Коста Радев
Една от особеностите на българския обществен живот е принципът, че почти всеки ръководител в дадена област предизвиква плач по предишния такъв. От четвърт век например си мисля, че едва ли може да се назначи по-лош министър на културата, а след това се оказва – можело. И още как. Вероятно тази закономерност е валидна и за други ресори. Тя, следователно, е следствие от дефекти в националния характер, особености на българската карма или просто орисия. Както най-противното дете в класа винаги е главатар на бандата, тъй и българинът си избира безпогрешно да го води точно разбойника, който накрая ще го закара до гората и ще го обере.
И като стана дума за разбойници и гори – на хоризонта отново изплува одиозната фигура на т.нар. български цар. Който не не нито български, нито цар. Хрантутника на КГБ и позор за целия си царски род, когото майка ми чакаше до последния си час да се върне на бял кон и да изчисти държавата от...сещате се от кои. Добре, че жената не доживя да разбере кого е чакала като месия. Но ние дочакахме. И още – доживяхме другите кагебистчета с достолепните бради, зазидани в крепостта на синода си, да обявят същия този симеончо за официален глава на държавата. Сега величеството ще се споменава на всяка литургия и това допълнително ще пропъди и останалите миряни от и без това празните църкви.
Никога не сме очаквали много от новия – вече цели две години – патриарх на празната българска църква. Но все пак имахме някаква надежда. Че ще въведе църквата в училищата. Че ще възстанови прогонените – от същия този симеончо – свещеници. Че ще си спомни за обществената и благотворителната роля на църквата. Че ще се възпротиви на нахлуващото отвсякъде ислямизиране на България. И още, и още... Какво направи светиня му досега? Ако е направил, то никой ни го е чул, ни видял. Събират се в синода като пенсионирани кагебисти в офицерски клуб, чешат си брадите и се чудят как още да услужат на матушката им русия.
И ето – измислиха го. Напълно убедени в безнаказаността си. Става дума за националното им предателство, което никой няма да накаже. Що се отнася до Божия съд, на тях явно не им пука. Да не би случайно да вярват в Бога?
Представям си ги – събрани на черната си сбирка, поканили и Симеончо, извикали и мутрите-архонти, а наоколо мирише на пари, много пари, и звъни златото, вместо църковните камбани... Тайна вечеря на Юдите.
Само Христос го няма сред тях.