Цели 25 години православната ни църква не се покая за греховете си

специално за Faktor.bg

Великденските служби в столичната катедрала „Св. Александър Невски“ все повече заприличват на някогашните деветосептемврийски манифестации: същото задължително предаване по телевизията, същият протоколен характер, същият фалшив патос.

Само дето мястото някога беше мавзолеят

Някой ще каже – ами как да е различно, тя службата е една и съща от близо две хиляди години. Службата – да, но проблемите на обществото днес са други, сменят се управниците и за хората е важно отношението на църквата към тях. А при нас годините се различават само по имената на официалните лица – през 1990 г. за първи път на коледното богослужение отиде председателят на Държавния съвет на тогавашната Народна република България Петър Младенов, а патриарх беше Максим; сега глава на БПЦ е Неофит, пък в храма присъстваха президентът Росен Плевнелиев и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Но независимо от това кого показват по телевизията, църквата продължава да сервилничи пред политиците и да нехае за грижите на хората.

Макар че съм православен, като сравнявам великденските прояви на папата и на нашия патриарх, не мога да не призная предимството на главата на католическата църква. Папа Франциск говори за арменския геноцид, извършен от турците, и по примера на Христос уми краката на 12 затворници. Нашият патриарх нито на Великден, нито някога преди това е изразявал позиция по някой от моралните проблеми на обществото или на самата църква. Като изключим осъждането на гей-парадите от отделни членове на Светия Синод.

БПЦ и нейният клир има за какво да се покаят. В продължение на десетилетия те послушно сътрудничеха на комунистическата власт и на нейните репресивни органи. Разбирам владиците – било ги е страх. Но ще припомня, че през 1943 г., по време на война, с чужди войски на наша територия, шествията против депортирането на българските евреи са били организирани и оглавени от владиците Стефан и Кирил. А още три десетилетия по-рано екзарх Йосиф публично е нарекъл цар Фердинанд разрушител на Екзархията.

Такива духовници май вече няма

Когато малко преди падането на Живков беше създаден Комитетът за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности, една от първите дисидентски организации, патриарх Максим в официално изявление го нарече „самозвано и самочинно сборище“ и не каза нито дума срещу репресиите към йеромонах Христофор Събев и неговите съмишленици. А идеите на Събев за възраждане на църквата се споделяха от стотици хиляди, да не кажа милиони миряни. Спомнете си колко хора присъстваха на неговите бдения през 1990 г.

За съжаление той не се оказа на висотата на историческата си мисия и постепенно изпадна в забвение. Битките за Синодалната палата и свещоливницата отвратиха дори най-верните реформатори, защото спорът се водеше за Мамона, а не за Бога. Патриархът и владиците се снишиха, изчакаха да стихне революционният ентусиазъм на вярващите, а после с помощта на МВР алтернативният синод беше разгонен и „единството“ на църквата възстановено. Е, няколко месеца пет-шест изгонени от храмовете свещеници се молеха в столичната Градска градина, но тъй като никой не им обръщаше внимание, престанаха. А владиците и игумените-разколници се покаяха пред патриарха и запазиха постовете си.

Така през тези 25 години се случи парадокс – България основно се промени, а църквата, от която се очакваше духовно водачество в прехода, остана вярна на държавата. Нещо повече – тъй като Христофор Събев беше сред основателите на СДС, най-големи защитници на казионната БПЦ станаха бившите комунисти. Това има и външнополитическо обяснение – православието винаги е било оръжие на русофилите за оправдаване на имперските амбиции на Дядо Иван.

Отговорността за всичко това се хвърляше върху патриарх Максим, който от една страна беше на преклонна възраст, а от друга бе смятан за креатура на комунистическия режим, натоварен с много грехове от тоталитарната епоха. Но вече две години откак го наследи Неофит, а опит или желание за реформиране на БПЦ не се вижда.

Нещо повече – предишният патриарх превъзхождаше новия поне с две неща: не е бил агент на ДС и не правеше такива плонжове пред властниците. Само Негово светейшество Неофит и официалният сайт на патриаршията например наричат винаги Симеон Сакскобургготски „Негово Величество Царя“. Естествено – именно когато той беше премиер, БПЦ си върна имотите от „разколниците“.

С Божията помощ и с полиция

При избора си Неофит каза, че е „спокоен и чист пред съвестта си“, ала зъб не обели за съжаление към миналото. Окуражени, и другите владици – агенти на ДС, не се разкаяха, не обясниха нищо, един вид – такива бяха времената. Ами ако са живели сред първите християни, подложени на гонения от римляните? Сигурно три пъти щяха да се откажат от Христос.

Страната през последните година-две беше залята от бежанци, между българите и пришълците възникнаха конфликти, а църквата не каза нито дума. Не проповядва състраданието, не защити милосърдието, не оглави една дарителска акция за изпадналите в нужда. В същото време висшите ни духовници парадират със скъпи бижута, часовници и автомобили. Освен че се страхуват от физически мъки, което може би е човешко, те твърде много обичат лукса и властта, за да можем да ги наречем искрени християни.

До преди 62 години България в продължение на шест века не е имала патриарси, но за сметка на това са се раждали духовни водачи.

Сега е обратното.