Аферата КТБ: Банка на ръба на закона - част трета

Това е може би най-емблематичната фигура в генезиса на КТБ. Той твърди, че е завършил Harvard School for Business Executive Management и е работил цели двайсет години в западноевропейски и американски банки, но след като бива номиниран от акционерите за изпълнителен директор на мястото на напусналата Теменуга Газдова, БНБ отказва да му издаде сертификат поради липса на диплома за завършено висше образование. По-късно той подава искане за придобиване на 33% от банката, като офертата е за непарична вноска – сградата на площад „Гарибалди“, в която днес се помещава централата на КТБ и в която някога се е намирала банката на Буров. БНБ отново се противопоставя, тъй като има огромна разлика между цената, на която Хауи е придобил сградата – 980 000 евро, – и цената, която назначени от съда вещи лица дават за този имот.

Сделката всъщност има откровено фиктивен характер. Хауи придобива сградата от регистрираната в Лондон компания Gladecross Construction Ltd, която всъщност е акционер в банката и е представена от българката Адриана Нечева. За да бъде позволено това увеличение на капитала, акционерите провеждат ново общо събрание, на което е одобрена нова оценка на сградата в размер на 3,8 милиона лева. Хауи доплаща още 200 000 и придобива 28,57% от акциите на банката.[1]

Подобно поведение би било странно, ако става дума за автентични икономически субекти. Акционерите в КТБ обаче са свързани лица, фиктивни компании, най-вероятно специално учредени, за да участват в приватизацията на банката и в замитането на факта, че тази приватизация се реализира „на ръба на закона“. Обичайна практика е например на общите събрания няколко от акционерите да бъдат представени от едно лице: така например според в. „Капитал“ на събранието, проведено на 3 юли 2001 г., пет от компаниите, имащи дялово участие в КТБ, са били представяни от Антоанета Койчева.

Тъй или иначе, към края на 2002 г. Хауи се оказа основният акционер с 40 000 акции, съставляващи 28,57% от акционерния капитал, докато офшорките имат вече по 7,10%, а Николай Велков притежава персонално само 24 акции, които не съставляват и една стотна от процента. Колко от подставените офшорки са негови, е друг въпрос. Във всеки случай те не остават задълго такива. Мистериозният Хауи също изчезва от списъка на акционерите – което след едно тъй агресивното натрупване на акционерно участие е странен акт.

Последното официално съобщение за участието на Хауи в КТБ е прессъобщение на БНБ от 14 юни 2004 г., което гласи следното:

„На основание чл. 19б, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за банките и чл. 23 от Наредба № 2 за лицензите и разрешенията, издавани от Българска народна банка, подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, госпожа Емилия Миланова издаде разрешение на Джеймс Винсент Хауи при участие в увеличаването на капитала на Корпоративна Търговска Банка АД да запази акционерното си участие в размер на 18,57 на 100 от увеличения капитал на банката.“[2]

След което американо-ирландецът, направил знаменития си апорт със сградата на площад „Гарибалди“, потъва някъде – а КТБ се оказва собственост на своя изпълнителен директор Цветан Василев. През 2006 г. той притежава вече 98,4% от капитала.

Една доста по-различна гледна точка към генезиса на КТБ предлага разследващият журналист Григор Лилов в своята книга „Дуел“ (изд. Кайлас, 2012 г.) посветена на атентата на летището в Бургас, както и в други разследвания[3]. Според него финансовата къща „Булгарсовинвест“, чийто приемник е КТБ, е всъщност структура на тайните служби. В ръководството на КТБ, подчертава авторът, са влизали професионални банкери, които освен това са служители на службите. В периода, в който банката е била държавна, тя е обслужвала някои по-деликатни операции на Булбанк – като сделки със специална продукция и износ на капитали. Лилов специално подчертава, че „финансовата компания, а след това и банката, са собственост на Първо главно управление на КГБ – сега службата за външно разузнаване на Русия“.

Според него реално е така, което си личало от някои копия от изчезналия архив на БВТБ – Булбанк. Същите функции била имала и регистрираната в Бейрут Литексбанк, която е приватизирана по същото време и по същия начин – чрез подставени офшорни компании. Самата приватизация на КТБ е уязвима, тъй като приватизиралите я офшорки в своята дейност имат само опосредствано отношение към банковия сектор – поради което възниква въпросът, с какви мотиви БНБ е одобрила сделката.

Според него Хауи се появява в България покрай учредяването на друга банка – Международна банка за инвестиции и развитие, която по-късно е затворена от БНБ. Тази банка е учредена от Българската търговска палата с участието на ирански капитали – като Хауи се явява именно като представител на иранската страна. МБИР се помещава в сградата на „Гарибалди“ – и именно тази банка е закупила сградата първоначално от общината, – а сделката, с която Хауи увеличава акционерното си участие в КТБ, е опосредствана, като Gladecross Сonstruction Ltd е по-скоро посредник, отколкото реален купувач на сградата.

Впрочем злите езици – подчертава Лилов – свързват тази странна фигура с опита на терористите от ИРА да перат своите капитали у нас, като при това вероятно става дума за парите, придобити от най-големия банков обир в света: обира на банката Нордън Рок в Белфаст, при който бяха задигнати 26 милиона паунда.

Става дума за огромния скандал, развихрил се през февруари 2005 г. по повод хипотетичния опит на ИРА да изпере част от тези пари в България. Скандалът е свързан с посещението на двама ирландски бизнесмени в страната – става думи за Тед Кънингъм, който по-късно е арестуван, тъй като в дома му са открити част от откраднатите при обира банкноти, и за Фил Флин, шеф на борда на Банк ъф Скотланд, който също е подозиран във връзки с ИРА – и който е искал да открие в България своя кредитна компания (а според някои източници дори е ставало дума за това да бъде закупена банка). Двамата са засечени в разговор със заместник-министъра на финансите Илия Лингорски – поради което по-късно същият е отстранен от поста си. Тези срещи стават повод за посещение на ирландски офицери от тайните служби в България – и на български такива в Ирландия – в хода на съответното разследване. Тогава в. „Irish Examiner“ съобщава, че Флин и Кънингъм, директори на „Честъртън Файненс“, разследвана като предполагаема компания, която пере парите на ИРА, са се срещнали и с високопоставен банков служител във връзка с инвестиционните си намерения.

Предполага се, че тази среща с банков служител, която според ирландския вестник е потвърдена от Флин, е била с изпълнителен директор от КТБ – може би със самия Цветан Василев – като посредник за нейното осъществяване е бил Хауи, който по това време вече не е в надзорния съвет, но фигурира като консултант на банката. Във всеки случай факт е, и то потвърден от вътрешния министър Петканов, че двамата ирландци не са направили реални инвестиции, но са открили две банкови сметки по 1000 паунда – и то именно в КТБ, за които по време на разследването банката гарантира, че по тях няма никакво движение. Същевременно сума от 58 000 паунда е преведена на адвокатска кантора, като парите са били предвидени за създаването на три компании: Alexander Finance, Bulgarian Property Development и Addison.

Доколко реална е хипотезата за тази „ирландска“ връзка на Хауи, както и популярната теза за обвързаността на КТБ с КГБ, не мога да съдя, тъй като не разполагам с информацията, до която Григор Лилов очевидно е достигнал, както личи по неговите разследвания. Във всеки случай трябва да отбележа, че тезата за ченгеджийския генезис на тази банка не е само негов. На пресконференцията, на която Николай Велков определя КТБ като „истинския октопод“, се явява освен него и още един бивш изпълнителен директор на банката – и това е Любомир Весов, който работи в КТБ между 2004 г. и 2008 г., първоначално като прокурист – а после като изпълнителен директор. За разлика от Велков той е професионален банкер – преди да постъпи в КТБ, е работил в Първа инвестиционна банка.

Разследването се реализира по конкурс на Фондация Програма достъп до информация с финансовата помощ на фондация Америка за България.