Иван БедровТази сутрин се сетих за една крилата фраза от зората на демокрацията в България. По повод неотменимата рубрика във всички електронни медии „Преглед на печата“, някой беше казал, че печатът няма нужда от преглед, а от сериозно лечение.
Всъщност на печата сам по себе си не може да му има нещо. Но пък е напълно възможно на нас журналистите да ни има нещо. Или поне на някои колеги. Популярният израз „медиен комфорт“ вече не е приложим. Медиен комфорт означава да не задаваме на премиера Бойко Борисов неудобни за него въпроси. Това може да не е много професионално, но поне сме му свикнали. Всяко ново правителство в България имаше медиен комфорт.
В момента обаче сме на друго ниво на играта. Защото медийният комфорт включва спестяване на неудобни теми, но не включва поливане с розово масло. А в момента част от колегите поливат премиера с розово масло, други му веят палмови клонки, трети го ръсят с брокат… Спирам дотук, за да не стане неприлично.
Днес дори прочетох, че политиката на Бойко Борисов била „мъжка“ и той постигнал успех след „мъжки разговор“. Ако утре жена стане премиер, пак ли ще я хвалим за „мъжкия разговор“? И политиката на българския премиер изобщо не зависи от фантазиите, които външният му вид предизвиква или не предизвиква в главите на пишещите.
Дежурните по розовото масло стават все повече, наводняват средата и давят всеки опит за смислен анализ. Дори не смея да спомена думата „критика“. От тази ситуация най-недоволен трябва да е именно поливаният – т.е. министър-председателят.
Така както не просто го критикуваха, а дори го обиждаха преди изборите, по същия начин сега пърхат около митичния му образ по страниците на вестниците. Нормално е това да отвращава и мислещите граждани, и мислещите политици.
Дори хората, които имат доверие в премиера, четат с насмешка подобни неща. Всъщност премиерът е и най-губещият от тази вестникарска сладкарница. И ще бъде добра новина, ако демонстрира публично неодобрение или поне някакво неудобство от всичко това.
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/