Карай да върви

Метална ограда разсича плажа в Кранево в протежение на 150 метра. Ограждала един от лагерите за деца от Русия и бившите съветски републики. Не нарушавала нито един български закон. Но това не било заграден плаж и преграден достъп, а „придобит пясък, вследствие на вълнението на морето.” Това по думи на кмета на Кранево – г-н Румен Николов.

А като яхнеш вълната на удобното вълнение, всичко се подрежда и оправдава.

Евгени Дайнов разказва какво е видял на къмпинг „Юг”. Видял не-бетон върху не-дюните. По новините чул как две министерства – МРРБ и МОСВ, казали, че това не са дюни. Изводът му е, че „две министерства нагло излъгаха в нечий интерес.”

Ето, че след целия шум връхлитат разграничения.

От обществен натиск има полза. На сървъра на Агенцията по кадастъра вече има карти на дюните на къмпинг „Корал” и къмпинг „Юг”. Това съобщават от сдружението „Да запазим Корал”. Ако го нямаше споменатият натиск, готовите още от ноември 2014 карти едва ли щяха да видят бял свят.

Местната власт не оказва съдействие за картите на едни от последните незастроени плажове. Значи й трябва обществен натиск, докато не стане по-отзивчива.

Паметникът на съветската армия беше маркиран този път с „лустрация” и „демонтаж” в синьо и жълто – украинските цветове. Вместо ние да сме обидени, че има изобщо такъв паметник у нас, обидиха ни се от Русия, че се осквернява тотемът им с неоправданото му присъствие.

Извършителите – в смисъл на престъпно поведение, бяха задържани за известно време. Обвинение не им се повдигна. И за какво ли. Но от руска страна зоват настъпателно за такова. Дали от това не следва, че България трябва със задна дата да повдигне обвинения към Георги Раковски, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов.

Вчера се навършиха 90 години от атентата в „Света Неделя”. Българската национална телевизия отдели щедро време да отрази внезапното покачване на цената на марулите. Двама – трима говорители компетентно обясняваха естеството на проблема. На 16.04.2015 е имало митинг в памет на жертвите. За съжаление го пропуснах. Но когато към 19.00 отидох в „Св. Неделя” да запаля свещ и да оставя цвете, се оказа, че храмът е заключен. Питах охраната да не би пак да е заложена бомба, но не получих отговор.

Инициативата за почитане на жертвите не е била на православната ни църква. Това ми каза млада жена с бебето си в количка. Каква й е функцията тогава на православната ни църква. Ако игнорира такава дълбока национална травма, без да вземе отношение по нея – доколко е необходима тя за миряните си. Освен в трафаретното си казионно присъствие – лишено от смисъл.

Какъв е нашият смисъл и смисълът на тези, които допускаме да ни го задават, е все по-съществен въпрос-.

Както и докога ще търпим.