Николай Флоров
За българите е крайно време да разберат, че в стратегическо отношение Балканите са район, към който Русия никога няма да престане да се стреми. «Да се стреми» означава «да притежава» или «да контролира».
Преразглеждането на Горбачовата «перестройка» вече е в пълен ход в скандинавските страни. Реакцията на петте - Швеция, Дания, Финландия, Норвегия и Исландия – срещу путинската агресивност беше бърза и безкомпромисна: Русия е опасен агресор.
Тя обаче е опасен агресор и на Балканите и специално в България. А въпросът не е до това дали българите продават москвичите си по пет за лев и карат западни коли, а до опасността от посегателствата на една особено склонна към асимилации на други народи Русия, която се върна с пълен ход към имперските си амбиции.
Руснаците са свикнали да газят всеки, който е слаб, а Балканите от край време са слаб район. В този район битуват стари етнически предразсъдъци и известната от Балканската война «балканизация» на границите. Тук може да се видят преигравания с православната вяра като плитък трик, използван от руснаците за пропагандни цели и манипулации.
Особено слаби в това отношение са наивните и неизпитали руската нагайка гърци. Македонци, черногорци, босненци и сърби се държат като лековерни наивници към руските посегателства, плащайки данък на стари вражди и безсмислени гранични проблеми в лицето на едно завоевателно животно, каквото е Русия на Путин.
Срещу такова животно, което не се свени да дестабилизира или да пуска кръв, Балканите би трябвало да противопоставят обща политика на отпор по примера на Скандинавските страни.
В това отношение България може да играе централна роля, тъй като тя е главния и най-къс път на Русия към Средиземноморието. Освен това тя, заедно с Румъния, е член на НАТО и ЕС – нещо което тепърва трябва да се оценява като уникален исторически шанс за европеизация на дело и пълно откъсване от сферата на влияние на Русия.
В тоя смисъл общите действия на балканските народи трябва да се превърнат в цел за тяхното оживяване и независимост. Българи и румънци трябва да надделеят регионализма, все още битуващ в мисленето на техните външни отношения и да работят за балканска доктрина в най-широкия смисъл на думата, за обединени въоръжени сили и безкомпромисен път към европеизация.
Няма нужда от нови излишни мъдрости – те са налице от край време: «Съединението прави силата!