ИВО ИНДЖЕВ И «СТАРА ПЛАНИНА»

Не са много журналистите и публицистите, които в България си позволяват да изправят комунистическата мафия до стената. Много хора биха искали срещу тая мафия, изправена до стената, да имаше и картечница, но това не стана. Затова пък дори един-единствен човек с подходящо слово замества чудесно, както виждаме, една картечница.  

Без съмнение, доайенът на тия хора, които са не повече от десетина, по заслуга е Иво Инджев. Няма друг човек, който по енергия и активност да е създавал толкова много ядове и проблеми за целия период от 1989 до днес.

Мафията го мрази, мразят го и всички комунисти, независимо че са социалисти. Те мразят и другите десетина смелчаци и не пестят злобата си, изразявана редовно с презрителни названия, побой, палежи на апартаменти, уволнения и други методи от богатия арсенал на бившата Държавна Сигурност.

Масата журналисти, които романтично-наивно си мислеха, че със смяна на режима на диктатора Тодор Живков и краха на комунистическата идеология всичко ще тръгне по мед и масло, бяха изправени пред една истински бандитска и продажническа прослойка на отмъстителни и готови на всичко бивши комунисти и настоящи олигарси.

Като говорим за мафия да уточним: това е цялата комунистическа върхушка, чиято принадлежност винаги е била и ще бъде на Русия, след това на парите, а след това – може би – и на България.

Да поясним защо тази продажническа класа мрази Иво Инджев  и изобщо журналистите. Един от водещите глашатаи в Съединените щати по въпросите на етиката и журналистическите стандарти е Обществото на Професионалните журналисти. В предговора на неговия Етичен кодекс се казва следното:

«...ПУБЛИЧНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ Е ПРЕДТЕЧА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ОСНОВА НА ДЕМОКРАЦИЯТА. ДЪЛГ НА ЖУРНАЛИСТА Е ДА РАБОТИ ЗА ТОВА КАТО ВАДИ НА ПОКАЗ ИСТИНАТА И КАТО ПРЕДЛАГА ЧЕСТНА И ПЪЛНА КАРТИНА НА СЪБИТИЯТА И ОБСЪЖДАНИТЕ ТЕМИ. СЪЗНАТЕЛНИТЕ ЖУРНАЛСТИ В КОЯТО И ДА Е МЕДИА ТРЯБВА ДА СЛУЖАТ НА ОБЩЕСТВОТО ЧРЕЗ ИЗЧЕРПАТЕЛНА И ЧЕСТНА ИНФОРМАЦИЯ. ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ИНТЕГРИТЕТ Е КРАЙГЪЛЕН КАМЪК ЗА ТЯХНАТА ЧЕСТНОСТ.»

Бедността, както е известно, е най-големия порок. Въпреки това всички български журналисти, които са направили компромис със съвестта си и са оставили на второ място тази етика, съжаляват или ще съжаляват рано или късно. Не е лесно да се изправиш срещу една професионално подкупна и продажническа мафия, в чийто речник са непознати думите «истина», «честност», «съзнание» и «интегритет».

Иво Инджев не допусна този компромис, защитавайки този основен стълб на демокрацията. Охулването и обидите са редовна част от неговото ежедневие, включително и от страна на бившия комунистически информатор Георги (Гоце) Първанов, когото българите допуснаха като глава на държавата за цели два трагични мандата. По негово време ние бяхме свидетели на печални и трагикомични раздавания на държавни награди на още по-печални и трагикомични личности.

За двадесет и пет години Иво Инджев е доказал достойнството си на човек и защитник на свободата на словото. Президентът Плевнелиев, който очевидно разбира разликата между една човеконенавистническа идеология като комунистическата и демокрацията, би трябвало да отбележи както подобава значението на журналиста за новото и свободно българско общество.