София има нужда от градинар, не от архитект

Напоследък се зароиха светли планове за София. Архитекти представят своите мечти за трансформацията на столицата. Техните мечти обаче са кошмар за другите. Защо е така?

София няма нужда от архитекти. Има нужда от градинари и строителни норми

Много от строителните правила съществуват и сега, но не се спазват. Ако София се грижи за фасадите си и категорично забрани частичното саниране на апартаменти, погрижи се за тротоарите си, скрие кабелите, премахне всички билбордове и защити голяма част от старите сгради – градът ще светне наполовина. Другата половина е работа за градинари.

Ние страдаме от копнеж по недоизграденото развито социалистическо общество

Искаме магистрали и високи бляскави блокове. Копнеем за стадиони в центъра на града, в които тружениците да могат да спортуват, веселят и радват на спортните достижения на нацията. Жадуваме за мостове, с които да показваме отвисоко на дърветата и поляните кой е господар на природата. Бленуваме за тунели, които прорязват снагата на крехката земя. Тези мечти са събрани и забъркани в страховит коктейл в главата на жадуващи за обществени поръчки архитекти, насърчавани от носталгични чиновници и нехаещи граждани.

София е прекрасен град

Той е прекрасен по три причини. Едната са планините, с които е заобиколен. Втората е зеленината, която е проникнала в него. Третата е, че върху човешките мащаби на София са извършвани сравнително малко издевателства. Досега.

Евроблагоденствието и обидата в сърцето на архитекта, който страда, че все още не е могъл да изрази своята социалистическа мъжественост, са на път да сложат край на човещината на София. Това, към което всички съвременни градове се стремят, се отхвърля от нашия Архитект като крехка аграрна женственост.

Архитектът е решил да подчини снагата на София

така както Вазов се заканва в своето стихотворение на снагата на алпийския връх Юнгфрау. По един, да речем, непристоен начин.

София се кичи с безумно мото: Расте, но не старее. То хем насърчава, хем е израз на архитектурната непристойност. София иска да расте строително. Да се разраства. Тя пълзи по Витоша и някой ден може да стигне и до Черни Връх.

Това, което трябва да направим е да викнем Витоша в София, не да качваме София на Витоша

Витоша е уникална и непозната планина. Нейното биоразнообразие е изключително. Когато се чудим какво да направим с Борисовата градина, Перловската река, Западния или Южния парк, би трябвало да погледнем нагоре и да внесем планинското биоразнообразие в София, вместо да изнасяме по хълмовете на Витоша лошите си строителни сънища.

Ако София иска да стане съвременен град, той трябва да се залесява и да се обитава от щъркели, чапли и пеликани. Няма никаква природна или климатична причина защо в центъра на Лондон, най-големия европейски град, да се разхождат патици, пеликани и чапли, а единствените птици, които да могат да се забележат в София да са гълъбите и врабчетата.

София има достъчно строителни абсурди

Националният стадион Васил Левски на пъпа на София и насред градината е един от тях. Мястото на този тип увеселения е в покрайнините на града, далече от жилищни сгради и крехката градска среда.

Парковете на София не само трябва да се съхранят. Те трябва да се разрастват. Паркът трябва да обгърне застроената среда, не да се гъне под чалгата на бетонните плочи.

Градината трябва да си върне някои бетонни площадки, да плъзне по покривите и терасите и дори да влезе в така обичаните молове.

За всичко това София има нужда от градинар, не от архитект.