Първанов дава за пример собствения си енергиен провал

Не друг, а емблематично проваленият на руския енергиен фронт в България Георги Първанов се изяви днес като най-гласовит обвинител по темата за отсъствието на България от срещата на външните министри на Унгария, Гърция, Сърбия, Македония и Турция. В Будапеща те обсъждат днес проекта, наречен от Путин „Турски поток“.

Първанов се възползва от късата памет в българската публичност, стимулирана от липсата на критичен прочит на управлението му в местните медии, за да заяви, че „в такава изолация България не е изпадала от години“.

Нещо повече, той има нахалството да дава за пример с обратен, положителен знак най-унизителното за България през неговите два президентски мандата събитие, в каквото се превърна провалът на шумно обявения първоначално като „световен“ енергиен форум в София в края на април 2009 г., спихнал се като спукан балон до равнището на регионална говорилня без никакъв (доказано с днешна дата!) практически ефект.

В серия от публикации по темата ivo.bg проследи бомбастичното анонсиране на „световния енергиен форум“ под егидата на президента Първанов, който в крайна сметка беше бойкотиран не само от обещаните „световни лидери“, но дори и от заявителя на сбирката в София Владимир Путин,на когото Първанов се опита да се подмаже , като му предложи софийска трибуна да си рекламира енергийните оръжия във войната му за руско величие.

Вместо Путин като гост, за когото от университета във Велико Търново дори бяха подготвили удостояване с Доктор хонорис кауза, Първанов получи презрителна плесница от своя кремълски началник, който до последния миг държа в напрежение туземните си васали тук, но в крайна сметка не ги удостои с присъствието си.

Ето каква подмазваческа дейност кипеше обаче преди това, регистрирана в ivo.bg.

„Путин на линия, ЕС и САЩ под черта
 21 февруари 2009 г.

 Иво Инджев

На 18 ноември 2008 г. в. „Стандарт” повдигна по следния начин малко завесата за най-амбициозната задача по саморекламирането на властта във връзка с нейното (предполагаемо) голямо значение (ако не за мира между народите то „поне”) за световната енергетика:

„Президентът Георги Първанов е разпратил голяма част от поканите за участие в енергийния форум, който ще се проведе в София на 24 и 25 април. Това ще е една от най-големите енергийни срещи, правени досега в света. Срещата на най-високо ниво ще мине под мотото “Природен газ за Европа – сигурност и партньорство”. Очаква се на конференцията да присъстват лидерите на САЩ, ЕС, Азия и Африка. До месец всеки от поканените лидери ще трябва да изпрати до президента отговора си дали ще участва лично в срещата, или ще изпрати свои високопоставени представители.”

Не знаем нищо за съгласието на световните лидери да участват в «мероприятието», макар оттогава да има доста повече от месец. Но в. «Труд» запълва тази съществена празнина със следната актуализира пропаганда:

« Пловдив ще стане, макар и само за броени дни, енергийна столица ако не на цяла Европа, то със сигурност на България.

Градът на тепетата бе избран за сцена на едно от най-мащабните политически събития, организирани у нас – енергийния форум на върха, който ще се състои по инициатива на президента Георги Първанов на 24 и 25 април 2009 г.

Поканени са над 20 държавни лидери от Югоизточна Европа, Черноморския регион, Кавказ, Русия, Централна Азия, Близкия изток. Както и представители на ЕС, САЩ и международни финансови институции.

Амбицията на България да стане домакин на среща от такъв формат се роди през миналата година, когато газовата криза все още не бе ударила Европа и страната ни. Целта е да се затвори кръгът: страни – производители на горива – доставчици – транзитни държави – консуматори.

Доста амбициозна цел, която възбуди духовете в ЕС още преди края на 2008 г. Съюзът се постресна от възможността още новата членка България да се окаже в центъра на важни енергийни събития. И даже да претендира да бъде лидер по писта, която се оказа номер едно в политическите приоритети на съюза.

Според осведомени източници на форума със сигурност ще присъства руският премиер Владимир Путин.

Той ще съчетае идването си по енергийния повод с получаването на титла доктор хонорис кауза. Но не на Пловдивския, а на Великотърновския университет.”

Както се вижда, форумът няма да е в София, а в Пловдив. Панаирът, придобит междувременно от най-близкия до Г. Първанов олигарх Георги Гергов, бил спечелил битката за домакинството - каква изненада само!

По-интересното е друго: че една твърде важна част от света, именно онази, с която България официално е съюзник, се споменава вече някак в графата „и други” по отношение на евентуалното присъствие. Смелата заявка в единия официоз, който през ноември обещава на конференцията да се появят лидериТЕ на САЩ, ЕС, Азия и Африка (именно в тази градация), вече е прекроена в точно обратния ред. И без илюзии за лидериТЕ, а само за „представители на САЩ и ЕС и международни финансови институции”.

Представителят на САЩ, заместник-държавният секретар на САЩ Уйлям Бърнс, да напомня, е поучил съответната покана на 30 септември в Ню Йорк от премиера Станишев. Поради липса на реакция (камо ли съгласие), Станишев беше цитиран да изразява надежда за американското участие. До днес тази надежда не е оправдана с нищо.

Точно обратното, същият ден, на същия форум в Общото събрание на ООН, българският министър-председател е получил уверенията на руския външен министър Сергей Лавров за подкрепата на Кремъл. „Новината” в развитие, която официозът ни съобщава, че премиерът Путин ще участва в конференцията в Пловдив, е „нова” само в частта си, че София няма да е домакин в буквалния смисъл на думата (истинският домакин ще пристигне от Москва).

А, да: най-случайно по същото време едни независими от централната власт български другари от Велико Търново ще го повишат в чин доктор хонорис кауза. Какво щастливо съвпадение!

Тепърва предстои да видим как „постресналата” се от големия успех на организаторите (разбирай, Г. Първанов) Европа ще се отърси от възбудата на духовете си (т.е. от ревност към гениалния ход на българските власти), предизвикана от самата идея да бъде свикана въпросната конференция в нашата новоприета малка държава. Но няма страшно, както подчертава в. „Труд”: „Путин – на линия”.

Но и около него май не всичко е толкова сигурно. Защото в дописката си официозът говори с условности по отношение на възможността „големите лъвове” от Каспийския басейн и Близкия изток да седнат с Путин на една маса за преговори. Ако това се случело, тогава държавното ни ръководство ще може да се гордее, „че е направило голяма крачка към целта, за която твърди, че работи от години – диверсификацията на енергийните източници”.

То бива радост от успехите в аванс, бива подмазвачество към хипотетичния подвиг на властта и замазване на истината за раболепието пред руските монополисти, но чак толкова не бива дори и за пред претръпнала публика като българската!"

Гиди егидо енергийна!

 Иво Инджев ⋅ март 28, 2009

„На 24 и 25 април у нас ще се проведе световен енергиен форум под егидата на президента Георги Първанов. Първоначалната идея бе събитието да е в Пловдив, но впоследствие се реши то да се състои в София. Очаква се на форума да присъства и премиерът на Русия Владимир Путин”.

В този цитат, взет от един от официозите с дата 28 март 2009 г., има две причини за коментар. Те са част от скритата картинка, която обаче скромно следя за Вас, уважаеми читатели. Настанете се удобно и прочетете следната кратка реплика.

Това, което в официозната информация се нарича „световен енергиен форум”, вече беше отречено като твърде помпозно название от самия вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин. На 21 февруари, видимо ядосан, че трябва да коригира откровени лъжи на пропагандната (като тридневното шумно телепортиране на Хилари Клинтън в Пловдив без тя да подозира това), така и внушението на в. „Труд”, че тук ще се изсипят крале и арабски шейхове, подкрепено със снимките им, Калфин заяви следното пред Дарик радио:

„Нито е световен енергиен форум, нито очакваме американският държавен секретар. Тя не е поканена и няма как да дойде. Това е някаква инициатива на пловдивското кметство, която не е най-добра. Това, което ще се проведе в Пловдив, е една голяма енергийна конференция”.

И въпреки всичко, пропагандата държи да помпа егото и рейтинга на президента Г.Първанов като отново внушава „световно” значение на предстоящото събитие под неговата егида.

Официозът (в случая е „Стандарт”, но можеше да бъде и всеки друг от превърнатите в говорители на властта и нейните боричкащи се лобита вестници) „деликатно” пропуска да спомене, че всъщност първоначално форумът се именуваше „Софийски”. Защото тогава ще стане ясно за повечко хора що за цирк се върти около това събитие.

Най-напред то беше анонсирано като „софийски форум”, после, без никакво логично обяснение се оказа, че Пловдив бил спечелил в състезанието, след което пък се наложи да бъде местен обратно в София поради „липса на капацитет” на пловдивската община да се справи с настаняването на висшите особи.

Но и това не е всичко! Агенция ТАНЮГ информира, че в края на април ще бъде подписан договорът за руския газопровод „Южен поток” от държавните глави на страните, през които газопроводът трябва да минава. И къде? Ами…в Пловдив!

Човек би си помисли, че след грандиозния гаф с „бягството” на форума от града под тепетата поради несправяне с работата, а и след не по-малко големия конфуз с фиктивната „покана” към Хилари Клинтън, обвиненият от толкова високо място пловдивски кмет Славчо Атанасов (който си замълча и не се защити след думите на Калфин), най-малкото ще изпадне в немилост, в някаква временна, поне, политическа забрава. Нищо подобно. Някой ужасно държи все пак в Пловдив да се случи това, което има властта да решава еднолично.

Досещате ли се? Налага се. Защото никой няма да си признае сам. Но изводът се налага сам по пътя на логиката: ако форумът е под егидата на Първанов, то Първанов е под егидата на едни олигарси, сред които, като втори Альоша, се извисява истинският властелин на Пловдив Георги Гергов”.

А ето и малко руска самоирония с днешна дата за яловите опити на Путин да размахва газовия си камшик

TANAP – БЕЗНАСГАЗ?

От всички страни само слушаме за национални, за държавни интереси … В същото време, събитие в Азербайджан, което на пръв поглед няма връзка с Русия, предизвика в мен смущаващи съмнения – интересите ни са леко странни …

През април 2015г. се планира да започне строителството на TANAP – Трансанадолски газопровод, по който ще се доставя газ до Южна Европа. Газът ще бъде доставян от находището Шах Дениз в Азербайджан. Доставките в обем 16 млрд. кубически метра трябва да започнат през 2019г., като ще достигнат до 20 млрд. кубически метра. Тръбата ще преминава от Азербайджан през Грузия, след това през Турция към България и през Албания към южна Италия.

За Азербайджан със сигурност това е стратегически важна стъпка, която ще позволи на страната да компенсира частично загубите от спада на цените на петрола. Обемът на доставките не може да се конкурира с обема на доставяния в Европа руски газ – още повече – дестинациите на доставките не засягат тези региони на Европа, където вече се доставя руски газ. Но….

Русия спира проекта „Южен поток”, както заяви Путин, „заради неконструктивната позиция на Европейския съюз” и започва преговори с Турция за изграждането на „Турски поток”, който през „хъб” на границата между Турция и Гърция ще позволи да се продава газ на потребителите в Европа.

До днес е подписан меморандум за строителството – и толкова. „Новините от мястото на събитието” показват, че преговорите по проекта са в задънена улица. Проектът „Турски поток”, разбира се, е политически, защото на първо място има за цел да накаже Украйна, лишавайки я от парите от транзит на газ. За Турция „Турски поток” не може да се конкурира с TANAP по няколко причини.

На първо място – Европейския съюз е партньор №1 за Турция и да се кара заради руския газопровод, въпреки очевидните предимства от изграждането му, Турция не би искала. На второ място, перспективите на TANAP не се ограничават само с доставки от Азербайджан. Както завяви от депутат от Милли Меджлиса (парламента) на Азербайджан – вероятността Туркменистан да се присъедини към проекта е много голяма.

В началния етап се планира да се експортират 21 милиарда кубически метра туркменски газ, а в бъдеще обема може да се увеличи до 30 милиарда кубически метра. Ако вземем предвид, че размерът на предполагаемите доставки на руски газ по „Турски поток” е 50-60 милиарда кубически метра годишно, обемът на доставките по TANAP става сравним с този на руския газ.

Но това не е всичко. Както знаете, скорошната отмяна на санкциите срещу Иран е много вероятна, а след това и възможността да се доставя газ от Иран през Азербайджан – защото няма друг начин да се експортира ирански газ за Европа, освен през Азербайджан. Като се има предвид програмата за енергийната сигурност и общата загриженост и на Европа, и на Турция за твърде голямата зависимост от руските енергоносители, лесно е да предположим кой проект е за предпочитане от крайните потребители.

Мисля, че за Европейския съюз, идеята да застави Русия да подобри отношенията си с Украйна, през която се транзитира половината руски газ за Европа, блокирайки „Турски поток”, е много привлекателна…

Въпреки, че лично аз все още не съм загубил надежда, че очевидните икономически загуби от конфликта между Русия и Украйна ще надхвърлят неясните политически амбиции на руските лидери. Надяваме се, че такива факти, като заявлението на Норвегия относно възможността за увеличаване на износа на газ за Европа, желанието на САЩ да доставя на Стария свят втечнен газ, както и на бързо развиващите се технологии на възобновяемите източници на енергия, ще принудят Русия ще се обърне с лице към цивилизования свят и ще престане да се разваля отношенията със своите съседи и „естествени” икономически партньори. В противен случай, в обозримо бъдеще, единственият купувач на нашите въглеводороди може да се окаже Китай.

А мъдрите хора не препоръчват да се държат всички яйца в една кошница.

Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов

Александър Гасанов

mk.ru