САЩ ще залеят света с газ

„Газпром“ е в паника – губи почва в Европа

Петър Томов

Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА – Съединените щати възнамеряват да наводнят света с невероятни количества природен газ по-късно тази година.

Този ход не само ще деблокира зациклилата заради ниските цени добивна индустрия в САЩ, но ще промени геополитиката на глобалния пазар за енергия, което представлява огромна заплаха за монопола на Русия като най-голям доставчик на синьо гориво за Европа. 

"Очакваме да станем едър играч и ще играем много важна роля", заяви министърът на енергетиката на САЩ Ърнест Мониз. "Ще окажем голямо влияние върху световния пазар за втечнен природен газ", допълни той.

Новината бе обявена в Хюстън след конференцията на организацията „Кембридж енерджи рисърч асошиейтс“ (CERA). Тя представлява световен мозъчен тръст, трасиращ разработването на залежите от петрол, газ и въглища. Терминалите, от които ще се помпа газ в огромни специализирани танкери, се изграждат и износът ще започне през втората половина на 2015 или началото на 2016 г.

Със сигурност още през това десетилетие САЩ ще станат износител на газ от величината на Катар. Арабското емирство изнася годишно 100 милиарда кубически метра от синьото гориво. Австралия също се включва в играта, след като тръгне добивът в морското находище "Горгон". Очаква се австралийският износ да надмине Катар още през това десетилетие.

Глобалният пазар вече се модифицира под натиска на непрестанно нарастващия добив на газ от шисти в САЩ, заяви Мониз.

"Можехме вече да изнасяме втечнен природен газ. Доставките щяха да стигнат до всички точки на света, но най-голям ефект се предвижда на европейския пазар“, посочи той, като намекна за забавянето, причинено от бюрократичния подход на Вашингтон досега. Седмичният форум на CERA, който се проведе в петролната столица на САЩ Хюстън, се определя от бизнес пресата като „енергийния Давос“ заради влиянието на вземаните решения на конференцията.

Очаква се догодина САЩ да изместят Русия като световен доставчик №1 на всички видове природен газ, отбелязва в. „Хюстън кроникъл“ .

"Намираме се едва в началния стадий на разработването на резерви, които ще стигнат за повече от 150 години", заявява Стив Молър  - шеф на "Стуестърн енерджи", която е четвъртата по големина компания, добиваща синьо гориво.

Дългата почти 2 километра равнина Марселъс, която се простира от Западна Вирджиния до Ню Йорк, е едно от находищата, развиващи се с невероятна бързина. Освобождаването на залежите от скалите позволява с използването на най-новите технологии да се извлича значително повече газ, отколкото преди пет години. Марселъс бе смятано за малко перспективно, но модерните методи позволиха от него да бъдат помпани 113 милиарда кубически метра газ годишно. Това е приблизително количеството, което Русия изнася в Европа през трите газопровода - "Ямал", "Северен поток" и "Братство".

През 2007 г  за 17 дни компанията на Молър е правила сондаж с дълбочина 800 метра. Техниката сега е толкова напред, че за 6 дена сондите достигат 1,7 километра дълбочина.

"Разполагаме със специални пробиващи сонди с инсталиран миникомпютър, който сам променя режима на работа", посочва той.

Фирмата му инвестира усилено и се надява да увеличава добива с 10 на сто годишно. Молър не се страхува, че това води до спадане на цената до около 2,6 долара за милион британски термални единици, известни още като BTU. (1 милиард кубически метра газ е равен на 36 билиона BTU).

"Ако се задържи около 3 долара, това ще бъде добре", смята президентът на "Стуестърн енерджи".

В момента 280 сондажни кули помпат толкова газ, колкото 1200 са добивали през 2009 г. Целият добив от шисти е достигнал 350 милиарда кубически метра, докато преди около 10 години е бил почти нула. Сега по този начин се добива половината от синьото гориво в САЩ.

Засега администрацията на президента Барак Обама се бавеше с разрешителните за изграждане на терминали за износ. Цената на газа в Европа е 7 долара, а в Североизточна Азия – 10 долара. Тази разлика предизвика невероятно увеличение на добива в САЩ.  Освен това, умът в отрасъла доведе до фантастично увеличение на инвестициите в производството на химикали, пластмаса, стъкло и спасява леярните в САЩ от неизбежно закриване.

Коридорът от Хюстън до Ню Орлийс привлече 33 нефтохимически компании, всяка от които се оценява за над 1 милиард долара. Нарастващият добив действа като стимул за хора като Майкъл Смит - шеф на  компанията "Фрийпорт Ел Ен Джи", който инвестира 13 милиарда долара за изграждане на съоръжения за втечняване на газ край Хюстън. Досега повечето терминали бяха строени в Аляска.

Смит припомня, че конкуренцията с Русия също дава тласък на неговите планове. Той припомня, че на икономически форум в Санкт Петербург през 2014 г президентът Владимир Путин е изразил загриженост, че американският добив на газ от шисти променя международния икономически ред и предизвиква сериозни усложнения за страната му. 

Руската компания „Лукойл“ също добива газ чрез хидравличен фракинг, но според признание на нейните босове техният метод е четири пъти по-скъп от използвания в САЩ. Освен това, заради санкциите, наложени след анексията на Крим, Русия не може да внася американското оборудване, което е необходимо за тези технологии, посочва президентът на "Фрийпорт Ел Ен Джи".

Всеки американски газов танкер, акостирал в пристанище на Европа, ще бъде като торпедо в ценовата политика на „Газпром“ и ще подрине влиянието на Кремъл. ЕС вече има широка мрежа от импортни терминали. Наскоро Литва завърши най-новия, който бе кръстен "Независимост". Полша е пред откриване на друг по-късно тази година.

Успоредно с помпането на газ в САЩ продължава добивът на петрол от шисти. Компанията "Пайъниър нейчъръл ресорсиз“, чийто президент е Скот Шефилд, е открила големи залежи в обширната равнина Пермия в Западен Тексас.

„По наша преценка кладенците там ще могат да добиват по 5-6 милиона барела дневно“, споделя той в „Хюстън кроникъл“.

Това количество бие нефтеното поле Хауар в Саудитска Арабия, което е най-голямото в света.

На свой ред шефът на "Коноко-Филипс" дава преценка, че към 2020 г. САЩ ще вадят от земята 15 милиона барела дневно, а през следващите 25 години добивът ще подскочи до 25 милиона или три пъти повече от саудитския износ.

Плаващите газови фабрики

Междувременно газовият ренесанс роди съвсем нов вид плавателни съдове за добив на втечненото гориво от находища под морското дъно. Това е плаваща фабрика, снабдена с най-съвременно оборудване. Досега никога в света не са били строени подобни кораби.

Първият - "Прелюд" е пред завършване в  корабостроителница № 1 в света на остров Геодже в Южна Корея, която е собственост на "Самсунг хеви индъстриз". Съдът е дълъг 530 метра, широк е 80 метра и има водоизместимост от 260 000 бруто регистър тона. Фотожурналистът от в. "Ню Йорк таймс" Стивън  Мейлън посетил корабостроителницата и се заел да снима съда. Трябвало да се качва на кранове и да направи много кадри, които след това съединил с помощта на фотошоп.

Добивът на подвижния съд за втечнен газ ще бъде достатъчен на Хонконг за цяла година. Танкерът, в който най-голямо участие има "Шел" действително е чудо на съвременното корабоплаване. Той разполага с три грамадни мотора, всеки от които има мощност от 6700 конски сили. Когато заработят, те предизвикват истинско цунами зад кърмата. Котвите на „Прелюд“ са закачени на стоманени вериги, чийто елементи са дълги по един метър. Те са отлети в Испания. За да бъдат изпомпани всички резервоари на плаващата газова фабрика, "Прелюд" ще се върти в кръг около специално изграден пристанищен терминал. Авторите на проекта за необичайния плавателен съд твърдят, че той е толкова добре построен, че опасността от експлозия е по-малка, отколкото при наземните газопроводи.

"Прелюд“ е колективно дело на международен екип, водеща роля в който имат преподаватели от Масачузетския технологичен институт в Бостън, считан за един от авангардните инженерни вузове в света.  Щом бъде завършена плаващата газова фабрика ще замине за Австралия. Той яе хвърли котва срещу северния бряг на държавата континент и ще започне да смуче газ от дъното.