Светът на Дмитрий Медведев – той комай няма нищо общо с Русия

Има една закономерност в обществото, която е очевидна, но често неглижирана. Вярно е, че човек като правило се изкушава да представя желаното за действително, но тази склонност понякога може да му изиграе лоша шега, като го откъсне от действителността и го направи неадекватен към случващото се около него. На такива хора гледаме с подозрение и ако неадекватността им не ни засяга, може дори и да предизвика и съжаление, и присмех. Когато обаче нашият човек е личност стояща на върха на йерархичната пирамида, която наблюдаваме при всеки авторитарен режим, нещата имат съвсем други измерения. Съчетанието в едно и също лице на власт и заблуда е изключително опасно явление.

Направих това въведение под влияние на една статия в руския вестник „Независимая газета”.  В нея авторът констатира, че премиерът на страната удивил през уикенда сънародниците си  със своя поглед върху състоянието на икономиката. Представяте ли си какво трябва да е предложил на клетите руснаци, че дори и тези обръгнали от масираната пропаганда хора да се удивляват  от предлаганите им от най-високо место констатации.

Но нека видим за какво става дума. За един държавен ръководител е от изключително значение да може да види първопричината за лошите неща, които се случват на страната му и да концентрира усилията и разполагаемите ресурси към нейното отстраняване. Кой е проблемът на проблемите на Русия според Медведев?  Спадът на доходите, инфлацията – не, не това е в основата на безпокойствието на хората там.  Те не могат да намерят своето спокойствие, тормозени от безспорния факт, че местата в детските градини не стигат. Това е основното, най-важното, проблемът на деня. Всичко останало са подробности от пейзажа. Изводът ще да е, че успехът минава през политиката, наречена изуй гащи.

Следващо препятствие пред пълното щастие в страната е пенсионното осигуряване. Да, лошо живеят руските пенсионери, но причината за това не е липсата на пари в хазната, както би си помислил някой недоброжелател. Мъдростта на Медведев му идва на помощ и той обяснява, че проблемът е в това, че през тридесетте години на миналия век хората са живели много малко – средната продължителност била 31 години, а сега само библейският Метусалем със своите деветстотин и кусур години е пред тях. Руснакът вече уверено прехвърля по този показател 70-те години. Господи, колко ли щеше да е тя, ако не пяха тези проклети години от миналия век!

А иначе, Медведев гледа на бъдещето с голям оптимизъм. А изворите на този оптимизъм идват от потапянето му в живота на обикновените хора. Едно от любимите му занимания при обиколките из страната, които прави редовно, е внезапното посещение на магазини. И там констатирал, че цените на хранителните продукти собствено производство не растат. А собствено производство са подавляващото болшинство стоки в страната. Ето, започнах да се занимавам с Русия и русизмите навлязоха неканени в текстовете ми. Но тази устойчивост на цените е само в представите на Медведев. Официалната статистика сочи, че през първото тримесечие на тази година, в сравнение със същия период на миналата година, хлябът и хлебните изделия са поскъпнали с 13,7%, булгура и варивата с почти 50%, месото и птиците с  24,3%, олиото  с 22,5%, захарта с 56,3%, дори и зелето, цвеклото, лука, морковите и картофите собствено производство са поскъпнали със 17%.

Нали знаете приказката, че като умре циганката, която те е хвалила до вчера, не ти остава нищо друго, освен да се хвалиш сам. То и с Медведев се получава нещо подобно. Главният резултат от дейността на правителството, твърди премиерът това е преодоляването на демографската криза. През 2014 година русите са се увеличили с 33 хил. души. Е, да, ама защо този човек мълчи за това, че през първото тримесечие на тази година е регистриран отрицателен прираст с 52,5 хил. души.

А за икономическата криза премиерът не казва и дума. За него е без значение знаменателния факт, че в сравнение с април миналата година заплатите са паднали с  13,2%, обемът на промишленото производство с 4,5%, а оборотът в търговията на дребно с 9,8%. За необходимостта от модернизация на икономиката също мълчи, като че ли там всичко върви по мед и масло. А инвестициите падат с 4,8%, експорта с 31,1%, импорта с 36,4%, вътрешнотърговския оборот с 32,9% .

Какво излиза от данните на статистиката, които са недвусмислени?  Русия е в дълбока икономическа криза. Тук не говорим, че тя не е само икономическа, а е и комплексна по своя характер и всеобхватна. Е, циганката  на Медведев очевидно се е споминала скоропостижно и той се вихри във вълна от самохвалства. Само че това упоение пред собствената значимост оставя в този труден момент страната в ръцете на един премиер, който просто не знае къде се намира. По-голямо нещастие от това – здраве му кажи.