Изписването на Паметника на Съветската армия, което услужливо някои наричат "драскане", пробуди отново горещи дискусии в медийното пространство и в социалните мрежи.
В спора дали това е вандализъм или протест, въпреки становището на прокуратурата по предишни подобни случаи, хората сякаш не обърнаха внимание на надписа. Младите активисти са написали върху текста "От признателния български народ", "Лустрация/Демонтаж" с цветовете на украинското знаме. Хората питат - "Това ли е най-големият ни проблем, на фона на хаоса, в който живеем?", "Защо тези двамата не се занимават с нещо полезно ...?" и т.н. Да, от това произтичат всичките ни последващи проблеми. Антикомунистите в България, хората, чиито родове от поколения познават историята, защото са имали пряко участие в нея, помнят и разказват. За тези хора Паметника на Съветската армия е обида за достойнството на всички българи, дори и на тези, които не осъзнават това. За тях това и символ на руската агресия, от която страдаме и днес. Съветската червена армия е окупирала и разграбила богатството на България, също е довела на власт комунистическия режим. Същият този режим поставя всички граждани в зависимост, подчинение, отглежда поколения, от които нищо не зависи, рекетира, убива. Нима някой се съмнява в последствията от този режим и днес? Има ли някой съмнения по въпроса за политическата ни класа и нейната зависимост от Русия и днес? Има ли някой съмнения, че "Белене" и "Южен поток" са руски проекти, огромни корупционни проекти? Има ли някой съмнения, че Русия ни продава най-скъпия газ? Нима не сте чували изявленията на руският външен министър по отношение на България? Ще оспори ли някой факта, че руският президент нарушава международното право? "Все още сме в ръцете на същото зло!" Обществото ни е преживяло силен травматизъм, който води до травматично повторение отново и отново. На това се дължи и факта, че никой не чува думата "Лустрация". Не е ли време да се събудим, не искат ли тези млади хора да ни разтърсят и да ни кажат, че ние сами трябва да поискаме това пречистване? Законопроектът за Лустрация е внасян многократно в комисии и два пъти в пленарна зала. Оказва се, че независимо кой е на власт, няма достатъчно парламентарно мнозинство, за да бъде приет този Закон! Дори и днес той стои и чака своето мнозинство. Не е ли време да си го поискаме по подобаващия начин и да се отървем веднъж завинаги от старите призраци?