Нищетата на руската политика

Всяка пропаст, колкото и да е дълбока, има своето дъно. Благословено да е, защото то дава края на пропадането, ако по невнимание се озовеш в нея. Но има и един друг вид пропадане – пропадане не в пропастта, а в нищото. Нищото, което те поглъща и от което връщане няма. Пример за това ни дава днешна Русия.

 Вижте какво свръхлюбопитно предложение е направило руското Министерство на образованието. Според него се налагало да се увеличи приема на чуждестранни студенти в техните висши училища. До тук добре. Нека приемем, че това е своеобразна помощ за хора ученолюбиви, които обаче не могат да си позволят Харвард, Оксфорд или нещо от тоя сорт.

 Но как се мотивира министерството? Чиновниците твърдят, че така ще се формират проруски национални елити, които по ефективно ще защитават руските национални интереси, включително и в дългосрочен план. За сериозността на това намерение говори и разчетът, че за целта през 2019 год. ще се заделят 4,5 млрд. рубли. Това свое решение руснаците са нарекли „инструмент на меката сила”. Средствата ще се разходват за поемане на таксите за обучение на чужденците от държавния бюджет. Като крайна цел се сочи увеличение на студентите с 15-20 хиляди. Това означава, че броят на чуждестранните студенти трябва да достигне 220-230 хиляди по данни на Министерството. Но това прави многомилионна армия, пръсната по целия свят! Армия, която е призвана, както вече изтъкнах да формира елити и да брани руските интереси.

 Тук ми се иска да отворя една скоба и да вметна, че това не е нещо принципно ново. Авторите на статията не се притесняват да споделят, че към подобна тактика се е придържал някога и Съветския съюз.  Тези от нас, които са имали достатъчно контакти с дипломиралите се там в онези времена, знаят за какво става дума. Това е ядрото на руската пета колона у нас. Като прибавим към това и правителствената политика на България от онези години да праща нашите университетски преподаватели на специализации преди всичко в СССР, би трябвало да стане безусловно ясно, че облъчването с проруска пропаганда е било на дневен ред не само в СССР, а и в българските висши училища. Трябва ли при тези факти да се учудваме защо не малко нашенци приемат Путин едва ли не като свой държавен глава?

 В заключение ще отбележа още нещо. По принцип Русия има своя философия и тя се свежда до това, че първостепенната цел на взаимоотношенията с останалия свят е създаване на зони за влияние. И не само това. Търсят се с цената на всичко формирането на зависимости, които да позволят оказването на натиск върху партньора с цел той да приеме руското становище и това да става дори и за сметка на националните интереси. България е типичен пример в това отношение. Но спирам до тук. Разумният човек знае за какво става дума.