Свободата днес и тук 03 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Тактически американски ход може тактично да помогне в стратегическита битка за освобождаване на България от съветския пропаганден плен

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

 

В Украйна и по повод руската агресия там САЩ превъзмогнаха наследеното от времето на антинацистката военна коалиция със СССР западно неписано табу по отношение на тълкуването на преплетените пътища на националсоциализма и болшевизма. Днес сме свидетели как американски военни инструктори продължават да обучават украински части въпреки острите руски възражения и въпреки руската пропагандна теза, че в Киев били на власт „фашисти”.

Припомням, че в противопоставянето на кремълската опорна точка за уж властващия украински „фашизъм” се включиха много еврейски организации от Украйна, Израел и САЩ. Самата Русия направи грешката ( в очите по политически зрящите) да обвини Израел в намерение да въоръжава Украйна и така изпадна в остро логическо противоречие с твърденията си , че в Киев управлявали „фашисти”. Няма идиот на света, който да повярва, че Израел би въоръжавал „фашисти”- освен ако този, който го твърди, не е обезумял кремълски проповедник.

В Украйна вече действа закон за декомунизацията и десъветизацията.

По силата на този приет от законно избраните украински народни представители ( припомням също- нито една от партийките от крайнодесния спектър не прескочи парламентарната бариера), ратифициран от законно избрания президент Порошенко ( с когото Путин беше принуден да се здрависа публично в Минск миналата година), украинските патриоти, сражавали се срещу руския болшевизъм, са реабилитирани и получават заслужено признание, независимо от факта, че в Москва продължават да ги ругаят като „фашисти”.

Каква е разликата тогава между украинските и българските патриоти от движението на Горяните, които с оръжие в ръка са се противопоставяли на съветската окупация и гарантираната от нея диктатура на българските марионетки на Москва? Нима на Запад не знаят, че тъкмо смазването на тяхната въоръжена съпротива след цели 10 години отчаяна борба е конкретната причина за издигането на огромните просъветски монументи, като тукашният в центъра на София, открит от запътилия се към личната си диктатура, току – що избрания с благословията на Кремъл за Първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков на собствения му рожден ден на 7 септември 1954-та?

Време е да си поискаме толкова дълго отлаганата открита подкрепа на Запада срещу съветизацията на България. И да обвържем въпроса с темата за това кой какъв съюзник е в двустранния процес на съюзничеството. Ако от нас се очаква да сме искрени и всеотдайни съюзници, защо да не очакваме и ние повече искреност и поне една малка стъпка напред в демонстрирането на разбиране по отношение на българската специфика?

България днес също е нападната от Русия, както и Украйна, но „само” пропагандно. Можем ли да разчитаме на нещо повече от вербални декларации за солидарност пред лицето на руската заплаха?

Русия днес е стъпила на територията на войната за умовете и сърцата на българите върху лъжите и митовете от миналото. За да се противопоставим, трябва да воюваме на тази територия и ние. Принудени сме. Друг не може да свърши тази работа вместо нас. Но можем да си поискаме законната солидарност на съюзниците, ако те са искрени в твърденията си, че ни подкрепят в неравната конфронтация с руското проникване в България.

Разбираемо е, че Западът не може да използва бруталните средства на руския подход в тази война. Вероятно в Лондон и Вашингтон също не е лесно да нарушат десетилетното си мълчание за съветската окупация на България, която те не приемат през септември 1944-та и дори се опитват да предотвратят чрез преговорите с българския пратеник Мушанов в Кайро в навечерието на съветското нахлуване отвъд Дунав. В името на по-голямата цел тогава, каквато е разгромяването на общия нацистки враг, западните съюзници преглъщат вероломството на Сталин, който си присвоява „правото” да окупира България.

Днес, както виждаме от примера с Украйна, светът е различен. Някои от някогашните табута, наложени от необходимостта от съобразяване с победоносната Москва, отпадат под напора на събитията, причинени от… Москва. Но съветската символика продължава предизвикателно да стърчи предизвикателно над България с претенцията, че била легитимна част от общата съюзническа история. Само в такъв контекст Кремъл си „спомня” за съюзниците, които продължава да употребява за легитимиране на днешните си цели.

Какво могат да направят нашите днешни съюзници?

Ето една идея, която може някому да прозвучи „провокативно”, но би могла да бъде осъществена именно като малък съюзнически жет от голямо значение за българската отчаяна съпротива срещу днешната руска пропагандна война, стъпила на съветска монументална основа.

Да, разбираемо е, че САЩ избягват да вербализират евентуална симпатия по въпроса за премахването на съветската монументална символика в България, която изопачава историческата истина и служи за опорна точка на днешната руска пропаганда. Но ако решат да приберат на територията на посолството си в София двуметровия паметник на загиналите американски пилоти, това ще е малка стъпка назад, измерена с броени метри, но голяма крачка напред в подкрепата на българите, които искат да се демонтира монументално съветско наследство.

Едно такова действие, без непременно САЩ да влизат в обяснителен режим, ще бъде силен сигнал за солидарност с невъоръжената съпротива на днешните българи и малка компенсация за факта, че въоръжената съпротива на българите срещу комунизма остава излъгана в надеждите си за подкрепа срещу въоръжената от СССР Петата колона в България, продължило почти до средата на 50-те години на миналия век.

На конференция в София на 19 май американският генерал Джоузеф Ралстън даде пример за провала на комунизма с контраста между изостаналостта на комунистическия север и проспериращия юг на Корейския полуостров. Абсолютно вярно! Изкуших се на място да го репликирам с българския пример по аналогия ( как можеше да изглежда днешна България), но реших да го запазя за своето обмислено предложение в този текст, поради което посветих изказването си „само” на няколко примера от наша действителност, наситена с победи на руската Пета колона над днешната българска независимост.

И България можеше да е на нивото на Белгия или Холандия днес, ако не беше попаднала в лапите на онези, които послужиха като модел и вдъхновение за севернокорейския комунизъм. Трудно можем си обясним и сега защо американските момчета бяха изпратени да воюват срещу азиатския комунизъм, но не и тук. Десетки хиляди от тях дадоха живота си за днешна просперираща Корея, но не бяха пожертвани ( не че са били длъжни да умират за нас) за нищо подобно за някаква си европейска България, в която въоръжената съпротива на Горяните бележи връх именно с надеждата, че ще получи подкрепа от Запад. Съветските гиганти на монументалната пропаганда са издигнати през 1954 г.в България като триумф на режима по повод тази смазана надежда.

Не може да бъде ревизиран или „подсладен” горчивият за всеки българин факт на англоамериканските бомбардировки над София, подстрекавани от самия Сталин, разбиращ, че така се бомбардира и подкопава бъдещото влияние на западния демократичен свят в България в полза на неговите планове за окупация на България. Двуметровият паметник на пилотите, микроскопичен спрямо съветската символика, може обаче лесно, без излишни демонстрации и с голям ефект от това да бъде оттеглен с достойнство зад оградата на американското посолство. Така, с едно много малко усилие, ще бъде изтеглено „килимчето” на съветско – руската пропаганда, а българските патриоти ще получат мощен сигнал за солидарност в борбата срещу нея.

Както е известно, днешната проруска пропаганда нахално поставя знак на равенство между в паметта за реално загиналите американски пилоти и огромната по своите мащаби съветска монументална доминация над евроатлантическа България, стърчаща тук без реално да е имало съветски жертви, паднали от българско оръжие.

Предлагам да поискаме този жест от нашите съюзници. Това е молба на приятели и съюзници към приятели и съюзници с малко да помогнат много.

Агресивните павиани ( като мнозина тук наричат по форумите в интернет кресливите кремълски пропагандатори) могат да си припишат подобен тактически ход като своя „победа”. Но такъв писък е поносимо малка цена за стратегическата цел, на която ще послужи крачката назад. Българските приятели на евроатлантическата ориентация на страната ще разберат истинския смисъл на жеста, а самият Кремъл няма да може да възрази срещу лишаването на неговите слуги от любимата им опорна точка за тяхната информационна война срещу западната ориентация на България.

Ако Западът можа да преглътне руското вето срещу „фашистка” Украйна без тя да е част от ЕС и НАТО и да я подкрепя така безрезервно днес, защо да не може да превъзмогне и старата си позиция на мълчаливо приемане на съветското доминиране в България, която може да е била целесъобразна за своето време, но дава безобразно предимство за спекулации на агресивната руската политика срещу евроатлантическа България в днешно време?


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional