УНИКАЛНИЯТ ПАРАД НА ПОБЕДАТА

Не е обикновен факт да се види американска военна част да марширува по паветата на Червения площад с типичната непукистка крачка на американския войник, далече колкото Луната от Земята от прусашката помпозност на руските маршируващи роботи.

На 9 май 2010 година в Москва стана нещо нечувано и невиждано – за пръв път за всичките 65 години от войната на Червения площад участваха военни части и военни оркестри от всички съюзнически армии.

Нито е обичайно да се види на същия площад военен оркестър от шотландски гайди, френски и британски пилоти и съответните военни оркестри.

Може би повлияни от отворените общества на западните демокрации, а може би и от сработилото чувство за срамотия пред останалия свят за изопачената история на войната, но Москва реши в 2010 година най-после да пусне на парада и военни части на бившите си съюзници срещу нацизма.

Тогавашният президент Дмитрий Медведев нарече включването на чужди военни части в парада «ПРИЗНАНИЕ ЗА ОБЩАТА ПОБЕДА».

Точно това,  читателю, беше истински уникалното на този парад – за пръв път в историята на следвоенна Русия беше поднесено някакво признание за ОБЩАТА ПОБЕДА. За всичките 65 години руснакът (имам предвид изтъпелия от сталинизма и комунистическата пропаганда руснак) беше учен, че той е спечелил войната, че западните му съюзници са имали само допълнителна роля, че Хитлер е нападнал коварно Съветския съюз и той е трябвало да изнесе всичко на плещите си срещу нацизма. На същият този изтъпял руснак му е набивано в главата, че войната започва на 22 юни 1941 и свършва на 9 май 1944.

В СССР не знаят нищо  за финландската война на Сталин и за подялбата на Полша с неговия съюзник Хитлер. Не знаят и че Франция и Великобритания обявяват война на Германия само два дни след  нахлуването на Хитлер в Полша.

Да припомним какво значи сталински тоталитаризъм. Това означава страна, затворена като капсула на времето с тотално цензурирана външна и вътрешна информация. Радиото в ония години е почти непознато, освен за ограничен елит. Официалната комунистическа преса е единствения източник на информация, а тя е монопол на комунистическата държава.  Отсеяна от тънкото сито на комунистическата цензура, информацията се предава по улични високоговорители в големите градове. Границите се охраняват от огромен отдел гранични войски към Червената армия. Иска се голямо въображение да се представим как една страна с размерите на СССР пази територията си от вътрешни и външни врагове!

Тази тотална слепота дотогава няма паралел в човешката история. Същата желязна завеса за тоталитарен контрол ще бъде спусната в България след 1944 и в останалите страни на Източна Европа.

Повече от година и половина - от септември 1939 до юни 1941- Хитлер воюва в Западна Европа, но сталинизирания съветски руснак не знае. На него му се дава сталинското обяснение: «Колко мирен и спокоен е живота у нас! Нека империалистите да водят тяхната си война, ние тук ще строим нашето мирно бъдеще!»

Хитлер прегазва Белгия, Холандия, Люксембург и Франция и започва да бомбардира английските градове, докато ресурсите на СССР течат непрекъснато към приятелска Германия.

Междувременно Сталин избива касапски в Катинските гори елита на полската армия, но руснаците също не знаят нищо за това.

Предупреждават го от изток и запад, че Хитлер ще го удари: британското разузнаване го предупреждава неколкократно, но фанатичната му омраза към Великобритания отхвърля всякаква възможност да повярва, че неговото приятелче Хитлер ще направи такова нещо.

От Япония го предупреждава коминтерновския шпионин Рихард Зорге че японците няма да ударят Русия, но че Хитлер ще нападне на 22 юни. Сталин не вярва и му отправя гнусна псувня. И за тия неща руснаците не знаят нищо.

В Северния Атлантик започва жестока морска война, с която Хитлер иска да задуши живота във Великобритания. Загиват хиляди моряци от търговския флот, за една година и половина немците потопяват кораби с 11 милиона тона товари, но руснаците не знаят нищо за това.

През декември 1941 немците  наближават Москва.  Америка вече отдавна помага на Сталин, но руснаците не знаят нищо за това.

Помощта тече през Аляска, Иран и Северния Атлантик: камиони, самолети, артилерия, торпедни катери, джипове, коли за командния състав, амуниции. Москва е опасана с три пояса американски зенитни оръдия. Една трета от руските «Катюши» са монтирани на американски камиони. Складовете на висшето съветско командване пращят от отбрани видове американски храни. Огромен брой червеноармейци имат достъп до лесно достъпните консервирани и пакетирани американски храни. Цялата американска икономика преминава на военна основа.

В цялото Средиземно море и в Северна Африка се води война за оживяването на Британската империя, за която руснаците си нямат никаква представа.

Тихият океан е театър на жестока война с огромни, кръвопролитни и изключително скъпи военни операции между Америка и Япония, за която руснаците буквално нищо не знаят.

Краят на войната идва след повече от година, но за съветски я човек и това е спестено.

Завесата в Съветския съюз се вдига бавно с невероятните разкрития на историци като Солженицин, Дмитрий Волкогонов и Виктор Суворов. Руснаците постепенно проглеждат към света като деца в детска градина. И колкото повече виждат, толкова повече се срива раздутия им комплекс за превъзходство на някакво общество от супермени и носители на човешкия прогрес.

Ще минат още няколко десетки години преди руския президент Медведев да поднесе признанието си  за общата победа. Там, на този уникален парад, България е представена от най-големия проводник на руско влияние у нас Гоце Първанов, известен и самопризнат агент на най-репресивната комунистическа институция - Държавна Сигурност и като човека, който винаги е поставял България на второ място след Русия.

Една особено интересна подробност на парада е участието на представителни части от Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Украйна. 

С изключение на Беларус,  Армения и Украйна, останалите са персийски, монголски и тюркски племенни общности, но всички до една съществуват като суверенни държави едва след разпадането на съветската империя. За тяхното участие във Втората Световна война няма статистика, макар че участието им е огромно. Знае се, че с изключение на Беларус и Украйна, сталинското НКВД-КГБ буквално е събирало по спешност всички годни да носят оръжие мъже, които са нямали никаква представа къде отиват и за какво.

С идването на Путин на власт се завръщат отново диктаторските и безпрекословни методи на съветска Русия. Той – по всичко личи – иска света да признае величието на Русия. Не се знае дали той е разбрал, че това не става чрез паради. Не се знае също така дали той си представя величието на Русия чрез агресии и заплахи срещу други държави. Във всички случаи той трябва да е доказан кудкудяк ако си представя, че Обама, Камерън, Меркел или Оланд ще наблюдават парада редом с олигофрена от Северна Корея – един изпършавял символ на сталинизма.

Дали пък Путин не мечтае тайно точно за тоя сталинизъм? Да сме живи да видим!