Спомням си преди време как по телевизията едни набедени за експерти по сигурността, със спорно минало в министерството, обясняваха как медиите били виновни за това, че хората не вярвали на полицията и че тя била изпълнена с хора с висок морал. Тезата на експертите бе, че обществото трябва да разреши на полицията постоянно да го подслушва и следи (интервюто бе по случай третото супер спорно прокарване на промените в ЗЕС позволяващи безконтролно проследяване), че само граждани, които имали какво да крият не биха се правили на ексибиционисти пред полицаите, въпреки че по конституция и закон последните нямат право да определят дали някой е виновен или невинен.
Та за съответните експерти медиите били насаждали лошо отношение към трудовия български подслушвател и полицай с измислени истории, които карали обществото да се страхува от високият морал на пресветите служители. И всички мерки, които са им били насилствено налагани, за вътрешен контрол в полицията и особено външен контрол, било то граждански или идващ от съдебната власт, само пречил на полицая да си върши работата, например да си подслушва безконтролно, и идвали от хора, които не разбирали как работила вътрешната сигурност и полицията по принцип. И най-големият проблем на МВР не било това, че не било реформирано след времето на ДС и влелите се в него партизани, а в това че всички се опитвали да му наложат реформи.
Няма как да не отбележа в подкрепа на тяхната теза ето тази случка - момиче било изнасилено, оплакало се на трима полицаи и те вместо да потърсят престъпника го намерили в свое лице, като я изнасилили още по веднъж всеки. Можело и по повече да я изнасилят, но трудовият ден на полицая е тежък и уморителен, и те не могат да го вдигнат два пъти. Разбира се вътрешният контрол се задействал със страшна сила, едва след като момичето събрало смелост да се оплаче на трето място, надявайки се, че надали ще и се случи и трети път. И само заради този вреден обществен интерес мъмренето на замесените полицаи ще се смени с уволнение, защото те ще бъдат съдени евентуално, само ако не изнасилят и не заплашат още веднъж засегнатата мома, и то от военният съд, приемащ кражбите, боят и изнасилванията като форма на награда за войниците, изпълнили бойният си дълг (виж в началото случаят "Чората").
На този фон няма как да не отбележа феноменалната (и вече официална европейска) статистика, показваща истинското доверие на Българина в системата, твърдяща че по-малко от половината от престъпленията се рапортуват в полицията. Сгрешената система за статистика в министерството класифицира над 30% от тях като решени, без да са били пипнати (включително изтеглянето на оплакването, или отказването, или забавянето на отговор от страна на засегнатият гражданин и т.н.), а от останалите само половината (или около 30%) в действителност се решавали и то в много случаи поради случайни а не преднамерени събития, поради което всъщност това били само леките случаи. У нас имаме най-много служители на МВР на глава от населението в Европа (и едно от най-високите нива в света), но за сметка на това имаме най-ниска разкриваемост (и то броейки само рапортуваните случаи) на полицай в Европа, около 14 пъти по-ниска от тази в Швеция например. Според тук таме незнайно как изпуснатите статистики става ясно, че доста разследвания се прекратяват вътрешно поради "изтичане на информация", което показва, че контактите между служители на МВР и "разследвани" са (секси) горещи, включително и когато става въпрос за ДОТИ и ДОИ.
Та за съответните експерти медиите били насаждали лошо отношение към трудовия български подслушвател и полицай с измислени истории, които карали обществото да се страхува от високият морал на пресветите служители. И всички мерки, които са им били насилствено налагани, за вътрешен контрол в полицията и особено външен контрол, било то граждански или идващ от съдебната власт, само пречил на полицая да си върши работата, например да си подслушва безконтролно, и идвали от хора, които не разбирали как работила вътрешната сигурност и полицията по принцип. И най-големият проблем на МВР не било това, че не било реформирано след времето на ДС и влелите се в него партизани, а в това че всички се опитвали да му наложат реформи.
Няма как да не отбележа в подкрепа на тяхната теза ето тази случка - момиче било изнасилено, оплакало се на трима полицаи и те вместо да потърсят престъпника го намерили в свое лице, като я изнасилили още по веднъж всеки. Можело и по повече да я изнасилят, но трудовият ден на полицая е тежък и уморителен, и те не могат да го вдигнат два пъти. Разбира се вътрешният контрол се задействал със страшна сила, едва след като момичето събрало смелост да се оплаче на трето място, надявайки се, че надали ще и се случи и трети път. И само заради този вреден обществен интерес мъмренето на замесените полицаи ще се смени с уволнение, защото те ще бъдат съдени евентуално, само ако не изнасилят и не заплашат още веднъж засегнатата мома, и то от военният съд, приемащ кражбите, боят и изнасилванията като форма на награда за войниците, изпълнили бойният си дълг (виж в началото случаят "Чората").
На този фон няма как да не отбележа феноменалната (и вече официална европейска) статистика, показваща истинското доверие на Българина в системата, твърдяща че по-малко от половината от престъпленията се рапортуват в полицията. Сгрешената система за статистика в министерството класифицира над 30% от тях като решени, без да са били пипнати (включително изтеглянето на оплакването, или отказването, или забавянето на отговор от страна на засегнатият гражданин и т.н.), а от останалите само половината (или около 30%) в действителност се решавали и то в много случаи поради случайни а не преднамерени събития, поради което всъщност това били само леките случаи. У нас имаме най-много служители на МВР на глава от населението в Европа (и едно от най-високите нива в света), но за сметка на това имаме най-ниска разкриваемост (и то броейки само рапортуваните случаи) на полицай в Европа, около 14 пъти по-ниска от тази в Швеция например. Според тук таме незнайно как изпуснатите статистики става ясно, че доста разследвания се прекратяват вътрешно поради "изтичане на информация", което показва, че контактите между служители на МВР и "разследвани" са (секси) горещи, включително и когато става въпрос за ДОТИ и ДОИ.
Един приятел ми каза веднъж "как да вярвам на полицията, когато виждам как най-големите биячи и двойкаджии от училище са станали полицаи". Друг ми разправяше за това как му обрали къщата, и той търсил начин да заведе оплакване, но все не се случвало (и в прокуратурата и полицията) защото (както му подшушнали запознати) тия дето му приемат оплакването имали нещо общо с тия дето го обрали. Това е добър показател за отношението и доверието, което министерството има.
Как сега да се почувствам сигурен да им предоставя всички "трафични данни" да си ги получават и пазят в министерството в реално време, а те ми "обещавали", че ще ги гледат след разрешение на съдия (дори и за леки престъпления, макар сега закона да им разрешава само за тежки), понеже първо взимането на разрешение и после получаването от оператора само на данните, за които имат разрешение, след проверка не им било удобно? Къде всъщност е защитата на гражданите тук? А-а-а забравих, тя е във високият морал на нашите защитници!
Как сега да се почувствам сигурен да им предоставя всички "трафични данни" да си ги получават и пазят в министерството в реално време, а те ми "обещавали", че ще ги гледат след разрешение на съдия (дори и за леки престъпления, макар сега закона да им разрешава само за тежки), понеже първо взимането на разрешение и после получаването от оператора само на данните, за които имат разрешение, след проверка не им било удобно? Къде всъщност е защитата на гражданите тук? А-а-а забравих, тя е във високият морал на нашите защитници!
И още по-интересно как опозицията в предният парламент се пребори доста трудно това да не се случва, но сега като е на власт е по-скоро съгласна?