Аферата КТБ: Руската връзка - част втора

Възможно е да има по-сериозни основания за тази дефиниция, отколкото на пръв поглед изглежда. Във всеки случай интересите на КТБ не рядко съвпадат с интересите на Русия – далеч след като Внешекономбанк се отказва от акционерното си участие и банката става изцяло българска. Всъщност Внешэкономбанк е основният инвеститор в руските енергийни проекти – особено в сферата на ядрената енергетика. На 31 май 2006 г. тя сключва споразумение с Атомстройекспорт за принципите на финансиране на обекти на ядрената енергетика извън Русия. Един от тези обекти е АЕЦ “Белене”. От своя страна КТБ – както твърди и самият Цветан Василев – е специализирана в инвестиране и обслужване на енергийния сектор – най-слабо реформирания сегмент от българската икономика – и същевременно най-плътно покрития от невидимата, но осезаема мрежа на ДС-зависимостите.

 Плътната обвързаност на КТБ с българската енергетика е добре известна. БЕХ, НЕК, Булгургаз, АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица-Изток”, Софийската топлофикация и други енергийни предприятия държат парите си именно там. В грама от декември 2006 г., публикувана в Wikileaks, американският посланик в София Джон Байърли коментира „гнилите ябълки” в българската банкова система[1]. Сред тези „гнили ябълки” попада и КТБ, която според доклада на посланика, е свързана с енергийния бос Богомил Манчев и фирмата му „Риск Инженеринг”. Посочва се, че сметките на НЕК, уличена в “тъмни сделки за продажба на електроенергия”, са именно там. Във връзка с това е изразено предположението, че КТБ е вероятната силна банка в бъдещия проект за АЕЦ „Белене”. Покрай КТБ се споменава и за основния акционер Цветан Василев  и фирмата му „Бромак”ООД – във връзка с приватизацията на Софийския завод на цена, по-ниска от пазарната.

 Въпреки че след оттеглянето на „Внешэкономбанк” от КТБ банката задълго остава чисто българска, в най-успешните й години руската връзка е отново налице. През април 2013 г. руският фонд „VTB Capital” , инвестиционно подразделение на „Внешторгбанк” – втората по големина банка в Русия, известна като „банката на Путин”, придобива 9,9% от нейния капитал. Едва ли е без значение фактът, че представителите на „ VTB Capital” са добре познати играчи от българския политически елит – бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги Велчев и неговия заместник Красимир Катев.

 Именно в ролята си на консуртант и съдружник на „ VTB Capital”  Цветан Василев реализира двете най-крупни сделки в своята бизнес-кариера – тази за „Булгартабак” и тази за БТК. И отново „ВТБ Капитал” първоначално прояви интерес към инвестиране в закъсалата КТБ, а после високомерно се отказа да я спасява. Защо ли?

 Отговорът, струва ми се, е очевиден – банката на Цветан Василев в един момент е престанала да изпълнява ключова функция  в защита на руските интереси в България като партньор на ВТБ. А че банката е изпълнявала такива,  личи много ясно от една публикация на Иво Инджев, озаглавена „Руските неоколониални рекорди на българска земя”[2].  Коментирайки масовото купуване на недвижими имоти от руснаци (тогава 300 хиляди, сега над 500 хиляди), Иво Инджев посочва, че интересите на руските купувачи са били „специално стимулирани” – като „в периода 2008 – 2012 г. руската ВТБ е раздавала кредити с преференциална лихва на проверени руснаци на принципа „доведи приятел” именно за придобиване на недвижимо имущество в България и Гърция”.

 Става дума за две държави, към които Русия проявява засилен стратегически интерес и това не е случайно. Най-малкото техните територии са пространството, в което се планира разгръщането на големи транснационални енергийни проекти – като наскоро трпансформирания в “турски” „Южен поток” и „Бургас – Александруполис”, които заедно с АЕЦ “Белене” в България образуваха тъй наречения голям шлем, договорен от президента Първанов и премиера Станишев. Във втория от тези проекти, безславно пропаднал днес, участието на Гърция е решаващо. Извън всичко това обаче,  тъкмо Гърция и България са страните от Европейския съюз на Балканите, чието членство може да бъде разколебано и чиято лоялност може да бъде пробита – в Гърция поради силната задлъжнялост на страната и традиционно лявата ориентация на немалък  брой от нейните жители – един пробив, който днес се реализира чрез „Сириза”. В България – благодарение на присъстващата повече от столетие „пета колона”  от русофилски организации, които де факто поставят руските интереси над националните – като основната роля сред тях поне доскоро се падаше на БСП.

 От тази гледна точка наличието на силно руско присъствие  в тези две страни, закрепено и с недвижима собственост, е стратегически важно. ВТБ работи за това, но основното поле за подобна дейност е Русия.  Би трябвало да се запитаме какви други интереси предполагат идването на нейното подразделение „VTB Capital” в България.

 Подразделението на ВТБ в България е учредено на 25 януари 2012 г. Българският клон на „VTB Capital” е всъщност съвместно дружество между втората по големина руска банка ВТБ и дружеството „Delta Capital Investments”, собственост на бившия финансов министър Милен Велчев, неговия брат Георги и някогашния му заместник Красимир Катев. Това дружеството е учредено само два месеца по-рано – и всъщност притежава само 0,01% от акциите, но пък изпълнителен директор е именно Милен Велчев, пряко подчинен на Атанас Бояджиев, главен изпълнителен директор лондонския клон на VTB Capital и също така представляващ неговата българска версия. Братът Георги пък е зам. председател на борда на директорите, оглавяван от Стивън Райс.

 Новоучредената руска банка само уведомява БНБ за старта си на банкова дейност в България – като дори не се налага да чака за лиценз.  Това става благодарение на факта, че е дъщерна на VTB Capital – Лондон – като по този начин руската банка се възползва от т.нар. „право на единен европейски паспорт”, според което банка с регистрация в една страна членка на ЕС има право да открие свое поделение в друга държава от ЕС, без да иска лиценз от съответната национална банка.

 По време на пресконференция, в която участват и големите босове на VTB, става ясно, че VTB Capital в България ще предлага пъления набор от услуги на банката-майка,  като фокусът ще е съсредоточен върху операции на дълговия пазар, търговия с акции, инвестиционен менджмънт и управление на активи, кредитиране на корпоративни клиенти и прочие подобни – като ще пренебрегнат типичната банкова дейност, свързана с набиране на депозити и банкови услуги за вложители. В същото време Атанас Бояджиев  заявява: „Искаме да сме сред най-големите банки в България след пет години – било по активи, печалби или брой сделки”.[3]

 Тези сериозни амбиции от страна на руската банка са впечатляващи, още повече като се има предвид, че нейните реални юпита са българи – и то не какви да е. Триото Милен Велчев, Красимир Катев и Георги Велчев е оставило дълбоки следи в историята на родните корупционни практики – в периода на управлението на НДСВ, когато Милен Велчев е финансов министър, Красимир Катев е негов заместник, а Георги Велчев е един от най-мощните инвеститори в туристическия бизнес.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.