Свободата днес и тук 21 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Митът за недостатъчния достъп до данни на гражданите

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александър Кашъмов

Миналата седмица нашумя проект за изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които щял да се осигури по-широк и пряк достъп на определени длъжностни лица до т.нар. данъчна и осигурителна информация. Каквито и да са мотивите за лансираната от Националната агенция по приходите (НАП ) идея, тя се нуждае от коментар. Първо, съгласно чл.26 от Закона за нормативните актове проекти за закони подлежат на задължително публикуване в интернет страниците на институциите и на обществено обсъждане. Такива публикации по повдигнатия въпрос не са направени и такова обсъждане не е обявено, може би защото още не са завършени текстовете и обосновката им. Едно обаче е ясно – че публикуването и обсъждането им е задължително, ако новото правителство държи да се различава от предходното.

А по същество - предлаганите промени съдържат сериозни проблеми. Според получените от медиите мотиви в момента по ДОПК имало усложнена процедура за предоставяне на информация, която изисквала "значително време за съдебен контрол", в случая 24 часа. При предварителна проверка или наказателно производство бързината при събирането на доказателства била от съществено значение, а съдебният контрол не бил "удачно решение при защитата на информацията". Ето защо се предлага пряк достъп до данъчната и осигурителна информация за всеки гражданин или фирма да имат освен институциите, които и сега го имат, още полицаите и прокурорите, които работят по дела, министърът на вътрешните работи и премиерът.

В момента достъп до тази информация има президентът при подадено писмено искане във връзка с правомощието му да опрощава дългове, НАП във връзка правомощията си, а при писмено искане – и главният прокурор, управителят на Националния осигурителен институт, директорите на Агенция "Митници" и териториалните й подразделения, ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавната финансова инспекция, комисията "Кушлев", председателите на Сметната палата и статистическия институт. Достъп до данните имат и разследващите полицаи, следователи и прокурори, както и министърът на вътрешните работи, но само след обосновано и мотивирано искане и разрешение на съд. Изобщо, при този широк достъп от 1 януари 2006 г. досега

да се чуди човек как все още има финансови нарушения

и престъпления в държавата. Причината данъчната и осигурителна информация да е тайна е в нейната чувствителност. Това са данни за начислени и платени данъци, размера на доходите, банкови сметки, данни от търговска дейност, в това число и тези, които са търговска тайна, и въобще всякакви данни, получени от НАП. Когато става въпрос за гражданите, тя попада в кръга на т.нар. защитени лични данни. Те са защитени и от действащата в България Конвенция №108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, както и от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Защитата на лични данни е едно от малкото основни човешки права, гарантирани с директиви на ЕС. Според тях и според чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека лични данни могат да се предоставят само на предвидено в закон основание за постигане на легитимни цели, доколкото това е необходимо в демократичното общество.

Впрочем не за първи път се прави опит да се въведе безконтролна намеса на държавните институции в личната сфера на гражданите. През 2008 и 2009 г. тогавашното ръководство на МВР води упорита борба за пряк и неконтролируем достъп, без съдебно разрешение, до електронните съобщения – мобилни и компютърни. Дори го беше придобило за период от 10 месеца по силата на Наредба №40 от 2008 г., докато текстът, даващ директен достъп, не бе отменен с решение на Върховния административен съд. Според съда налице беше противоречие с чл. 32 и 34 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като "Националните правни норми следва да... въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. Те трябва да дават достатъчно гаранции срещу злоупотреба с правомощията на отделни органи и служби за достъп до данни, свързани с личния живот на гражданите." На основата на съдебното решение Народното събрание въведе изрично съдебен контрол върху достъпа до електронни съобщения.

По същество няма особена разлика между достъпа до електронни съобщения и до данъчна и осигурителна информация. И в двата случая международните актове и конституцията изискват

гаранции срещу злоупотреба с достъпа, т.е. съдебен контрол

Това изисква и правото на ЕС. Твърдения като това в мотивите към предложените изменения в ДОПК, че съдебният контрол не бил "сполучливо решение за защитата на информацията" трудно се поддават на коментар. Съдебният контрол може да пречи само на тези служители, които не искат да си вършат добре работата и съдът да им открива грешките. От гледна точка на конституцията и законите предложението за отпадането на съдебен контрол върху достъпа до данъчни и осигурителни данни е недопустимо.

Впрочем оказва се, че предложенията са напълно необосновани. Миналата седмица главният прокурор заяви, че практически проблем с достъпа до тази информация няма и на практика такъв рядко се иска. Същевременно предложението не идва от МВР или Министерството на правосъдието, които имат отговорност в областта на борбата с престъпността. Излиза, че някой, на когото не е работа, се е заел да подготвя законови изменения, за да осигури достъп на други институции. Защо се прави това остава напълно неясно, както и кое правомощие на премиера налага той да гледа в данъчните досиета на хората и фирмите.
Нека не забравяме и още нещо – колкото е по-стриктен и контролиран достъпът до информация за данните на гражданите, толкова по-малко ще са злоупотребите и по-ефективна системата за борба с престъпността. Статистиките показват, че у нас се

събират твърде много данни за хората, а полезен ефект няма

Така например през първото полугодие на 2009 г. до Софийския градски съд са отправени около 1600–1700 искания за прилагане на специални разузнавателни средства и разпечатки, от които са разрешени 90% (т.е. около 1500). За сравнение, за цялата изминала година германските федерални съдилища са издали 5008 такива разрешения. Германия е с 10 пъти по-голямо население от нас и със сигурност с не по-лоши резултати в борбата с организираната и финансова престъпност. Така че нека най-после институциите да изоставят мита за недостатъчния им достъп до данни на гражданите като извинение за неефективността им и да се фокусират върху реалното подобрение на работата си.

* Авторът е ръководител на правния екип на фондация "Програма достъп до информация" 

От: http://dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional