Владимир Левчев, в. ДневникДневник" публикува днес втората част на статията на Владимир Левчев, в която той разсъждава за вярата, религията, религиозния фундаментализъм и атеизма. В първата част той поставя въпроси на атеистите. Ето някои: Какви доказателства имаме, че няма висш Разум отвъд материалния свят? Какви доказателства имаме, че душата не е безсмъртна?
3. Вярата в безсмъртието на душата, или в съществуването на висш Разум, и религията с нейните ритуали и догми не са непременно едно и също нещо. Можем да отграничим спонтанно вярващия в Духовния свят човек, мистика, от човека, който изповядва някаква колективна вяра. Човек може да вярва в безсмъртието на душата или в отвъдния свят или във висшия Разум, без да е православен християнин, мюсюлманин, юдаист, индуист, будист.
Задължително трябва също така да направим ясно разграничение между вярващия човек и религиозния фанатик. Истински вярващият човек не може да бъде религиозен фанатик. Истински вярващият християнин е толерантен. Той обича не само ближния си, но и враговете си, както му е казал да прави Исус Христос.
Днес се възражда религиозният фундаментализъм. Ужасни неща се вършат отново в името на старозаветния Бог! (Независимо дали го наричаме Аллах, Йехова или нещо друго – това е същият старозаветен Бог.) Освен че режат глави на невинни хора пред камера, варварите от ИДИЛ унищожават историята. Те например разрушиха древния асирийски град Нимруд, който е бил изключително добре запазен.
"Има много видове глад. Паметта е глад", казва Хадли в "Безкраен празник" на Хемингуей. Паметта на човечеството и без това е като швейцарско сирене. Но тези хора, ислямските терористи от ИДИЛ, явно искат да ни оставят само дупките на сиренето. Те съзнателно работят за края на света.
От глад ли ще загине светът? Или от световна война? Или от екологическа катастрофа? Или от космическа катастрофа? Не, светът по-скоро ще загине от глупост и неграмотност. Апокалипсисът като световна деменция... Не трябва да позволяваме това да се случи!
4. Има обаче не само религиозни фанатици в съвременния свят, но и фанатични атеисти, които се надсмиват над вярващите хора. Това те са приели за своя житейска кауза, за свое верую – да воюват с религията, да я разобличават. Според мен фанатичните атеисти са точно толкова елементарни в мисленето си и опасни хора, колкото и религиозните фанатици.
Фанатичният атеизъм, непоколебимата вяра, че няма нищо друго освен "вечнодвижеща се материя" беше част от комунистическата идеология. Комунистите, както и религиозните фундаменталисти, пращаха хора на смърт заради вярата им. И искаха, с фундаменталистично високомерие, да превъзпитават хората.
За фанатичните атеисти днес, в постмодерния свят, е характерен моралният релативизъм: Няма абсолютно добро и зло! Всеки е прав за себе си! И терористите са прави за себе си. За нас те са терористи, но за своите привърженици са борци за справедливост и мъченици. Не можем да ги съдим! И човекоядците са прави. Да ядат хора е тяхна древна племенна традиция и не можем да ги съдим... Повсеместният морален релативизъм е другото лице на фундаментализма. И двете крайности водят в крайна сметка до разпад на обществото. Водят към края на света.
Ако всеки е прав за себе си и няма абсолютно добро и зло, то тогава се връщаме към "природното състояние", към джунглата, където се води война на всеки срещу всеки. И правото е винаги на страната на по-силния. По-силният изяжда по-слабия. Социалният дарвинизъм и моралният релативизъм водят до разпад на човешкото общество, както и религиозният фундаментализъм.
Защо се въздържаме от престъпления – защото имаме чувство за морал – за обективен, а не субективен морал – или просто защото ни е страх от закона и го спазваме, за да не бъдем наказани? Как би постъпил моралния релативист, този, който смята, че няма обективно добро и зло, ако знае, че е недосегаем за закона? Ще пожертва ли това, което е добро за него, ако не вярва в обективното добро?
Комунистическата идеология, както и фашистката, също беше основана на морален релативизъм. Класовият враг, или врагът на нацията, може да се убива, лъже, ограбва. Това не е грях! Всеки, който не е "от нашите" , който е наш партиен, класов родов или личен враг, може да бъде унищожаван.
Религията създава и съхранява някакви морални императиви. Само в религиозно-социален смисъл добро и зло съществуват. В природата, в джунглата, няма морал. Има само естествен подбор и постоянна борба за оцеляване.
Но що е морал?
Поне три от десетте Божи заповеди са валидни и днес за всяко общество: "Не убивай!", "Не кради! , "Не лъжесвидетелствай!". Най-общовалидният морален императив е този: Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб!
Всички човешки същества имат правото на живот и правото да търсят по свой начин щастието. Без това разбиране съвременният глобален свят не би могъл да съществува в мир, – не би могъл изобщо да съществува... Живей както ти харесва, но ако не пречиш и на другите да живеят както им харесва!
На по-ниско ниво от това, моралните норми наистина са нещо относително. Има страни, в които жените са задължени да носят бурка (фередже) и има страни, в които това им е забранено. Аз смятам, че ако никой не ги задължава, а сами избират, е тяхно лично право да се обличат както искат. (Макар че и терористите и престъпниците крият лицата си и в този случай никой нормален човек не би казал, че това е тяхно право.) В някои култури е нормално хората да ходят голи пред всички. Всеки трябва да има това право поне в собствения си дом – или на нудистки плаж. ( Все пак в повечето страни е забранено да се ходи гол по улицата.)
Но има страни, в които някаква религия с нейните правила и догми е задължителна за всички. Това е диктатура. Има и страни (комунистически), в които религията по принцип се смята за зло и се отрича правото на хората да я практикуват. Това също е диктатура.
Абсолютната политическа коректност, табутата срещу всичко, което би могло да обиди някого, също е диктатура.
Покрай масовото убийство на карикатуристите в "Шарли ебдо" стана популярна една карикатура представляваща празен бял лист с надпис отдолу: "Моля, наслаждавайте се отговорно на тази културно, етнически, религиозно и политически коректна карикатура!"...
Не е приятно да видим, че някой се подиграва с нашите традиции и народност, с нашите религиозни или политически убеждения. Но ако решим да убиваме всеки, който не сe облича (или съблича) както ни харесва, всеки, който не вярва в това, в което ние вярваме, всеки, който осмива нашата култура, народност, религия – това ще бъде края на съвременната цивилизация. Ще се върнем към най-тъмните времена в историята. Някой ти се присмива – ти вадиш пистолет и го застрелваш. После друг те застрелва, просто защото не му харесва глупавата ти усмивка ...
Да убиваш ближните си в името на Бог, това е все едно да убиеш гаджето си от любов. Но католици и протестанти са се клали зверски в името на същия християнски Бог. Християни, мюсюлмани и евреи са се клали и се колят зверски в името на същия старозаветен Бог (наричан ИХВХ, Йехова, или Алллах, или Христос) .
Фалшивите секуларни религии на 20-ти век, комунизмът и фашизмът, също проповядваха идеята, че може да се убиват различните хора ( класовите или народни врагове) – да се убиват хора в името на равенството и братството между хората, да се праща народа на смърт "в името на народа"...
Истинската вяра в Бог, или в човешкия дух, е любов и грижа за ближния. Другото е от Сатаната.
5. Всички религии и политически идеологии предлагат някакъв път към щастието. Целта на човешкия живот е щастието. (Или в най-лошия случай, когато сме много нещастни – целта на живота ни е спасението от нещастието.)
Но какво е щастието?
Най-близкият до ума отговор е, че за всяко човешко същество щастието е нещо различно. Един мечтае за пари, друг за слава или за власт, трети за любов, за спокойствие за себе си или за семейството си. Все пак има достатъчно очевидни примери, че парите и материалните придобивки сами по себе си не ни правят щастливи. Макар че липсата на пари може да ни направи нещастни, наличието им само по себе си не ни прави щастливи.
Ако човек не умира от глад или болест, обикновено се чувства щастлив, когато изпитва споделена любов към друг човек, към децата си, към роднините си, към родината си, към природата. Може да ни направи щастливи чувството, че сме в добро физическо и духовно здраве, че сме в духовна хармония със себе си, с природата, с обществото. Дори ако приемем, че властта или чувството за превъзходство над околните правят някои хора щастливи, това пак са по-скоро субективни усещания, отколкото материални придобивки.
Ако не умираме от глад или болест, парите и материалните придобивки могат да допринесат за щастието ни само доколкото допринасят за постигането на духовните неща, които ни правят щастливи. Парите сами по себе си не ни правят щастливи.
В този смисъл има нещо изначално сбъркано в левичарските политически идеи от миналия век, които могат да се сведат до една постановка: Капиталистическият свят е несправедлив, защото в него има бедни и богати. Богатите живеят на гърба на бедните. Богатите стават все по-богати и пропастта между бедни и богати се увеличава. Всичко ще се оправи, ако бедните станат богати.
Пропастта между бедни и богати определено е голям проблем на съвременния свят. Има хора по света, които умират от глад и живеят в абсолютна мизерия. Други имат възможност да си купят всичко. Дори някои хора могат да си купят политици и политически партии, или цели по-бедни държави ...
Елементарното социално равенство, грижата за бедните и онеправданито в обществото е наложително предварително условие, за да съществува устойчиво демократично общество. Това общо взето е постигнато в европейските страни, където се полагат грижи за бедните и безработните и никой не умира от глад.
Но проблемът на комунистическия идеал за социално равенство и просперитет на обществото е, че това е отново един консуматорски идеал. С какво е различен от капиталистическия? Разликата е само в това, че акцентът се поставя на материалното равенство между хората, а не на свободната личност. За марксиста-атеист материалният просперитет на обществото е върховната цел. Духовните ценности имат второстепенно значение. Изкуството и културата, духовността – това е само някаква "надстройка" над икономическата база на обществото. Важното е всички хора да имат какво да ядат, материалният стандарт на нацията е важен. Значи комунистическият идеал не е много различен от капиталистическия. Той е консуматорски идеал.
От друга страна идеалът на всички религии е радикално различен от консуматорския идеал. По-важни са духовните ценности. При будизма най-ясно се поставя акцент върху индивидуалното човешко щастие. В западните религии – юдаизъм, християнство и ислям – Бог говори по-скоро на целия народ, отколкото на отделния индивид. Но целта отново е духовното спасение на индивида като абсолютно щастие. За интелектуалците също духовните ценности са по-важни.
В този смисъл Папата, Далай Лама, един равин, имам, или православен свещеник имат повече допирни точки помежду си, отколкото различия. Те имат допирни точки и с хората на интелектуалния труд, както и с неправителствените организации, които се борят за екологическа хармония, за защита на човешките права, за подпомагане на бедни и болни, за личен духовен баланс чрез медитация, йога, природосъобразен живот.
Грижата за бедните и страдащите е важна за всички религии. "По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство", казва Христос. Политическото левичарство в Европа има християнска основа, но поставя акцента върху материалното.
Най-добрият начин да се преборим с ислямския фундаментализъм е със средствата на истинския нормален ислям. Борбата трябва да се води от ислямските духовни лидери. Също и християнския, да кажем православен, империализъм и фундаментализъм може да се обуздае най-успешно със средствата на нормалното християнство, което не поставя знак за равенство между Земната и Небесното царство, между политическата власт и религията.
Една световна коалиция на духовността, включваща всички вероизповедания, както и неправителствени организации за човешки права, за грижа за бедните и болните, за екологическо равновесие, или за изкуство и култура – една такава широка коалиция на духовността и хуманността е нужна. Тя би могла да противостои както на крайностите на консуматорското общество, така и на религиозния екстремизъм.
През 18 и 19 век, а дори и до началото на 20 век, масонските ложи, в които са се събирали и общували като братя хора от всякакви класи и вероизповедания, са подпомогнали буржоазните революции. Масонските ложи са допринесли за споделянето на властта между аристокрация и буржоазия във Великобритания, за буржоазните революции във Франция и САЩ, в Латинска Америка, в Италия и Турция. Масони са били Джон Лок, Волтер и Лафайет, Джордж Вашингтон, Симон Боливар, Джузепе Гарибалди, Кемал Ататюрк, Ангел Кънчев и Захари Стоянов. Политическата и религиозна свобода на всеки индивид е била основен принцип на масонското братство в онези времена.
Така и днес една световна
духовна коалиция на религиозни хора и хуманисти
които смятат, че духовното е по-важно от материалното,че разбирателството между хората е по-важно от всички идеологии, би могла да допринесе за истински революционни промени в света.
Трябва да се премести акцента от материалното към духовното.
Три основни постулата на една духовна коалиция биха могли да бъдат:
1.Човешкият живот е по-ценен от всички идеологически и материални ценности.
2. Доховното е по-важно от материалното.
3. Върховна цел на цялото човечество е личното щастие на всеки отделен човек.
Духовната коалиция не трябва да се противопоставя на законите на икономическото развитие и материалното производство. Но акцентът трябва да бъде върху духовното – върху правото на щастие на всички хора, на работещите хора.
Трябва да се помага за справяне с глада и болестите в най-бедните страни. Но в развитите страни и работниците днес са в по-голямата си част хора на интелектуалния труд – дори в завидите – компютърни специалисти, инженери, работници в офиси, изобретатели, интелектуалци. Не е ли това един духовен пролетариат? Трябва да се мисли повече за умовете, които движат икономическия и духовен прогрес на човечеството, отколкото за компаниите и институциите, които ги експлоатират.
Човешкият дух не е просто физиологическа функция на материалното тяло. Той е движещата сила в света.