Аферата КТБ: Руската връзка - част седма

В този хипотетичен пъзел липсва един сегмент, който ми се струва много важен. И това е третият голям енергиен проект, с който Русия се надяваше да наложи геополитически ярем на България. Става дума за „Южен поток“, с чието строителство се създава перспектива за най-голямата обществена поръчка, правена някога в България – на стойност над 3,5 милиарда евро. Проектната компания „Южен поток България“, създадена с българско и руско акционерно участие, възлага изпълнението на „Стройтрансгаз консорциум“ ДЗЗД. 96% от акциите на тази руска компания са собственост на STG Holding Ltd, в което пък 63% от акциите принадлежат на Volga Group на Генадий Тимченко, близък приятел на Путин, който по-късно попадна в списъка на бизнесмените, обявени за персона нон грата в Европейския съюз заради агресията в Украйна.

 Според проведения търг в строежа на „Южен поток“ трябва да участват и пет български компании, обединени в акционерно дружество „Газпроект Юг“ с акционерен капитал от 50 хиляди лева и акции, разпределени поравно помежду им. Седалището на този консорциум е в София, на ул. „Шандор Петьофи“ № 13 – 15, на който адрес се води и централата на „Водстрой 98“, която според повечето публикации е скрита собственост на Делян Пеевски – и която несъмнено се ползва от мощни властови протекции, тъй като е шампион по печелене на търгове за обществени поръчки.

 В това обединение влизат „Промишлено строителство Холдинг“, „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“, „Понсстройинженеринг“ и „ПСТ Холдинг“. От тях единствено „Главболгарстрой“ има някакъв опит в строежа на газопроводи. „Промишлено строителство Холдинг“ е собственост на „Водстрой 98“. „Техноекспортстрой“ е приватизирана през 2012 г. за 51 милиона лева, като парите са осигурени от КТБ. Днес компанията е офшорна собственост с панамска регистрация, като неин прокурист е сестрата на Кирил Добрев, а самата компания се представлява в „Газпроект Юг“ от заместник-министъра на регионалното развитие от времето на „царското“ правителство Калин Рогачев. Бургаската „Понсстройинженеринг“ разгръща своята активност предимно в общини на ДПС, а „ПСТ Холдинг“ също е офшорна собственост, зад която според медиите стоят собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Васил Божков.

 Не е ясно как тези компании са изпълнили условието за достъп до 500 милиона лева кредитна линия, след като част от тях имат сериозни финансови затруднения и банките разпродават активите им. Не е ясно и кой е предоставил гаранции за руския изпълнител „Стройтрансгаз консорциум“. По неофициална информация гаранциите са дадени от ВТБ – което в случая е напълно логично.

 Също толкова логичен е и разпадът на цялата тази конструкция. „Южен поток“ пропада – също толкова безславно, колкото и предишните два от „големия шлем“. Възраженията срещу него са направени от Европейската комисия – на основание на това, че проектът нарушава третия енергиен пакет, приет от страните в ЕС – според който до газопровода трябва да бъдат допуснати други доставчици. С това „Газпром“, който винаги е имал функциите и на геополитическо оръжие, не може да се съгласи.

 Правителството на Орешарски дълго шикалкави, опитва се да реализира проекта въпреки категоричното несъгласие на ЕС. Дори стигна дотам, че в Народното събрание се внасят проекти, които предлагат друго тълкуване на самото съоръжение – и които се оказват писани под диктовката на Москва. В крайна сметка премиерът Орешарски – след разговор с трима американски сенатори, водени от изключително влиятелния ветеран Джон Маккейн, се вижда принуден да заяви, че замразява „Южен поток“, докато ЕС и „Газпром“ не постигнат съгласие по неговите параметри.

 Това е и моментът, в който структурите на модела „Кой?“ се преобръщат – Делян Пеевски и Цветан Василев изравят томахавката на войната, а правителството, удържало повече от година на непрекъснатите граждански протести, в крайна сметка се сгромолясва. Основният фактор за това сгромолясване се оказва, разбира се, ДПС.

 И тук би трябвало да отворя една голяма скоба, в която да вместя разказа за ролята на ДПС в новата българска история. Събитията, които сполитат България през 2013 г. и 2014 г., просто не могат да бъдат разбрани, ако на ДПС се гледа като на нормална политическа партия, придържаща се поне към основните демократични принципи в една цивилизована страна.

 Един от най-разпространените митове за „Корпорацията“ – както напоследък с основание наричат ДПС, е че тя, за разлика от БСП, въпреки че проявява сродни корупционни апетити, е пронатовски и проевропейски ориентирана партия. Това е дълбоко невярно. Напротив, нищо случайно няма нито в генезиса, нито в политическата и икономическата експанзия на ДПС – те са напълно закономерна част от сценария на българската перестройка, или може би по-право казано: от българския подвариант на перестройката като глобален процес в Източния блок. ДПС бе създадено, за да бъдат отцепени гласовете на българските турци от общите демократични тежнения след 10 ноември 1989 г. – за да бъдат превърнати в перманентен електорален коректив, който да позволява интересите на комунистическата партокрация да се съхранят в годините на прехода – като се създават правителства, в които БСП ту управлява открито, ту индиректно има достъп до нужните властови ресурси – чрез „стратегическия“ си партньор ДПС.

Самата регистрация на движението е направена с протекцията на Андрей Луканов – въпреки че тогавашната конституция не допуска съществуването на партии, формирани на етнически принцип. За лидера на движението Ахмед Доган и неговите приближени Държавна сигурност подготвя съответното алиби: всички те заемат мястото на лидерите на турската етническа общност, които реално се борят срещу т.нар. „възродителен“ процес, но биват екстрадирани от България още преди 10 ноември. По-късно това се оказва партията, чийто елит е най-гъсто населен с бивши агенти на ДС. И това съвсем не е случайно, защото на тази партия е отредена стратегически важна роля: тя е свързващото звено между политическия елит и криминалните по своя генезис икономически групировки, които са създадени отново с пряката помощ и участие на ДС – и постепенно се превръщат в реалните кукловоди на прехода. ДПС се нагърбва със задачата да бъде политическо представителство на този криминален елит, да осигурява неговата недосегаемост от страна на правосъдието и неговите интереси в държавните институции – като от тази именно симбиоза се ражда българската олигархия.

 Тук трябва да отбележим, че ДПС е партията, която е била най-дълго във властта в годините на българския преход. Тя е мандатоносител на две правителства и коалиционен партньор в пет: на Филип Димитров, на Любен Беров, на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски. Иначе казано, в 13 от 25-те години на прехода ДПС е представяно във властта. Сред неговите отговорности спада и това, че изигра главна роля в политическия комплот срещу първото ни демократично правителство след 1944 г., което доведе до забавяне на реформите с цели 7 години – благодарение на което България се оказа на опашката сред страните от бившия Източен блок – едно изоставане, което изстрадваме и досега. Друга важна заслуга на „Корпорацията“ е, че създаде условия за просперитет на сенчестите и направо престъпни групировки в страната – които именно благодарение на политическия чадър на ДПС се превърнаха в мафия, неотчленима от държавата.

 Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.