Едвин Сугарев
Със сигурност в четвъртвековната история на прехода няма друга тема, която толкова дълго, трайно и напоително да е събирала в себе си общественото внимание, както аферата КТБ. Тя е нещо като черна дупка, в която потъват безвъзвратно факти и мнения, лъжи и измислици – но интересът не изчезва, напротив – настървява се. Дори банковата катастрофа от 1996-1997 г. се забрави по-бързо, отколкото настоящия политически пехливанлък между олигарсите, управлявали страната ни в подлите времена на втората тройна коалиция.
Да – вярно е, че платихме много за техния сеир – платихме милиарди. И тепърва ще плащаме още – пак милиарди. Само че многострадалните и късопаметни българи са свикнали да плащат и да забравят крадльовците. В случая забравата някак си не ще да дойде. Защо ли?
Тъкмо ни се струваше, че този странен и срамен казус ни е отминал: банката фалирана; банкерът й натирен в чужбина; прокуратурата юнашки размахала едни обвинителни актове – като да не е изобщо съпричастна към шумния изкуствен фалит; Пеевски нагушен; Иван Искров хероически удържал фронта – и хоп... Един списък изпъпля и почва да броди из България. Списък на позора, нещо като КТБ дадзибао. На тези, дето се били срещали с Цветан Василев, финансовият джингиби на втората република. Лошо, много лошо за тях – фигуриращите в тефтера на охраната с надпис, че отиват при шефа на банката.
Пак тефтер – забелязвате ли иронията на случванията? И в него няма дори десятка, камо ли ДП – Пеевски изобщо го няма.
Малък апостроф, направен от един от адвокатите на Цветан Василев: няма го, защото е бил толкова свой, че охраната изобщо не си е правила труда да го вписва – както примерно не е вписвала самия банкер и неговите изпълнителни директори. Иначе е бил почти всеки ден там.
И как няма да бъде – нали заедно управляваха България? Каква ти тук втора тройна коалиция от етно-национал-социалистически тип? Няма такова нещо! Има коалицията КТБ. Олигарси, снабдени с политическо представителство, за да могат без проблеми да преточват държавните активи в частните си джобове.
Доказателствата? Ето ви най-очевидното: точно при управлението на сламения Орешарски банковата експанзия на КТБ постигна своя абсолютен рекорд: активите на банката нарастнаха с половин милиард лева само в първите месеци на 2014 г.
Къде са отишли тези пари ли? Според адвокатите на Цветан Василев, Делян Пеевски е имал едни скромни кредити, взети от КТБ. Разбира се, не точно той. Той, както е добре известно от данъчните му декларации, на които българската прокуратура изцяло се доверява, има само два апартамента и един раздрънкан опел. Кредитите са взети от едни особени фирми, повечето регистрирани в разни данъчни райове, в които името на собственика не е публично достояние. И възлизат на скромната сума половин милиард лева.
Няма такова нещо – роптае Йордан Цонев, известен в родния си град като Данчо Ментата. Нито Пеевски, нито ДПС имат нещо общо с КТБ. Вярно, нямат. На хартия. Само дето и до днес не се знае кой беше този призрачен субект, който купи “Булгартабак”. Според тъй наречените финансови регулатори нямало защо да се проверява произхода на парите на новия собственик, щото бил не фирма, а физическо лице. И не се занимавал с търговска или стопанска дейност.
Машаллах! Персона, дето публично няма никакъв бизнес, ама може да извади ей така, просто от джоба си стотина-двеста милиона, та да купи корпорацията, която държи в крепостна зависимост електората на ДПС... Дори само заради намерения да бъде продаден “Булгартабак” в недалечното минало са се вихрили парламентарни кризи, вицепремиери са изхвърчали по допирателната. А сега – нито гък. Защо ли? И как ли пък стана така, че тъкмо около “Булгартабак” избухнаха първите съдебни схватки между Цветан Василев и Делян Пеевски, мъдро разрешени от съдия Ченалова, абонирана за казуси, свързани с КТБ?
Но не, ДПС нямат нищо общо – те са за това цялата истина за КТБ да бъде извадена на показ – за което открай време ратува законодателно тандема на Пеевски и Йордан Цонев. И ей на – едно мъничко крайче на завесата е повдигнато и цялата истина лъсва: оказва се, че и Данчо Ментата е сред “посетителите” на Цветан Василев.
Каква дума само – посетители... Прилича ми на романа на Марио Варгас Льоса “Панталеон и посетителките”. За тези, които не са го чели – “посетителките” е кодовото наименование на една свежа компания пътуващи проститутки, които облекчават щенията на войниците от далечните гарнизони, за да могат същите да си гледат съвестно работата. Тази странна операция в полза на войнишкото ментално и полово здраве е замислена и координирана от генералния щаб – достатъчно дискретно, разбира се.
Какво ли са дирили българските политически проститутки в кабинета на банкера? Стана ясно от неговите думи – повечето са прекарвали там малко време, колкото да се запознаят със съдържанието на един плик. Пликовете впрочем трябва да са били доста – ако се съди по навалицата и по липсата на над 200 милиона лева, преоформени в последния момент като дълг на “Бромак” към КТБ.
В крайна сметка притиснатият до стената Цветан Василев обясни с думи прости конфузната истина: трябвало е да си плаща, за да оставят банката му на мира. Когато щенията станали прекалено големи вече ставало дума вече за прехвърляне на акциите на БТК на Пеевски и компания, той отказал да го направи. И тогава е настъпила драмата: на практика всички български институции, свързани с този казус – прокуратурата, БНБ, КФН, тайните служби – са застанали на страната на единия от двамата воюващи олигарси – естествено, на страната на по-мастития от тях.
Резултатът: счетоводното убийство на КТБ, изкуственият фалит, който само досега струва на България близо четири милиарда лева, а колко ще струва за в бъдеще – един Бог знае.
ДПС обаче ще продължава да твърди, че Пеевски няма нищо общо. Че няма акционерно участие в банката и че няма неизплатени кредити в нея. Нищо, че цялата му медийна империя е създадена с кредити от КТБ – и това е отдавна доказано. Нищо, че фиктивното връщане на тези кредити е куха операция, осъществена под формата на продажба на акции, при която ТЦ-ИМЕ, захранвана с пари от банката, налива във фирми на “фамилията” петдесет милиона, та да могат те да закупят стотина имоти, ползвани от Делян Пеевски и Ирен Кръстева. Нищо, че дълговете на фирмите, близки до мастития депутат – например тези, дето се канеха да строят “Южен поток”, са цедирали своите дългове към КТБ и са прехвърлили авоарите си в други две банки, една от които държавна, а другата подпомогната от държавата с 1,3 милиарда, за да не фалира (сетете се сами в кои).
В момента обаче за това не се говори. Не се например говори за това, че БНБ имаше драматично различно отношение към КТБ и ПИБ, които имаха сродни проблеми – а и сродни лоши банкерски практики – и че едната банка беше спасена, а другата – умишлено удушена.
Не се говори за това, че към КТБ беше приложена нова методология на обезценка на активите, която не е прилагана към нито една банка в България, а вероятно и към нито една банка в Европа (и слава Богу, че не е – защото ако беше, щяхме да бъдем свидетели на много по-мащабна банкова катастрофа).
Не се говори за това, че именно тази нова методология, плюс четиримесечното бавене на топката от страна на БНБ, създадоха митичната “финансова дупка” от 4,2 милиарда, за която медиите на Пеевски опищаха орталъка, говорейки за “бандата КТБ” и “кражбата на века” – сякяш че техния попечител не беше част от същата тази банда, а те самите не говореха за него само в стил “блага вест”.
Не се говори за това, че лицензът на КТБ бе отнет и банката бе фалирана без законен и счетоводно заверен доклад за нейното финансово състояние – само въз основа на изводите на трите одиторски фирми, които освен че работеха по зададени от БНБ параметри, в писмата си за ангажимент изрично подчертаваха, че не се ангажират с направените експертни заключения – и че същите не могат да бъдат основа за доказване на лоши банкерски практики, нито пък да бъдат използвани като доказателства в съда.
Не се говори за това, че цялата тази криза в КТБ започна благодарение на паниката сред вложителите, нагнетена от малоумните действия на прокуратурата, впрегната да дири “убийците” на Пеевски – или пък кой е изнесъл с чували 206 милиона лева, изтеглени само за един ден.
Но пък се говори за “посетителите” в кабинета на Цветан Василев – и медиите се чувстват длъжни да подчертаят, че те принадлежали към целия политически спектър.
Само дето това е лъжа. Не принадлежат към целия политически спектър. Принадлежат към една скрита съставка, вместена в него, която наистина побира разни политически представителства, но се отличава по това, че целите й всъщност са далеч отвъд политиката. Това е нещо като обръч, пристегнал политическото, деформиращ го по особено уродлив начин – както всъщност беше деформиран и българския преход. Или по-скоро невидима мрежа, която прониква в политическата плът – за да провали и омаскари демократичния статус на битието българско, за да го подчини на своите си, олигархични по същността си цели.
Няма никакво значение към коя политическа сила принадлежат персоните, създаващи тази мрежа. Няма никакво значение, че примерно Румен Петков е ужким ляв, Иван Костов – десен, Йордан Цонев – либерал, а Александър Каракачанов – националист. Тях обаче ги свързва една друга коалиция, която беше де факто създадена, след като Бойко Борисов най-сетне се осмели да бастиса проекта “Белене” – сиреч да погази руските интереси в България. Тогава – през първите месеци на 2013 – всички се обединиха в анти-ГЕРБ коалиция и направиха всичко възможно, за да смъкнат (чрез метеж, разбира се) тогавашното негово правителство и да предотвратят възможността да спечели следващите парламентарни избори (което той въпреки всичко успя да постигне – само че превратаджиите ме спретнаха коалиция на победените).
Това е прочее общото между “посетителите”. И това общо доведе на власт правителството на Орешарски, което едва не извади България от ЕС, за да даде рамо на евразийските амбиции на Путин. Нищо, че част от партиите, чиито лидери крепяха тази анти-ГЕРБ коалиция, се оказаха във властта след изборите през май 2013 г., а други изпаднаха от парламентарния борд – както се случи примерно с ДСБ.
И тук искам да напомня нещо, което се забравя при всичките приказки около прословутия списък. Обърнете внимание на това какво са правили лицата, фигуриращи в него, по време на февруарските протести от 2013-та. Как са се държали и какво са говорили. Социолозите например – прословутата двойка от Галъп-интернешънъл, тези видни представители на българската голф-аристокрация. И тогава нещата ще си дойдат по местата.
Спомнете си и друго едно твърде колоритно рандеву – при което не Цветан Василев е посещаван, а самият той се е превърнал в посетител: това в гаража на Бойко Борисов. Последният публично отбеляза, че банкерът го бил търсил, за да му се извини – за всичко, което му били направили – на него и на неговата партия.
Какво ли по-точно са му направили – и защо в случая се употребява множествено число? Ами смъкнаха го от власт, за да я заеме коалицията КТБ. И е много вероятно февруарските бунтове са финансово подкрепени именно от дуото на Делян Пеевски и Цветан Василев. Помните вероятно какво пишеха тогава вестниците от медийната империя на мамин Делян? И как самият той питаше – на заключителния за кампанията на ДПС митинг: страхуваше ли ви Бойко Борисов? Страхуваше ли ви ГЕРБ? Е, утре ги махаме.
И ето ви множественото число: махаме ги... Всички заедно: и посетителите при Цветан Василев, и не по-малко колоритните посетители при самия Делян Пеевски.
Именно поради това казусът КТБ не може да се забрави. И именно поради това е прав президента Плевнелиев – който в едно от публичните си изказвания по случая заяви, че ако истината за този скандал не бъде изцяло показана, българският преход няма да приключи – и децата ни няма да ни простят.
Както виждате и сами – не е приключил. А може би децата ни няма да има как да ни прощават – просто защото няма да бъдат тук.