Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.comФирмата наистина е добра. Продуктите й са разнообразни и оригинални. Няма да я спомена, за да не правя реклама. Въпреки това някои вероятно ще я разпознаят.
Избрах подарък за ценен човек. Човек – ценен сам по себе си – заради това, което е. Имам привилегията да го познавам и общуването с него е удоволствие.
Тя претърпя нелека операция. Възстановяването ще отнеме време. Предстои да се види колко. Храбра е и й се възхищавам.
Дълго време избирах дребния подарък и накрая отделих две неща за финала. Помолих момичето да ги отдели, за да избера по-лесно. Коженият малък ботуш би могъл да е символ, че проблемите ще се преодолеят и че пътят ще бъде извървян. Но реших, че символът е плосък, предвидим и стандартен. Затова избрах пианото в цвят бордо. На него могат да се свирят различни мелодии. Въпрос на избор е. А нейният не би допуснал там да звучи нещо лесносмилаемо или кичозно.Тя е прецизна и самокритична. На пианото може да свириш различна музика. Финалът е отворен. Отворен е както за избор на музика, така и за воля за живот. Тази воля и обективните обстоятелства съвсем не са за подценяване в случая. От пианото ще звучи мелодия, а тя ще напише нови книги. Убедена съм в това. Това ще е нейната музика, която ще продължава да звучи.
Финалът е отворен днес и за нас в държавния слалом, който ни демонстрираха с ТV 7. Телевизията с доскоро попътен вятър на медиен платноход и днешна жертва на налагащата това конюнктура, която се ползваше от услугите й. Нещо като преплетени черва. Не ми се занимава с тях в момента.
За мен е важна приятелката ми. А тя е ценна не заради нечие приятелство, а заради самата си същност – заради това, което е, и с което се занимава – последователно и съвестно, От него произтича резултат.
Все сме човешки същества уж. Един въздух дишаме. Само че след 26 април 1986 – аварията в Чернобил, избрани сънародници наши задишаха друг въздух. Запиха чиста незамърсена вода. Заядоха също такава храна. Никой не предупреди нас простосмъртните.
Разказаха ми случай за сложносмъртни – снабдени с чиста вода и храна, заплашени да не споделят каквото са узнали. Уникално е. Макар и със смаляващ се резултат, но партията – премълчала като държавна тайна нахлуващата радиация в пределите на България, днес е парламентарно представена. Не й се търси отговорност за нищо. Тя си знае. Но време е целокупно да се разбере.
Привържениците на тази партия трябва да са обладани от национален мазохизъм. Да не говорим, че извратената конспиративност им е природа - в услуга на чужда държава.
С какво бихте се оправдали, неуважаеми сънародници русофили, заради държавното мълчание през 1986, което не предупреди българите, а ги подведе, че всичко е наред.
Резултатът е, че през времето един милион българи са заболели от рак.
Или пък съветската и руската радиация са най-полезните. И така ще да е, щом в България гъмжи от защитници на съветско-руските вреди, причинени на страната ни. Не секват и в момента.
Не си ли струва само заради това да ги изринем веднъж завинаги от живота си. Да, те ще се съпротивляват. Като въшки са се впили навсякъде. Смятат се за свещени и ненакърними. В различните си проявления – включително и монархически, употребени вече като републикански.
Предполагам, че повечето българи имаме повод да се замислим върху това. Тогава какво повече чакаме. Трябва ни координация, последователност и неотстъпност. Иначе сме предизвестено загинали