Бялото знаме пред символиката на Червената армия

Хубаво е, че София се озеленява, но бялото знаме пред символиката на Червената армия, доминираща окупационно над столицата, напомня , че е време бялото, зеленото и червеното да надделее.

                                                                             ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

                                                                         ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                                                  СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

Г-Н ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ

Уважаема г-жо Кмет,

На основание на чл.129, ал. 1 и ал.2 от Правилника за приложението и дейността на Столичния общински съвет, моля да ни отговорите устно и писмено на първата следваща сесия на Столичния общински съвет на следното питане, което да бъде включено в дневния ред на СОС:

ПИТАНЕ

от Стефан Иванов и Марта Георгиева –

общински съветници в Столичен общински съвет

ОТНОСНО: Паметника на съветската армия в София.

Уважаема г-жо Фандъкова,

Ние сме общински съветници, които имаме своя ясна и категорична позиция по отношение на „Паметника на съветската армия”. Считаме, че той е символ на националното унижение на българската нация, целенасочено издигнат именно като такъв по време на престъпния комунистически режим, и следва максимално бързо да бъде демонтиран от центъра на София, където се намира и да бъде преместен на подходящо място.

Не допускаме да не сте запозната, че червената армия в условията на непредизвикана и обявена срещу българската държава война, нахлува в страната в началото на септември 1944 г., като извършва редица безчинства, за което има стотици свидетелства и спомени от онези времена. Въпреки това, срещу нея не се оказва съпротива и нито един неин войник не е убит в България. Следователно „Паметникът на съветската армия” не е в памет на загинали съветски войници в България, защото такива няма. Също така тази армия не е „освободителка“, както прекалено безпардонно и напълно невярно е изписано на надписа на паметника, защото не ни е освободила от никого. България е в състояние на война с Германия, правителството в София е съставено от противници на пакта с Германия, германски войски на наша територия няма. Този паметник несъмнено не е и за българските войници, които вземат участие във втората фаза на Втората световна война – след септември 1944 г., защото по настояване на съветската делегация при следвоенните конференции, уреждащи края на войната, България не получава статута на „съвоюваща“ и е поставена сред губещите, което прави българските жертви неоценени.

От формална гледна точка не съществуват пречки за демонтажа по две основни причини. Първо – този паметник няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство (ДВ, бл. 19 от 2009 г.). Това е ясно заявено в отговор на министъра на културата Борислав Абрашев до народния представител Лъчезар Тошев, което ви предоставихме през 2011 г.

Второ – паметникът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. Паметникът на съветската армия не е обект на тези международни документи понеже той е български паметник, строен и платен от България, а там става въпрос за друга категория паметници.

В резултат на тези аргументи е и безспорният извод, че няма поети международни ангажименти, които Република България да наруши, ако предприеме действия по изпълнение на решението на СОС за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

За чест на тогавашния Столичен общински съвет, с негово решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление на София с огромно мнозинство се е произнесъл за желанието си за демонтиране на „Паметника на съветската армия”.

Вие навярно помните и двете нарочно свикани по този въпрос сесии на СОС през 2011 г., с подписите на голям брой общински съветници. Първата от тях не доведе до резултат поради целенасоченото съвместно напускане на залата от страна на групите на БСП и ГЕРБ, което провали кворума и не можа да се стигне до решение. А при втората ГЕРБ и БСП, отново заедно, вече с гласуване, отхвърлиха проекта за решение, който щеше да доведе до практически действия за демонтиране на паметника (прилагаме справка от поименното гласуване на общинските съветници).

Оттогава досега има създадена Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия, в която членуват посредством социалните мрежи близо 4 000 български граждани. Инициативата е регистрирана и в съда като неправителствена организация и организира редица събития в подкрепа на своята справедлива кауза.

Всички тези събития предизвикаха повишаване на вниманието към паметника-неговата тоталитарна символика и историческа фалшивост и вдъхновиха различни жители на София с гражданска позиция да изразят отношението си към тази провокация в центъра на града ни. С това  т. нар. „паметник” се превърна в „социална медия” по определението на българската прокуратура.

В актуалната международна обстановка масово се демонтират тоталитарни паметници, като последно в Полша паметникът на съветската армия освободи центъра на Варшава с решение на кмета на града, мотивирано от агресивните действия на съвременна Русия и престъпленията,  извършени от червената армия срещу полския народ.

С решение от 29.04.2015 г., Общинският съвет на Димитровград, е взел решение за искане да му бъде предоставен Паметникът на съветската армия, което би било едно изключително удовлетворително и за жителите на София, и за жителите на Димитровград решение, още повече, че гарантира, че този връх на изкуството ще намери адекватна заобикаляща го среда.

Уважаема госпожо кмет,

Бихме искали да ни отговорите конкретно на следните четири въпроса:

1. Не Ви ли притеснява нежеланието от страна на органите на националната и местната власт в София да бъде приведено в изпълнение решението на СОС за демонтиране на Паметника на съветската армия в София (решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г.,)?;

1. Споделяте ли нашето убеждение, че присъствието на Паметника на съветската армия в София (построен именно с тази цел) продължава да потиска националното достойнство на нашата нация при положение, че е най-високият в София и е още по-странен фактът, че една поне 1 400-годишна държава – България – не е поставила нито един паметник на свой владетел (особено в такъв мащаб), а се кланя пред чужда армия, нахлула в страната ни в резултат на обявена война?;

1. Като кмет, който представлява всички софиянци и отговаря за облика на целия град, бихте ли се съгласили, че ако най-големият и представителен за София паметник е обиден за една  част от жителите на София, до степен да представлява издевателство над тях от страна на друга група граждани и е поставен по време на престъпен режим, този паметник трябва да освободи общото за всички българи, централно столично пространство за нещо национално и обединително? Ще предприемете ли действия това да се случи, ако е необходимо обръщайки се и към държавната власт?

1. Бихте ли участвали лично в една инициатива, която Ви предлагаме – да осъществим контакт с Общинския съвет на Димитровград, който със свое нарочно решение от 29.04.2015 г., гласува да поиска и ако го получи – да го монтира на своя територия – Паметника на съветската армия, който понастоящем се намира в София?

Стефан Иванов,                                                                     Марта Георгиева

Общински съветник                                                              Общински съветник

София,

26.05.2015 г.