Срамната тайна за съветските изнасилвачи в Германия

МАСОВИТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИТЕ

Елена Никлева

 

Истината за масовите изнасилвания на германски жени и момичета в края на Втората световна война е предмет на новоизлязлата книга на преподавателката по история в университета в Констанц Мириам Гебхард “Als die Soldaten kamen”.

Колко са изнасилените жени от навлизащите в Германия червеноармейци? Предишни изследвания и публикации говорят за един и дори два милиона германски жени, изнасилени от съветски военнослужащи. Само в Берлин числото е над 110 000.Гебхард се придържа към една по-консервативна методика, според която близо 900 000 германки са станали жертва на насилие, от военнослужащи на съюзническите армии, в който брой включва не само червеноармейци, но и американски, френски и британски военнослужащи.

Колко са жертвите обаче не само никога няма да се знае с точност, но и неточно предава истината за ужасяващите размери на насилието, защото броят на жертвите не е равен на броя на изнасилванията.Характерно специално за червеноармейците са бруталните групови изнасилвания, в които на една жена или момиче се изреждат по 5, 10 и дори – 45 войника. Червеноармейците обикновено изнасилват публично, в присъствието на родителите или роднините на жертвата, мъчение, което трае с часове и по цели нощи.

Не е чудно, че в Берлин в дните след навлизането на Червената армия са регистрирани стотици самоубийства на жени и момичета. Някои скачат от прозорци, други – с камъни в джобовете в река Хафел. Разширени самоубийства, в които възрастен баща или дядо убива близките си, за да им спести ужасяващата съдба, също не са рядкост. Баща дава въженце да обезчестената си дъщеря, за да се обеси.Съветските военнослужещи изнасилват малки момичета, старици и бременни жени, изнасилват майки и дъщери заедно. В повечето случаи жертвите се подчиняват безмълвно под дулата на автоматите, а тези, които се бранят биват брутално убивани. Изнасилените жени често бива заразявани с венерически болести, някои от тях забременяват.Абортът невинаги е лесно достъпен в Германия преди 70 години, освен с болката, срама, унижението, травмата, изнасилените жени трябва да се борят и с предразсъдъци и бюрократични прегради.Една част износват и раждат създадените в насилие деца и носят тази тежка съдба за цял живот.

Систематични ли са масовите изнасилвания на Червената армия? Формално, пише Гебхард, вакханалията на насилието е забранена на военнослужещите и има случаи, в които насилникът е наказван дори със смърт. Но истината е, че се изнасилва масово, че изнасилват дори офицери и че както признава един от тях, на войниците са били обещавани германски жени като трофей за подсилване на бойния дух.

Авторката цитира цинично изказване на Сталин, че би проявил разбиране към руски войник,който след като е минал през огъня на войната, си достави радост с една жена.

Дали много възхваляваният в България по времето на комунизма публицист Иля Еренбург е призовавал червеноармейците да изнасилват като последен триумф над победения враг, както някои автори твърдят?

Гебхард не може да потвърди това, но цитира Еренбург да казва, че за разлика от нацистите, червеноармейците не убивали децата на убийците и че няма да се докоснат до германките, от които се гнусят. Кух лозунг на фона на масовите изнасилвания. Една от причините за тях са разбира се, “реките от водка”, които се леят, цитат от войнишко писмо до близките. Алкохолът несъмнено играе роля във вакханалията на насилието над беззащитни жени, деца и старци.Освен желанието за отмъщение след преживяното от нацистите, Гебхард вижда като причина за ексцесиите на изнасилванията и идеологически мотивираното разбиране, че германската жени, макар и непряко, са поддръжници на национал-социализма, както и на собствените си съпрузи.

Според германската историчка обаче, червеноармейците са изненадани и от относителното благоденствие в Германия, въпреки разрушенията и изтощителната война, особено в сравнение с техния жизнен стандарт. Отново войнишките писма разказват с почуда за скъпи мебели,огледала и покъщнина, за непознат на червеноармейците лукс, който откриват в германски домове. Завистта и фрустрираността при сравнението на този живот със собствените лишения и годините война също се излива във вид на насилие срещу жените на врага.

Масовите изнасилвания на червеноармейците предизвикват шок сред комунистите в Берлин – и сред противниците на Хитлер,  и между дейците от съпротивата. Те нямат нищо общо с образа на “освободителя”, който съветската и сега руска пропаганда поддържа и до днес.

Мириам Гебхард проследява и годините, последвали сексуалните ексцесии, мълчанието на германските жени, табуто да се говори по тази тема и това табу има много пластове. От една страна изнасилването винаги е срам за жертвата, да се говори за него е като ново изнасилване, дори до днес, когато обществото еволюира по отношение на правата на жените, включително правото на сексуално самоопределение и неприкосновеност. Дори до днес петното си остава петно.

Мълчанието на изнасилените германки има и други причини и то е част от едно общо мълчание, от общото изтласкване на миналото: мъжете се завръщат от фронта или от плен, те самите носят колективни и лични наранявания. Фактът, че не са могли да защитят съпругите или дъщерите си само още би утежнил собственото усещане за вина и загуба. На изнасилените жени никой не е признал статута на жертва, те не са ветерани от войната, нито инвалиди, нито им се полага някакво обезщетение. Мълчанието обаче има и една много важна идеологическа и политическа причина: за изнасилените берлинчанки, останали в Източен Берлин и в така наречената съветска зона, ГДР, да се говори по тази тема е абсолютно забранено и опасно. Нали Съветският съюз е големият брат- освободител.

Всички хора, живели при комунизма знаят, че изнасилванията на червеноармейците бяха табу,за което не се говореше, те просто не съществуваха. Съветските войски бяха “добрите”, “освободителите”, морално чистите.

Когато тази година Москва отбелязва 70 годишнината от победата с грандиозен парад, тя иска да възроди този образ на освободителя, на победителя. Този образ обаче днес е разклатен след анексията на Крим и руската намеса в Източна Украйна.

Когато руските рокери “Нощни вълци”, близки до Путин,преминаваха през Централна Европа в своя поход на победата до Берлин, тяхната процесия не бе приета от всички и те не бяха желани гости за всички.Цитирам коментар от един австрийски форум под съобщението, че след като са прекарали нощта във Виена, рокерите са се отправили към Германия :”Сега австрийските момичета и жени могат да си отдъхнат”. Може коментарът да е горчив и пресилен, но той отразява врязаното в колективната памет и истината за съветската армия. Когато днешните рокери и днешна Русия иска да възкреси славата на победния марш, те трябва да си дават сметка, че този марш не е без сенки, дори ако оставим настрана факта, че съветската армия наложи на Източна Европа 45 години комунистическа система.