БЪЛГАРИТЕ КАТО “BUGGERS” И ЦЪРКВАТА КАТО КГБ

ЕТИМОЛОГИЯ

В кратък превод, както вече е известно на мнозина, думата BUGGER (също BOWGARD и BOUGUER) се използва като название на еретици-преселници от България във Франция и Италия в 11 век (на френски език BOUGRE).  Произлиза от латинското BULGARUS. До днес обаче думата се използва (особено в английски език) с обидно значение като към отвратителни хора, практикуващи  хомосексуализъм и сношения с животни, както и към хора с грубиянски маниери.

На пръв поглед печална «слава», която българите днес заобикалят тихомълком.  Заобикаля я и църквата.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Най-краткото енциклопедично обяснение за историята на думата гласи както следва: «Оплюването и оклеветяването на българите започва около началото на 13 век когато папа Инокентий Трети и северното френско кралство организират кръстоносен поход срещу албигойците (катари, богомили и католици). Това довежда до кланицата на 20,000 мъже, жени и деца, а района преминава под контрола на френския крал. Този брутален поход е насочен не само срещу еретиците, но и срещу феодалния елит на Тулуз и кралството на Арагон (днешна Каталония). Населението на Прованс и Северна Италия симпатизира на албигойците  и ги счита за морално чисти хора. Очевидно влиянието им е било вече доста силно, тъй като мнозина от местното население са приемали техните идеи и са ходели за обучение в Драговития (тогавашното име на Македония, по името на племето драговити, чието влияние е стигало чак до Атина).

Тогава католическата църква подема злобна пропагандна кампания срещу тях, като ги свързва с извратени сексуални практики и хомосексуализъм.»

ОТ КЪДЕ БЯГАТ КАТАРИТЕ (БОГОМИЛИТЕ)?

Еретизмът в Източната Римска империя има силни и различни идейни прояви с корени в късната древност като реакция срещу настъпващото християнство. Богомилите са особено силно движение, което Византия подлага на масово преследване в България и Македония. По време на българските царе обаче богомилите се третират доста толерантно, тъй като царската власт не може да си позволи да губи такива големи маси хора.  Еретизмът по българските земи и във Византия има дълга и богата история от края на древността: ариани, манихейци, павликяни и богомили са само началото.

Българската църква обаче следва плътно в омразата си византийската, макар че нейните действия са ограничени когато български царе са на власт и главния й стремеж е да елиминира еретизма.

Атаката на богомилите (катарите) е срещу корумпирания клир и на Запад, и на Изток. Църквата за тях е репресивна и тиранична институция, освен неморална във всичките си прояви и контрол на живота на обикновения човек.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФРАНЦИЯ В 11-ТИ, 12-ТИ И 13-ТИ ВЕК?  

С изключение на италианските градове-републики, от шести век нататък Западна Европа е  витрина на варварска неграмотност и в най-висшите класи. Моралът е в най-ниската си точка. Кралят е буквално един отмъстителен дегенерат, който обикновено умира млад поради разюздания си живот.

Големият френски историк Фердинанд Лот описва началото на средните векове така:

«В края на шестия и началото на седми век аристокрацията, тоест земевладелците, демонстнрира жестокост и корупция, преминаваща всякакви граници. Тогава изчезва за векове и всякаква представа за мисъл и образование.

През целия седми век завършва смесването между гало-римляни и германските франки (тема, която Франция избягва да приеме публично чак до шестдесетте години на миналия век). Ражда се така наречената «френска аристокрация», необуздана, агресивна и неграмотна класа, враждебна към всякакви прояви на  ума, неспособна за политическа дейност и в основата си себична и разюздана. Именно тази класа ще доминира Франция, отчасти и Европа, за следващите десет века.»

Самите папи и свещеници са земевладелци и рицари дори и в 11 век, а  в 1095 папа Урбан Втори, докато обявява първия кръстоносен поход, се обръща към ордата рицари с непоносима назидателност и им казва, че «те не са нищо повече от касапи и плячкаджии» и че те трябва «не само да грабят, а да се бият за нещо повече от себе си.»

КАКВО СТАВА СЛЕД ПОХОДА СРЕЩУ КАТАРИ И БОГОМИЛИ?

Една подробност обикновено убягва от историците: много от техните свещеници, известни като THE PURE ONES (от там и «пуританизъм»), забягват в Шотландия, Англия, Германия, Италия и Холандия. Мнозина намират убежище и приют в замъци на враждебни на Ватикана рицари, дълбоко съмняващи се в ролята на църковната институция и жадуващи за духовни идеи срещу нейната задушаваща власт. Там те продължават идеите си и пускат корените на бъдещата църковна РЕФОРМАЦИЯ и ПРОТЕСТАНТИЗМА. От тези идеи в Западна Европа се появяват много тайни общества  и секти, съществуващи и до днес.

Но докато темата за богомилите и катарите е доста подробно анализирана в Западна Европа, в източно-православния свят и специално в България тя остава табу. Дори Ватикана за последните сто години изживява реформи, немислими преди. Отдалечената от живота институция на българската църква стигна до най-невероятното състояние да стане слуга, и то верен слуга, на най-опасната ерес в цялата й история - комунистическата идеология. Нейното подчинение и изпълнителност на този най-голям враг на религията са първокласно раболепие.

Анатемосана от собствената си ретроградност и лицемерие, тя не знае как да посрещне предизвикателствата на светската власт в модерния свят. Нейните отживели методи и особено морално-политическото й двуличие гарантират нейния провал.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БОГОМИЛИТЕ

Свободата на вероизповедание е неотделима ценност на модерната демократична държава. Всеки опит тази свобода да бъде ограничена или духовния живот да бъде монополизиран е признак на безсилие за всяка религиозна институция и опит за принудително религиозно обучение. За щастие, България е светска държава и увеличението на католиците и привържениците на всички клонове на протестантите е признак на здравословна духовна атмосфера. В тоя смисъл присъствието на тези динамични клонове на християнството създава точно тази свобода на избор за индивида, която той никога не е имал по време на комунизма. Не е случаен факта, че  съвременните наследници на павликяните днес са обърнали доверието си към католическата църква, а не към българското православие, така както мнозина от някогашните анатемосани като еретици богомили в България, Гърция, Македония, Босна и Албания са намерили много по-голяма духовна опора в исляма.

Последните изстъпления на комунизираната българска православна църква и сюрреалистичните й пристрастия към монархията показват още веднъж, че тя се нуждае не само от реформи, но и от пълномащабна лустрация.

Всъщност, обидното BUGGER не е чак толкова обидно, стига да знаеш историята му.