ОБИКНОВЕН ПУТИНИЗЪМ

В асансьора влиза човек и вади пистолет. Един куршум в главата и, за по-сигурно, още три в тялото. Стената зад убития е оплескана с кръв, мозък и парчета от череп. Убитият е журналистката Политковская. 7 октомври 2006.

........................................

Пол Хлебников, американски журналист и издател на «Форбс Русия». Убит с автоматен откос пред редакцията си в Москва, 2004. Ровел се е в корупционните мътилки на руския бизнес.

.........................................

Наталия Естемирова, активист за човешки права. Отвлечена в Грозни в 2009. Намерена захвърлена край пътя с куршум в главата.

........................................

Анастасия Бабулова, журналистка в опозиционния «Новая Газета» и Станислав Маркелов, адвокат за човешките права. И двамата пречукани показно, по сталински, посред бял ден на един километър от Кремъл. Маркелов е защитавал правата на леви опозиционери  и журналисти, както и на жертви в известния инцидент в московски театър в 2002 когато руски командоси убиват повече от сто заложници.

........................................

Александър Ефремов, фотожурналист. Убит чрез заложена бомба в джипа с който пътува.

.......................................

Искандер Хатлони, радио Свободна Европа. Убит с брадва през нощта близо до апартамента си. Убиецът е неизвестен, както и причините.

........................................

Игор Домников, Новая Газета. Убит с чук в главата. Два месеца в кома. Убиецът е осъден, поръчителят е известен, но не е пипнат.

.......................................

Сергей Иванов, независима телевизия в град Толиати. Един куршум в главата и още четири в тялото пред сградата където живее.

........................................

Али Астамиров, Франс Прес. Изчезнал.

.......................................

Юрий Шчекочихин, Новая Газета. Репортажи за корумпирани високопоставени личности в руското бюро за разследване. Умира от «остра алергична криза».

Олга Котовская, радио журналист. Паднала от 14 етаж при неизвестни обстоятелства.

...........................................

Ако досега, драги читатели, не сте обръгнали от брадви, чукове в главата, куршуми и остри алергични кризи, то явно вие сте на обилна диета филми на ужаса и е малко вероятно да ви повлияят такива като «удушен с колан», «блъснат от джип», «загинал в пожар при неизяснени обстоятелства» или «наръган с нож в апартамента си». Затова ще ви дам ОБИКНОВЕНИТЕ цифри по години на ОБИКНОВЕНИ убийства по време на ОБИКНОВЕНИЯ путинизъм, не без риск да ви стане скучно - толкова еднообразно звучи просто «убит», или «изчезнал», или «тялото не е намерено».

И тъй като Путин и Медведев са двете страни на палачинката, а ние загубихме представа кой кога е бил президент или премиер, ще ви дам  цифрите на избитите журналисти за времето на тия двамата по години.  

ПУТИН:

2000 - деветнадесет души

2001 - дванадесет

2002 – двадесет и три

2003 – дванадесет

2004 – тринадесет

2005 – шест

2006 – четиринадесет

2007 – шест

2008 – (последните месеци на Путин като президент) – трима

МЕДВЕДЕВ:

2008 – двама

2009 – девет

2010 – десет

ПУТИН:

2012 – двама

2013 – един

2014 – двама

Както виждате, за 14 години «нахалната журналистическа паплач» намалява, за да изпъкне на преден план гласа на велика Русия, тоест Путин. КГБ, както виждате, работи ефектно.

Много от вестниците, телевизиите и радиото, за които са работели, вече ги няма. В броя им не са включени и редица западни журналисти – италианци, американци, французи и германци, загубили живота си във войната срещу Чечня или в Украйна. Не са включени и имената на избити от путинското КГБ журналисти и дисиденти извън Русия – те всички са достъпни в интернета с кратки данни за работата и съдбата им.

Не са включени също така и имената на убитите по времето на Борис Йелцин. Огромният брой на убити журналисти накара Международната Федерация на Журналистите за започне разследване и да събира данни за убити журналисти в Русия още в 2009 година. Веднага беше отбелязано, че Русия е една от най-опасните страни в света за работа на журналисти, както и кошмара на съдебната система в тази страна.

Да припомним, че от Русия току-що се завърна известния на всички Георги (Гоце) Първанов, бивш президент на България и най-известния проводник на Русия и нейните интереси в България. Към тази трагична картина на журналистическата професия в Русия той би могъл да вземе отношение поне от хуманна гледна точка. Неговото пренебрежение към журналистите и в България е достатъчно нахално и безочливо, за да очакваме каквато и да е публична изява от един самопризнат агент на репресивната комунистическа Държавна Сигурност, за който Русия е била винаги номер едно. Нещо повече, пресен-пресен след инструктажа си в Москва той дори се опитва да пробутва провала си като държавник за «майсторлък» на дипломацията и да дава уроци на днешния министър на външните работи Митов.

Трагедията в Русия е достатъчно голяма и режимът там става все по-тираничен, но очевидно не е по устата на нито един от бившите и сегашни комунистически слуги на тази страна в България. Тяхното мълчание е най-доброто признание за техните антибългарски симпатии.