Газови турски вълнения

Голяма тревога обхванала някои, че България не била взела участие в една среща на 7 април в Будапеща на няколко страни, които се били събрали да обсъждат бъдещето на газопровода "Турски поток". "Видяхте ли!", "Аз нали ви казвах!" и "Пак ни подминаха!" бяха преобладаващите тревожни прозрения.  

България наистина изолира себе си от енергийните пазари и мрежи в Югоизточна Европа, но това няма нищо общо с "Турски" или с който и да било друг вариант на "Южен поток".

България се самоизолира главно с това, че не създава енергиен пазар

- както газов, така и електрически, както национален, така и регионален.

България упорито отказва да поеме пазарна и регионална инициатива. Но дали пазар се гради с тръби? Или с кабели? Не. Пазар се гради със закони, които гарантират конкуренция и с регулатор, който се занимава с това, с което енергийният регулатор трябва да се занимава – постоянно да отстранява пречките пред развитието на пазара.

"Турски поток" най-вероятно няма да бъде построен. Ако бъде построен, България ще има само полза от него, защото липсата на пазарна логика на проекта ще доведе до свръхпредлагане и възможно падане на цената.

Смята се, че Турция е заобиколена от 70% от известните в света газови и нефтени залежи. Русия много искаше да избегне турското трасе, за да не трябва да се занимава с

турското нежелание да увеличава зависимостта си от руски газ

Сега обаче "Газпром" ще трябва да опита да мине през Турция. Оттам ще минат и доставките от Азербайджан. Както вървят нещата с Иран, скоро към Турция може да тръгне и ирански газ (а Иран е страната с най-големи газови залежи в света). Газ от Северен Ирак може също скоро да потегли към Турция. Залежите в Източното Средиземноморие са също значителни.

Тръби и газ ще има. Капацитетът на терминалите за втечнен газ в Западна Европа, в Турция и в Гърция и сега стои в най-добрия случай запълнен наполовина. (Неизползваният капацитет на терминалите за втечнен газ е приблизително равен на газа, който ЕС внася от Русия.)

Онова обаче, което в крайна сметка има значение е цената на газа, която потребителите плащат. Дали газът ще идва през Турски или Аржентински поток няма особено значение.

За да свали цената на газа в страната,
правителството трябва да ускори всички проекти

които могат да помогнат на създаването на газов пазар и най-вече да създаде условия, в които пазарът да се развива сам (защото не е редно правителството да създава самия пазар). Това са най-вече интерконекторите със съседни страни.

Ако правителството и българският бизнес имат малко повече самочувствие може да се разходят до Виена, Букурещ, Анкара, Загреб, Тунис, Алжир, Баку и да видят какво още може да се направи. Не е да няма какво.

Украйна например намали цената си със 100 долара на 1000 кубически метра. Направи го по един много прост начин, макар и с трагично закъснение. Украйна не си построи още една тръба до Русия, а

просто престана да внася газ от Русия

Тогава Газпром сам предложи да намалят цената. Това е пазарен урок от първи клас. Ако има повече, струва по-малко.

Литва инсталира плаващ терминал за втечнен газ. Още преди да бъде завършен терминала, Литва договори отстъпка от 20% за доставките си от Газпром. Когато Италия даде да се разбере, че смята да води сериозни разговри за алтернативни доставки за газ, включително и втечнен газ, Газпром намали цената на газа за Италия с 30%, за да намали риска от конкуренция.

Цената на газа, или на каквото и да било, не пада защото до теб е дошла тръба, път или камион, а защото има избор и търговия. Колкото и тръби да си построим, цената ще е все висока, ако нямаме избор.

Затова газопроводните сбирки на съседите сами по себе си не бива да ни притесняват.

България обаче трябва да направи две неща

И да ги направи амбициозно, дори агресивно.

Първо, ние трябва да използваме всички лостове на член на Европейския съюз, за да не бъдат допускани никакви изключение от конкурентните правила на Третия енергиен пакет (този, с чието спазване Газпром не можа да се примири). Тогава колкото повече турски потоци бъдат построени, толкова по-добре, независимо дали минават или не през България.

Второ, правителството трябва

брутално да разчисти всеки опит за забавяне на изграждането на газови интерконектори

които биха могли да осигурят различни източници на газ. Години наред интерконекторите, които могат да осигурят кризисни или постоянни пазарни алтернативни доставки, се блокират с дребни бюрократични пръчки в колелата на иначе лесни за реализация проекти.

Накрая, нека да не забравяме, че за България газът е маргинален източник на енергия и представлява само около 10-12% от енергийното и потребление. Малко вероятно е този дял да се увеличи. Газът е скъп и неконкурентоспособен спрямо други енергийни източници, особено за отопление. Употребата на газ в Европа спада, а потенциалните източници са много. Срещата в Будапеща няма ни най-малко да промени тази тенденция.