За паметника пред НДК и архитектурата на София

 "Дневник" продължава да помества мнения и идеи за възможните решения за съдбата на паметника пред НДК в София и за знакови градски пространства  

Паметните плочи на бойците от Първи и от Шести софийски пехотен полк
задължително трябва да се възстановят

Но за съжаление няма как те да се възстановят там, където са били, и в средата, за която са проектирани. Защото тази среда вече не съществува. Ако искаме да възстановим мемориалните плочи на оригиналното им място, в естествената им среда, ще трябва да съборим не само паметника пред НДК, но и самия НДК.

Както изглежда това пространство днес, паметните плочи на тези близо 3 хиляди бойци, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ще стоят естетически неуместно, ще изгубят своя церемониален смисъл, ще бъдат смазани символно от сградата на НДК.

Мисля, че подходящо място за възстановяването на войнишкия мемориал е например празното пространство, зейнало срещу Двореца след взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Освен че площадът е пространство за военни паради, там мемориалът ще бъде и в стилова хармония с околните сгради.

Да се руши отново паметник (или да се мести, макар че не виждам как може да се премести такъв огромен паметник – той може само да се демонтира, както са били демонтирани плочите), да се прекроява за пореден път цялото това пространство пред НДК едва ли е най-удачното решение. То не е и възможно.

Паметникът на Валентин Старчев сега е в естествената среда,
за която е проектиран

Освен това този паметник е произведение на изкуството, независимо дали ни харесва или не. Не всички произведения на изкуството и архитектурата се харесват от всички хора.

На мен например никак не ми харесва гигантската яйцевидна глава на Стефан Стамболов пред Военния клуб, но не предлагам да се събори. Не ми харесва, изглежда ми самодеен, и паметникът на Георги Марков на площад "Журналист", но не предлагам да се събори. Паметник на големия български писател Георги Марков трябва да има, както, разбира се, трябва да има паметник и на вероятно най-големия български държавник в новата ни история Стефан Стамболов. Те заслужават по-добри паметници от тези, които сега имат. Но аз не предлагам да се съборят съществуващите понеже според мен те са грозни.

Не може градската среда да се съобразява с вкуса на всеки човек, или на "масите". Добре е с нея да се занимава екип от истински специалисти.

Не можем и да продължаваме да събаряме
и възстановяваме хаотично части от града

Взимането на художествени и други изискващи професионализъм решения не може и да става по чисто демократичен начин, чрез гласуване. Защото ако се съобразяваме с масовия вкус, ще трябва да съборим и унищожим всичко, което не е част от чалга културата или реализъм. Реализмът, включително социалистическият, се харесва на масите. А модернизмът, включително соцмодернизмът, изглежда грозен на повечето хора.

Това е и причината да са много повече онези, които искат да се събори или премести паметникът "1300 години България" пред НДК (понеже го виждат като грозен "петохуй" – има впрочем и доста интелектуалци, които го виждат така), отколкото тези, които се възмущават от Паметника на съветската армия - завоевателка срещу Софийския универскитет, на самия вход на централната част на града. Независимо от политическите разбирания на хората, соцреализмът не дразни масовия вкус, както модернизмът.

И моят проблем с Паметника на съветската армия
е чисто политически и патриотически, а не естетически

Унизително е в центъра на София да се развява съветски шмайзер, да се извисява над всичко паметник на чужда армия. Въпреки че е идеален пример за соцреализма, както паметникът на Валентин Старчев е идеален пример за соцмодернизма в българското монументално изкуство. (Грубите ъгловати сгради с много оголен бетон, дошли на мода у нас през 70-те, са били модни и на Запад между 50-те и средата на 70-те. Този архитектурен стил се нарича брутализъм.)

Прав е арх. Янко Апостолов, че ни трябва човек като историка на изкуството на италианското Възраждане Джорджо Вазари, който е бил и художник, и архитект. Трябва ни цял екип от хора с разбиране за история, с разбиране и вкус за изкуство и архитектура, за градоустройство, които да планират градската среда. А не да се работи кампанийно и на парче, или само по политически съображения, или под обществен натиск. Не трябва да се взимат решения от хора, които не разбират нищо от изкуство и градоустройство.

Чудесно е, че така бързо се изгражда метрото, както и важни кръстовища. Чудесно е, че най-после, след толкова години, се завърши и реконструкцията на площада между президентството, ЦУМ и бившия Партиен дом. (Дано сега спешно се направи консервацията на разкопките на древния град Сердика в това пространство, защото те се рушат!)

Новият дизайн на площад "Независимост" обаче
е стилистически сбъркан

"Ларгото" беше един стриктен правоъгълник, който се вписваше в неокласицистичната архитектурна среда на околните сгради. (Това, което наричаме "сталински барок" все пак е неокласицизъм от средата на миналия век, какъвто съм виждал и във Вашингтон например, но политически модифициран неокласицизъм и с барокови елементи.) Сега с тази бетонирана седемдесетарска чупка, която отвежда бул. ‚Дондуков" към жълтите павета на бул "Цар Освободител" се нарушава стилът на това пространство. Дали го намираме грозно или красиво – това е друг въпрос, но то има някакъв стил. А безстилието е по-грозно от всеки стил.

Можеше много по-добре да се направи и пешеходната зона на булевард "Витоша" – едно място за разходка, за кафенета и ресторанти. Новият дизайн на тази пешеходна зона е скучен, провинциален, старомоден. По-добре беше там да се запазят например истински павета и истински стари лампи, а не лоша седемдесетарска имитация на стари лампи и безвкусна настилка. Или пък можеше да има модерни лампи, като на входа на Южния парк и модерна настилка.

Като говорим за местене на паметници, мисля че

дворът на резиденция "Бояна" би бил подходящ
за музей на пропагандното монументално социалистическо изкуство

Безчетните паметници на Ленин, Сталин, Димитров (дори на Живков и на Брежнев имаше) от ония години, чисто пропагандното изкуство без художествена стойност, монументалната пропаганда, както и пропагандната живопис, плакати, лозунги, всякакви агитационни материали – всичко това може да намери своето място в един музей на пропагандното комунистическо изкуство в резиденция "Бояна" /Съществува вече "Музей на социалистическото изкуство", в който са събрани и доста пропагандни произведения - бел. ред./. Става дума само за "пропагандно изкуство", което най-често е със съмнителни художествени качества (а такова се произвеждаше в огромни количества), не изобщо за българското изкуство от "социалистическия" период 1944 – 1989 година. Защото през този период са създавани и много стойностни неща. Дори и сред тези с "идейна" комунистическа тематика.

От друга страна

Историческият музей, който сега се намира в резиденция Бояна,
трябва да се върне в центъра на София

Най-доброто място за този музей е ЦУМ. Но за съжаление сградата на ЦУМ е попаднала в ръцете на Георги Гергов и трябва да се откупи обратно от държавата, за да може да стане национален музей. Но кой чужденец, а и кой софиянец, освен ако не развежда гости, ще тръгне да търси истортическия музей някъде в предградията на столицата? Национални музеи се правят в центъра на столицата!

Националната памет изисква да имаме достоен голям паметник
на хилядите жертви на комунизма

Такъв паметник би могъл да се изгради в близост до композицията за съветската армия – като контрапункт и баланс на това политическо ( ако не естетическо) недоразумение. Но ако се изгражда там, трябва много да се внимава да не се получи стилистичен дисонанс, или направо кич, какъвто би се получил, ако се съвместят неокласицистичния мемориал на Първи и Шести пехотен полк със седемдесетарския модернизъм на НДК.

Идеи има много, хубаво е че има и широко публично обсъждане на идеите. Но не натискът на популярните сантименти или политическите убеждения на част от хората (защото в политиката винаги има крайни пристрастия), а един сериозен екип от професионалисти – архитекти, художници, историци , хора, които разбират от градоустройство и стил, трябва да взима решенията. (Разбира се след съответни конкурси и публични обсъждания.) Трябва да се мисли както за вида на целия столичен град, така и за стиловата специфика на всяко отделно пространство в него.

Включвам се късно в полемиката за паметника пред НДК, след като бях провокиран миналата седмица от един статус във "Фейсбук" на художника Чавдар Гюзелев и от статията "В очакване на Вазари" на арх. Янко Апостолов в портала "Култура". Все още има възможност да се реши разумно проблемът с паметните плочи на бойците от Първи и Шести пехотни полкове, премахнати при строежа на НДК, както и с паметника "1300 години България" пред НДК. Не трябва да се взима прибързано и крайно решение от администратори или политици, без публична дискусия и без да се чуе мнението на специалистите по градоустройство и архитектура, както е ставало в миналото.