Българските “антифашисти” и руските дипломати в София се кланят на руския антисемит граф Игнатиев

Граф Игнатиев, на когото в гордата със спасяването на своите евреи България се кланя по руска заръка ( а от тази година руските дипломати започнаха да го почитат демонстративно и като свой светец с полагане на цветя пред новия му паметник в София), е бил активен борец не само против независимостта на българската църква като руско консул в Цариград, но и срещу правата на евреите в Русия. Като министър на вътрешните работи именно той има главна заслуга за нормативните документи в Русия, които са образец за подражание после в нацистка Германия в ограничаването на правата на евреите, прераснало в тяхното масово изтребване.

За генерал Гурко Петата колона в България нехае като касапин на поляците, които той избива с хиляди ( като използва за заложници жени и деца срещу полските въстаници във Варшава) – защото е  освободил София. Така де – клал е славяни, но пък са били католици, а не православни – защото да не му изградим още един бюст в София ( както и стана преди година време).

Какво да кажем обаче за “благодетеля” граф Игнатиев, който е бил главен преследвач на евреите в Русия? И това ли няма значение за нашите “антифашисти”, който му се кланят за “добрината” да излъже българите с химерата “Санстефанска България”, заложила гърмящата и до днес бомба със закъснител на руската интригантска пропаганда  с мита за “добрата Русия ” и “лошия Запад”?

«О порядке приведения в действие правил о евреях» (более известны как «Временные правила», «Майские правила») — нормативный документ комитета министров Российской империи, опубликованный 3 мая 1882 года.

Документ резко ограничивал права еврейского населения и фактически стал поворотным пунктом имперской политики в отношении евреев после реформ Александра II. Приняты по инициативе министра внутренних дел графа Н. П. Игнатьева.

Временные правила менялись по мере желания центральных властей и были отменены лишь после Февральской революции Временным правительством России.

Ето още за антисемитизма на граф Игнатив в превод от руски от Уикипедия. Онези, които не смятат Уикипедия замеродавен източник ( точно за граф Игнатиев) , могат и сами да се разровят. Но ги предупреждвам, че ще мирише още повече :

“По време на кратия престой на граф Игнатиев на поста министър на вътрешните работи (до 30 Май 1882г.) в Русия драстично се изостря еврейския въпрос и плъзва вълна от анти-еврейски погроми на юг. Още преди назначаването му за министър, Игнатиев открито показва антисемитски възгледи. На 12 Март 1881г. той пише: „… в Санкт Петербург има мощна полско-юдейска група, в ръцете на която са банките, адвокатурата, голяма част от пресата и други обществени дела… Всеки честен руски глас се заглушава от полско-юдейски викове, твърдящи, че руските искания следва да бъдат отхвърлени като изостанали и необразовани…”. След началото на вълната от погроми от 15 Април 1881г., които обхващат седем губернии и достигат безпрецедентни размери, Игнатиев решава да прехвърли вината за ставащото на жертвите на насилието – руските евреи. Независимо от факта, че повечето от евреите в империята живеят в бедност, с мъка свързват двата края, занимават се със занаятчийство и дребна търговия, те са обвинени от Игнатиев в експлоатация на местното население. A погромите са провъзгласени за естествената реакция на хората или народен линч.

Игнатиев изготвя подробен план за масово експулсиране на еврейски занаятчии от вътрешните губернии, прогонване на евреите от селата, редица допълнителни ограничителни мерки. Игнатиев също говори публично за емиграция на евреите от Русия. Благодарение на съпротивата на еврейския икономически елит, както и много министри, включително председателя на Комитета на министрите граф Рейтерн, много параграфи на проекта на Игнатиев са отхвърлени. Постигнат е компромис: заплахата от масово експулсиране на евреите е отменена, но им е забранено повторно заселване в селски местности, купуването на недвижими имоти там и притежание на имоти. Така огромни щети от тези ограничения се нанасят и на тясната прослойка на еврейския елит, на еврейските капиталисти. До този момент, тези капиталисти често се разглеждат от властите като съюзници на руското правителство в процеса на реформи и интеграция на евреите в руското общество. Ограничения подготвени от граф Николай П. Игнатиев са публикувани под името „Временни правила за евреите” (3 май 1882 г.).”

Още по темата от русофилската пропаганда в България: