Безсмъртна ли е човешката душа (и колко важно е това)

В статията си от две части Владимир Левчев разсъждава за вярата, религията, религиозния фундаментализъм и атеизма. Във втората част, която "Дневник" ще публикува утре, авторът се пита възможна ли е духовна коалиция на религиозни хора и хуманисти, за които най-важно е човешкото щастие

1. За вода и живот на Марс и за съществуването на "марсианци" се говори от 1880-те. Но едва напоследък НАСА установи, че огромен океан е покривал някога значителна част от Червената планета. Тогава, преди няколко милиарда години, тя е била доста по-подходящо място за живот. Но дори днес има вода в ледените шапки на Марс, а в атмосферата на Марс е открит метан и е възможно този газ да идва от микроорганизми… Може ли научната фантастика да предсказва бъдещето? Или миналото? Има много такива странни съвпадения. Например, 14 години преди гибелта на Титаник, популярната днес катастрофа е била доста точно предсказана в романа "Гибелта на Титан" на Морган Робъртсън.

"С нашите мисли ние правим света"

Може би тази сентенция на Буда е вярна и в буквален смисъл, а не само в психологически? Безспорно е, че светът ни изглежда такъв, какъвто го виждаме и усещаме – красивото и грозното, доброто и лошото в света до голяма степен са въпрос на възприятие. Добре сме, ако се чувстваме добре. Красиво е това, което виждаме като красиво. Не можем да постигнем успех, ако не вярваме, че можем.

Неотдавна се появи изследване, според което хората буквално не виждат или не осъзнават това, за което нямат думи. Синият цвят, цветът на небето и морето, сякаш не е бил виждан от древните хора и народи, които са нямали дума за синьо, включително древните гърци. Например бурното море в Одисеята се сравнено с тъмно вино. Обратно – племена, които имат две думи за различен нюанс на зелено, виждат разликата, докато ние, които нямаме такова разграничение не я виждаме. За това има и тест:

Значи можем да кажем, че както Бог в "Битие", и хората създават света като го назовават. "Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина." Нищо не съществува преди да имаме понятие за него, преди да го назовем.

Има ли друга разлика, освен терминологична, в това дали един пилот, който решава да се самоубие с всички пътници на борда на самолет, защото, да кажем, е чул вътрешен глас, който го е тласнал към това деяние, страда от шизофрения или силна депресия, или той е обладан от демони? Демоните и болестите не съществуват преди да ги назовем като демони или болести.

Не се ли пораждат, или подклаждат, дори и физическите ни болести, не зависи ли и физическото ни здраве от психически състояния? Животът е това, което мислим за него. А също и смъртта. Според думите на Кришна в Бхагавадгита, човек след смъртта отива в това, за което мисли в мига на смъртта. Мигът на смъртта се превръща във вечност. Но всеки миг е вътре в себе си вечност. Времето е относителна категория.

Сериозни учени, като Карл Густав Юнг, смятат, че освен причинно-следствени връзки, в света съществуват и други връзки – някаква синхронност – необясними съвпадения, които са прекалено големи, за да бъдат чиста случайност. Почти всеки е сънувал някога някакъв малко или много пророчески сън, макар че интуицията ни в съвременната епоха е силно притъпена за сметка на разума. Например, сънуваме без всякаква причина някого, когото не сме виждали много отдавна и изведнъж го срещаме на улицата на другия ден. Човешката интуиция е способна да преодолява границите на пространството и времето. Може би сме способни и реално да променяме бъдещето и дори миналото си?

Поетическите метафори, колкото и абсурдни да изглеждат, понякога изразяват реални връзки в света. Ракът е воден знак. Планетата му е луната. Луната реално влияе на водата, на морските приливи и отливи... Да не говорим за някои напълно "научни метафори", които физиците откриват в реалния свят! Ядрото на атома е слънце, а електроните са планети. Атомът е една малка слънчева система. Това не е само поетична метафора... На всяко действие във физическия свят съответства равно по големина и обратно по посока противодействие. Но такова съответствие съществува и в психологическата, както и в социалната реалност... Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път, казва Хераклит.

"Познай себе си – и ще познаеш вселената!"

Вече и науката, а не само научната фантастика, говори за относителността на времето и пространството, за възможността да се пътува във времето, за съществуването на паралелни светове ...

Глупаво е да вярваме, че всичко в света е логически обяснимо и достъпно за човешкия ум. На чаша в кръчмата или пред екрана във "Фейсбук" хората развиват всякакви конспиративни теории, вярват, че разбират скритите движещи сили на световната политика и историята... Но така ли е наистина? Можем ли да разберем дори движещите сили на собствените си действия? Не са ли мотивите ни понякога скрити от самите нас в подсъзнанието ни?... Само ограниченият ум смята, че знае всичко. Сократ е бил на обратното мнение.

Колкото повече се увеличава кръгът на знанието ни, толкова повече се увеличава и окръжността на допира ни с непознатото. Има най-вероятно и неща, които са не само непознати, а напълно непознаваеми за човешкия разум.

Може ли една мравка да знае това, което хората знаят? А защо човекът си мисли, че може да разбере Божията промисъл или устройството на цялата вселена? Не е ли човекът една самонадеяна мравка? Нашият разум, както и сетивата ни за обективния свят, не могат да обхванат всичко. Има неща, за които просто нямаме сетива или разум. Макар че интуицията ни би могла да проникне и там, където сетивата и разумът не могат...

Да вярваме фанатично в науката е точно толкова абсурдно, колкото е абсурдно да приемаме като научна истина всяка дума в Библията. В науката истините се доказва експериментално, а в религията – чрез вяра и интуиция. Съществуването на Бог не може да се докаже експериментално. Нито може да се вярва в "научната истина" за света.

Всичко в науката е хипотеза. Вчерашните истина се опровергава от днешните. Галилео едва не е платил с живота си за дързостта да докаже научно хелиоцентричната система на Коперник. Но днес ние знаем, че макар Земята наистина да се върти около Слънцето, Слънцето също не е центърът на вселената...

Всяка научна истина е относителна. А предметът на вярата не може да се докаже с рационална логика.

Понеже животните, според Битие, са създадени на шестия ден от Сътворението, някои християнски фундаменталисти, които приемат всяка дума в Библията за абсолютна научна истина (макат и да не са чели Библията в оригинал, а само в превод), отричат възможността да има еволюция на видовете. Но защо еволюцията да не е част от Божествения план?

Можем ли да твърдим, че знаем Божия план?...

Нека отдаваме кесаревото кесарю и Божието Богу. Разумът и експерименталното знание имат своето безспорно място в нашия свят, както и вярата и интуицията.

Впрочем и в Библията е казано, че не само Бог, а и човекът създава своя свят като го назовава: "Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та както човекът назове всяка жива душа, тъй да бъде името й. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове..." С нашите мисли и назовавания ние правим света.

2.Въпроси към атеистите:

Науката вече сериозно говори за паралелни светове, за възможно пътуване във времето, за възможно практическо безсмъртие. Кое ви звучи по-невероятно и абсурдно – вярата в съществуването на задгробен живот, или "струнната теория" за съществуването на седем паралелни свята?

Кое ви звучи по-невероятно и абсурдно  – вярата в безсмъртието на душата, или научната прогноза, че хората скоро ще могат да "даунлоуд"-ват във виртуалното пространство съзнанието си – или да си правят изкуствени "аватари" и така да живеят вечно?

Кое ви звучи по-невероятно и абсурдно – вярата, че съществува друг духовен свят отвъд видимия материален свят, или научната хипотеза, че може да се пътува назад и напред във времето и че съжителстват много паралелни светове?

Научните хипотези безспорно имат своето важно място в разбирането ни за света. Но ми е трудно да повярвам, че няма Бог. Да вярваме, че нямаме душа, че мислите и чувствата ни са само физиологична функция на тялото ни, като уринирането или потенето, е най-голямата безсмислица.

Все едно да вярваме, че информацията (книги, исторически факти, образи, симфонии и идеи), която се съдържа в един компютър е само електронна функция на този компютър.

Да смятаме, че животът и разумът са възникнали на Земята по някаква механична случайност – не е ли това по-абсурдно от вярата?

Какви доказателства имаме, че няма висш Разум отвъд материалния свят? Какви доказателства имаме, че душата не е безсмъртна?

(следва)