СЪДБАТА НА МАЛЦИНСТВАТА

Как лесно се говори днес за касапницата на арменците през Първата световна война от турците! Колцина от нас знаят, че те са избити не от турците, а от... кюрди!

По онова време в мухлясалата Отоманска империя, изживяваща своите последни дни, турците са наричали кюрдите «планински турци».

В България по същата болна логика се опитват да ни убедят, че кланетата в Перущица и Батак са извършени от турци, макар че всички знаят, че не турци, а помаци, тоест помохамеданчени българи са извършили деянието.

Не един и два случая в историята показват необичайните усилия на една или друга малцинствена група хора да оживее. Арменците например още в древността са били подложени на безброй нахлувания и опасност от унищожение и още тогава са първата нация, която доброволно е приела Персия за нейн суверен, само и само да оживее. И днес нейното (арменското) обкръжение е от мюсюлмански народи, исторически несъвпадащи с нейната култура.

Но да не отиваме по-далече от Балканите, където в 19 век сърбите са наричали македонците «южни сърби». Обзети от стремеж за въображаема «чистота на гена», България и Гърция се правят на ударени и за десетки години пренебрегват съществуващите общности на власи, каракачани, македони или помохамеданченото си население като второкласно, принуждавайки го към асимилация или емиграция.

Днес и кюрдите са събудили от десетки години чувството си за национална обособеност и вече не минават за «планински турци». Напротив, тяхната многочисленост (над 20 милиона) е голям анахронизъм в Турция, Ирак, Иран и Сирия. Тази многочисленост неизбежно ще доведе до появата на нова държава в Близкия Изток. Турция знае това и прави същото, което е правила с арменците – разселва маси кюрди по различни краища на Турция.

Криворазбраната роля на държава и нация в арабския свят и изобщо разделянето на тези земи от великите сили на отделни държави, и то съвсем неотдавна, включва на едро всички съществуващи общности на техните нови територии. Така за много хора в света става известно само след кървавите събития в района за съществуването на общности като язиди, друзи, християни или

Те обаче не са паднали от небето, а са живели с векове в огромната Отоманска империя, очевидно с етническа толерантност, наследена от Източната Римска империя, която ние българите грешно наричаме Византия.

Съществуването на тия общности обаче има своите корени още в древността, когато най-големия наследник на империята на Александър, династията на Селевкидите, преселва многобройно население от Тракия, Илирия и Гърция в Мала Азия и днешна Сирия. В историята са известни 45 селища, основани от това население. И тва е само началото.

Практиката да се разместват маси от различни племена и народи се практикува и от перси и римляни, отделно от това че тези народи по начало са неустановено население с чергарски поминък.

Египет - културния и духовен център на днешния арабски свят, е най-яркия пример на космополитно население след Александър Велики, където голям брой траки, гърци и илири са заседнали в годините след неговите завоевания.

Така след хиляди години много от тия хора, които днес чукат на нашата врата за помощ, може да са наследниците на онези отдавна забравени преселници от Балканите.

Никоя от тия империи – Персийската, Александровата, Римската или Отоманската, не е познавала дискриминация по етнически признаци в днешния смисъл на думата, още по-малко е имала амбиции за някаква въображаема етническа чистота. Върху такива идеи е основана днешна Америка, чийто пример днес следва и Европа. В повечето големи градски центрове на двата континента днес е обикновен факт в един училищен клас да има деца от 20 или 30 различни националности.

На тоя фон България би трябвало спешно да корегира отношението си към съседните държави и специално към собственото си население. Разделението по етнически или религиозни признаци носи само регроградност и проблеми с дълбоки последствия. Това би трябвало да са поуките от военните конфликти между гърци, българи, турци и сърби, където през 19 и 20 век маси население, насилствено и доброволно,  се люшкат трагично от една територия в друга.

Един Елин Пелин описва българите по негово време като «моя трудолюбив и добродетелен народ». Благодарение на моралната деградация при комунизма,  днес никой не би се осмелил да опише с чисто сърце българите като «трудолюбиви и добродетелни». И ако е верно, че рибата мирише от главата, някой от овластените би трябвало да направи бърза преоценка на националните  морални стойности.

След моралната деградация на обществото при комунизма това не е обикновен проблем. Тази деградация е съпроводена от съпътстващата я дехуманизация и цинизъм, ясно различими в човеконенавистническата реакция към емигрантите в едно село или в насилието, практикувано по границите на една претендираща за европейска България.

Витрина на моралната и духовна мизерия в страната е съществуването на партия като Атака с нейния креслив пост-комунистически вожд Волен Сидеров, чиито словесни изстъпления само доказват гнусотията, до която може да достигне провала на комунистическата идеология.