Министърът на отбраната на България обвини Русия в опит да го подкупи – на чия страна ще застане Борисов?

За борбата с корупцията у нас се говори толкова много и толкова малко се върши, че казаното днес от министъра на отбраната Николай Ненчев се превръща в прецедент на прехода от държавното ( държавното беше държавна политика към послушните, възнаграждавани с постове и привилегии) към частното корумпиране.

В корумпирането на българите и България решаващата роля има Русия, в която по официална руска статистика 50 на сто от националното богатство отива по корупционни канали в джобовете на частни лица. Вносът на корупция по линия на руския монопол върху енергийното захранване на България за милиарди левове годишно всъщност е основна дългогодишна характеристика на този преход. Личности, цели корпорации и партии забогатяха по тази линия и превърнаха страната ни в корупционен хъб на Русия на Балканите.

В интервю за в. „Капитал” министърът на отбраната Николай Ненчев става първият български управленец, който открито назовава този факт не в мемоари и не чрез намеци, а още докато е на поста си. Той заявява, че е бил направен опит да бъде подкупен от държавата Русия- защото в Русия продажбата на оръжие и услуги за поддръжката му не е частен бизнес, а държавна политика.

Внимавам за формулировката: направен е бил опит, имало е сондаж дали министърът би приел процент от сделка за руските миг 29. Ако е дал съгласие е щяло да се стигне до самото предложение. Има си технология, която корумпиращите спазват и ако се опиташ да ги изобличиш, ще се окажеш „клеветник”. Ако стигнеш до параметрите на сделката, до пазаренето, вече ще си на границата на престъплението, а вземеш ли подкупа- край, ставаш също престъпник. Корумпиращите си знаят занаята и не е лесно да ги изобличиш, без сам да се окажеш в незавидната позиция, в която сега ще се опитат да поставят министъра на отбраната. Вече чувам гласовете, които го призовават да каже имена.

Това ми е познато от онези храбри българи, които ме питат на улицата (или дори ме упрекват за все още несвършената работа) „кога ще го бутнем този съветски паметник”. Ами когато се включите в „бутането”! Познато ми е и от факта, че съм бил в положението на Николай Ненчев. Бях изненадан с предложение от ядреното лоби „да си срещнем интересите” като участник в обществения комитет срещу АЕЦ „Белене”. Сондажът в моя случай беше организиран така, че да не заподозра нищо предварително. Отказът ми на ранен етап прекъсна контакта, който повече не се повтори. Поради което мога отново да прибягна до единствената възможност, а тя е- да коментирам несъстояло се престъпление на принципа „дума срещу дума „ (ако изобщо се стигне до одумването на приносителя на опита за сондаж).

Да се иска от министър Ненчев да разобличи с доказателства една намерение за престъпление е несправедливо на фона на факта, че цели институции от десетилетия не са направили нищо корумпираща наред руска агентура да се почувства поне малко притеснена. Ако тя посяга дори към един министър, декларирал ясно проатлантическата си позиция, можете ли да си представите колко е улеснена тя в дейността си от онези лакоми русофилстващи властелини в България, които публично се кълнат в любов към Кремъл или „най-малкото” непрекъснато защитават Русия от България ( например по темата за западните санкции) !

Прецедентът с Николай Ненчев обаче показва, че да се изправиш срещу руската агентура в България не е невъзможно. Всяко пътуване започва с първата крачка. Ето че най-после някой ( и не кой да е, а министърът на отбраната) постави началото на прехода към прекратяване на безнаказаното вилнеене на нашите бивши колонизатори над бащино ни огнище.