Свободата днес и тук 29 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Дружбата на СССР с Хитлер, която Путин одобри на 10 май в присъствието на Меркел

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

В отговор на журналистически въпрос , зададен му на 10 май след общото му изявление с гостуващата в Москва Ангела Меркел, Путин на практика оправда Сталин за пакта му с националсоциалистическа Германия от август 1939 г. Ето истината, която и до днес крият в Русия, разкривана в статия, публикувана в сайта на руската секция на БиБиСи

Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов

Пактът Молотов-Рибентроп: тайно и внезапно

 

 

Вестниците с тази снимка по-късно са изтеглени от съветските библиотеки

 

 

За първи път за сътрудничество с германските нацисти в Съветския съюз започва да говори видният болшевик Карл Радек. Партията на Хитлер е все още само куп неудачници.

На 20 юни 1923г., по време на пленарното заседание на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал Радек държи реч, посветена на бившия офицер от армията на кайзера Алберт Лео Шлагетер, застрелян от френските окупационни власти в областта Райн за организиране на въоръжена съпротива и станал една от “иконите” на нацизма.

“Шлагетер, смел войник на контрареволюцията, заслужава ние, войниците на революцията, смело и честно да го оценим”, – казва Радек, призовавайки германските националисти “да се обединят с руските работници и селяни за съвместно сваляне на игото на капитала на Антантата”.

Обяснявайки позицията си на 13 юли, той казва, че “във въпроса за сътрудничество с нацистите не става дума за сантименталности, това е въпрос на трезва политическа сметка”.

Точно така, без сантименталности, след 16 години за сътрудничество с Германия узряват Сталин и Молотов.

 

Хроника на сближаването

 

Първите признаци на настъпващото слижаване се появяват през 1938г., когато Съветският съюз оттегля посланика си в Берлин евреина Яков Суриц, заменяйки го с руснака Алексей Мерекалов, а официалните лица и вестници и в двете страни, доскоро обменящи думи, достойни за пристанщна кръчма, а не за велики сили, поддържащи дипломатически отношения, смекчават тона. За известно време, Москва и Берлин, като че престават да се забелязват.

Двете страни се държат като предпазливи къпещите се, опитващи с крак температурата на водата.

 

Повечето от козовете са в ръцете на Сталин: Хитлер, набрал инерция, с пълна скорост се готви за война, а Съветския съюз остава последната голяма страна, все още не определила позицията си в бъдещия конфлик, не бърза за никъде, и се опитва да продаде по-скъпо приятелството си.

На 12 февруари 1939г. британският кабинет провежда секретно съвещание с представители на френския генерален щаб. Заключението на съюзниците е категоричено: икономиката на райха е претоварена,стратегическите суровини стигат за няколко месеца, окопна война на континента в съчетание с морска блокада ще удушат Германия още в началото на 1940г.

Наистина, Лондон и Париж подценяват възможностите и намеренията на Съветския съюз, прогнозирайки, че Сталин ще запази строг неутралитет.

 

„Изключително важна е позицията на Съветския съюз. Когато Хитлер си осигурява неговото съгласие, той има увереност, че ще спечели войната срещу западните сили. Съветският съюз е и убедителен аргумент, който позволява на Хитлер да разсее съмненията на военните си съветници” – Курт фон Типелскирх, началник на разузнавателното управление на германския генерален щаб.

 

На 24-ти май началникът на тила на германската армия генерал Томас представя секретен доклад на Хитлер: авиобомбите стигат максимум за три месеца “неинтензивна” война, артилерийските и танкови снаряди – за три седмици, горива и алуминий – за шест месеца, цветни метали – за три месеца, каучук – за два месеца.

Затова германците, според писателя и историк Игор Бунич, се държат с Москва като бедни роднини, опитващи се на всяка цена да седнат на масата на богатия чичо.

На 12 януари 1939г., на новогодишен прием в райхканцлерството, Хитлер демонстративно отива при Мерекалов и разговаря с него. Разговорът не излиза извън рамките на дипломатическия протокол, но самия факт е отбелязан от всички наблюдатели.

На 10 март, изнасяйки отчетния доклад на XVIII конгрес на партията, Сталин необичайно рязко напада Англия и Франция, като ги нареча “провокатори на война” и ги обвинява в желание “да дадат на Германия възможност да се набута във война със Съветския съюз, всички участници във войната да затънат дълбоко, да ги насърчат тайно, да се изтощят и отслабят взаимно, а след това да диктуват своите условия на изтощените участници във войната”.

В светлината на последвалите събития, много съвременни историци смятат, че Сталин приписва на другите своите собствени тайни мераци.

В средата на април Мерекалов заминава за Москва за съвещание и не се връща в Берлин. Новият посланик Александър Шкварцев е назначен само няколко дни преди подписването на пакта. Няколко месеца начело на мисията е Георгий Астахов.

Според някои историци, Кремъл за всеки случай иска рискованата политическа авантюра да се проведе от малко известен човек, а в това време приспива бдителността на Запада, създавайки впечатление за отношения с Германия на ниско ниво.

 

„Решаващо е уволнението на Литвинов. За мен това прозвуча като артилерийски гръм, обявил промяна в отношението на Москва към западните страни” – Адолф Хитлер.

 

На 19 април, по време на банкет в хотел “Адлон” в чест на 50-годишнината на Хитлер, Рибентроп се усамотява с японските посланици в Берлин и Рим Хироши Ошима и Тошио Сиратори и тайно им казва, че “на фюрера му остава един единствен вариант – нормализиране на отношенията с Москва, за осуетяване плановете на Лондон и Париж за създаване на анти-германския фронт”.

Сиратори взема изявлението на сериозно, но Ошима го приема като празни приказки, не вярващ във възможността за сближаване между “червени” и “кафяви”. До сключването на пакта остават само четири месеца.

На 28 Април, Хитлер изнася в Райхстага програмна реч, в която напада Полша, настоява Лондон да се отнася с “разбиране” към интересите на Германия, но за Съветският съюз не се споменава нито дума.

На 3 май Максим Литвинов е сменен като външен министър от Вячеслав Молотов. Това е недвусмислен сигнал.

По това време в СССР всичко решава един човек. Дори Молотов, вторият човек в страната, на Запад иронично наричат his master’s voice (“гласът на господаря”), като в рекламата на производителя на грамофони Victor. Въпреки това, народният комисар, макар и да не определя политиката е емблематична фигура. Литвинов е познат като англо-френски ориентиран и застъпник на Обществото на народите. Освен това, германците се дразнят от еврейския му произход.

На 22 август на съвещание с военните, Хитлер казва: “Решаващо е уволнението на Литвинов. За мен това прозвуча като изстрел на оръдие, обявил промяната в отношението на Москва към западните страни”.

Само след два дни започват преки съветско-германския контакти. По време на рутинна среща с ръководителя на отдела за Източна Европа на германското министерство на външните работи Карл Шнуре Астахов говори за оставката на Литвинов и прогнозира промени в съветската външна политика при Молотов.

На 22 май, Рибентроп и италианският външен министър Чано подписват договор за приятелство и съюз, наречен “Стоманен пакт”. Съветският съюз обикновено критикуващ остро всяка подобна стъпка на фашистката дипломация, отказва коментар.Трябва му време за размисъл …

На 20 май, Молотов за първи път в качеството си на външен министър приема германския посланик фон Шуленбург и по време на двучасовия разговор заявява, че “съществуват предпоставки за радикално подобряване на отношенията”. На въпроса на Шуленбург, как това ще се приложи на практика, съветския народен комисар отговаря: “Ние двамата трябва да помислим за това …”.

Трябва да мислят преди всичко германците.

 

„По всички проблеми, отнасящи се за териториите от Черно до Балтийско море, можехме лесно да се споразумеем” - Йоахим фон Рибентроп.

 

През следващите два месеца в Берлин продължават неофициалните сондажи на Астахов, когото историкът Василий Молодяков нарича “черноработник на пакта”, на съветския търговски представител Евгений Бабарин, а от германска страна – заместникът на Рибентроп Вайцзекер, Шнуре и пристигналия от Москва Шуленбург.

Всеки път повод за среща е някакъв малък текущ въпрос, но след това участниците започват “извън протокола” и “по мое лично мнение” да говорят за общото състояние на съветско-германските отношения. Става ясно, че двете страни са готови да пожертват идеологическите си принципи. Въпросът беше цената, която Германия е готова да плати за, както се изразява по-късно Молотов, “тихата увереност на Изток”.

На 18 юли Бабарин предава на Шнуре проект за търговско споразумение и списъка на стоки, които СССР е готов да достави на Германия, почти идентичен със “списъка на дефицита” на генерал Томас.

На 26 юли в берлинския ресторант “Евест” се провежда среща, която по-късно ще нарекат историческа. Шнуре от името на Рибентроп кани Астахов и Бабарин на приятелска вечеря и за първи път говори за възможността за териториалното разделяне на Европа.

 

“Ние сме готови да се договорим по всеки въпрос, да дадем всички гаранции, – казва той – …Споразумението ще вземе предвид жизнените интереси на двете страни. В целият район от Балтийско до Черно море няма неразрешими външнополитически проблеми между нашите страни”.

Шнуре особено набляга на “общия елемент” в идеологията на Германия и Съветския съюз – “противопоставяне на западните демокрации”.

Астахов заяви, че “политиката на сближаване напълно отговаря на жизнените интереси на двете страни”.

 

Историята е пришпорена.

 

От този момент историята се понася в галоп. Времето притиска германците: след месец-два, в Полша започва есенната киша.

На 29 юли Вайцзекер изпраща на Шуленбург записки от разговорите в ресторанта и инструкции да разбере от Молотов, доколко думите, изречени на чашка, отговарят на официалната политика на Съветския съюз. Два дни по-късно, той припира посланика с допълнителна телеграма, в която за първи път се появяват думите: “Спешно. Секретно”.

Вечерта на 2 август по време на следващата рутинна среща с Астахов Вайцзекер съощава, че в съседната стая “случайно” се оказва Рибентроп, който би искал да каже няколко думи на съветския представител.

Райхсминистърът всъщност повтаря дословно формулировката на Шнуре: “по всички въпроси, свързани с територията от Черно до Балтийско море, можем лесно да се договорим”.

На следващия ден, Молотов приема Шуленбург, който откровено обещава да “уважава жизнените интереси на Съветския съюз в балтийските страни”. Комисарят, както пише в доклада си посланика, “изостави обичайната си сдържаност и изглеждаше необичайно откровен”.

 

„Що се отнася до споразумението с Русия, аз го одобрявам напълно. Сближаването между Германия и Русия е необходимо за предотвратяване на обкръжаването им от демокрациите.” – Бенито Мусолини.

 

Контактите навлизат в нова фаза. Берлин иска да изтръгне от Москва принципно съгласие за съюз, а детайлите да се обсъждат после. Молотов се преструва, че не разбира защо партньорите бързат – защо да бързаме, нека подпишем споразумение за търговия, да видим как ще тръгнат нещата, а после може да говорим и за пакт за ненападение – и дава да се разбере, че пакта няма да се сключи, докато СССР не получи конкретни обещания.

Интересно е, че още на 12 август Астахов информира Молотов, че в Берлин “витае версия за нова епоха в съветско-германското приятелството”, която може да се забележи дори и в разговори с продавачи и фризьори.

На 11 август Молотов потвърждава интерес към по-нататъшни “разговори”, които е желателно да водят в Москва. Два дни по-късно Шнуре кани Астахов и за първи път говори за възможно посещение на Рибентроп в СССР, като добавя: ” Събитията вървят с много бързи темпове, и не трябва да губим време”.

На 14 август в 22 час 53 минути Шуленбург получава по телеграфа пространно официално послание от Рибентроп, което на следващия ден прочита на Молотов: “Германия е готова да сключи Пакт за ненападение със Съветския съюз, неподлежащ на промяна през следващите 25 години … времената на противопоставяне могат да приключат завинаги … всички капиталистически демокрации са непримирими врагове и на национал- социалистическа Германия, и на Съветския съюз … “.

“Фюрерът вярва, че предвид външната обстановка, изпълнена с възможност за сериозни събития, за предпочитане е бързо и фундаментално изясняване на германско-руските отношения. За тази цел, аз съм готов лично да летя до Москва по всяко време след 18-ти август с пълни пълномощия от фюрера”.

Молотов отново заявява, че “въпросът трябва да бъде разгледан по-конкретно, че в случай на пристигане тук на имперския министър на външните работи въпроса да не се свежда до размяна на мнения, а да се вземат конкретни решения”.

 

„Сега Полша влезе в положението, в което съм искал тя да попадне” –

Адолф Хитлер

 

На 18 и 19 август Шуленбург, притискан от неспирни обаждания и телеграми от Берлин, отново се опита да уреди среща с Молотов. В комисарството или никой не вдига слушалката, или отговарят второстепенни чиновници, че Молотов е зает, като предлагат да му предадат същността на въпроса.

И накрая, в 14:00 часа на 19 август Молотов приема посланика и в отговор на искане за възможна дата за посещението на Рибентроп, отговоря, че       “няма какво да добави към вече казаното”.

Шуленбург, по негови думи, чувствайки, че “сърцето ми ще се пръсне”, се връща в посолството и започва да съставя телеграма до Берлин, но в 15:30 неочаквано се обажда Молотов и предлага да се срещнат само след час.

Набързо, ставайки от бюрото си, за да посрещне госта и с приветлива усмивка, той обявява на потресения посланик, че съветското правителство ревизира мнението си и е готово да приеме Рибентроп за подписване на пакта за ненападение на 26 или 27 август.

Историците са единодушни, че съветската позиция не може да се промени на 180 градуса без намесата на Сталин, която очевидно се случва между 14:30 и 15:30 часа.

 

Зелена светлина от Москва

Посоченият от Молотов срок не устойва Хитлер, и той вдига мизата, като се обръща към Сталин с лично послание, от което става ясно, че е готов да изпълни практически всички условия.

“Приех проекта на договора за ненападение, предаден от г-н Молотов, но смятам за крайно необходимо изясняването на някои от въпросите [...]. Същността на допълнителния протокол, толкова желан от страна на Съветския съюз [курсивът е добавен от автора], може да се договори възможно най-скоро, ако представителят на Германия лично дойде в Москва за преговори”.

 

“Сталин – това е световната комуна!” - от речта на началника на Главното политическо управление на РККА, 6 април 1939 г.

 

Фюрерът не крие защо пакта със СССР му трябва толкова спешно.

“Напрежението между Германия и Полша става нетърпимо [...]. Германия е решена да защитава интересите на Райха с всички средства, с които разполага. По мое мнение е желателно нашите две страни да установят нови взаимоотношения, без да губим време”.

“Ето защо, аз отново Ви предлагам да приемете в Москва моя министър на външните работи във вторник, 22 август, в краен случай – в сряда 23 август. Райхсминистърът на външните работи има пълната власт да състави и да подпише пакт за ненападение, както и протокол към него”.

В полунощ на 21 август, Хитлер звъни на Гьоринг и му казва, че не може да спи – толкова е изтощен от несигурността.

Посланието на Хитлер е предадено от Шуленбург на Молотов на 21 август в 15:00 ч. В 21:35 часа на същия ден в Берлин пристига лаконичен отговор на Сталин със съгласие за среща с Рибентроп на 23 август. Никакви “протоколи” в отговора, разбира се, не се споменават.

Немското радио прекъсва вечерните музикални програми за спешно съобщение.

На 22 август, Хитлер събира генералите и обявява, че нападението на Полша е решено окончателно, призовавайки ги да водят войната “жестоко и без милост”.

“Сега Полша влезе в положение, в което исках, – казва той. – Единственото нещо, от което ме е страх – някоя мръсна свиня да не се намеси в последната минута с предложение за посредничество”.

 

Задръстване до тавана

 

Около обяд на 23 август, два тримоторни самолета “Кондор” с Рибентроп и антуражът му кацат в Москва. Молотов посреща гостите на летището и ги откарва в Кремъл.

Сталин посреща райхсминистъра с думите: “Ние хубавичко се обиждахме, нали?”.

По време на тричасовите преговори германската делегация без разисквания се съгласява с всички изисквания на домакините. В съветската сфера на влияние преминават почти половината от Полша, Финландия, Естония, Латвия, Бесарабия и част от Литва (останалата част от територията на Литва СССР впоследствие изтъргува с германците с дължимо първоначално парче от Полша).

Според записките от разговорите, в почти половината от времето страните единодушно оплюват “лондонското сити и британските търговци”.

 

Ако тези страни [Германия и Съветския съюз] стигнат до политическо, още повече до военно споразумение, войната между тях ще бъде неизбежна”. - От меморандум на британското разузнаване.

 

След подписване на документите започва банкет, който продължава до 5 часа сутринта. Сталин вдига първия тост за здравето на Хитлер: “Аз знам колко германския народ обича фюрера”.

Германците излайват: “Хайл!”. Рибентроп веднага вдига тост за здравето на Сталин. После пият последователно за всички присъстващи, за пакта, за вечно приятелство, за германския народ. Рибентроп трябва да пие за евреина Каганович, а Каганович – за Хитлер. Тост за съветския народ забравят да вдигнат.

Има свидетелства, че на следващия ден обикновено сдържаният Сталин радостно крещи: “Измамих го, измамих Хитлер !!!”. Почти по същото време, Фюрера, като изслушва доклада на Рибентроп, нарича Сталин “мръсен азиатски изнудвач”.

 

От преамбюла на пакта за ненападение, който е трябвало да се публикува, по настояване на Сталин зачеркват споменаването на “дружба” – все още не е известно как ще потръгнат нещата на германците в Полша. До “дружба” стигат през септември – 27-28-ми, по време на следващата визита на Рибентроп. Новият документ се нарича “Договор за дружба и границата”.

Към него прилагат новите тайни протоколи, главният от които посочва, че договарящите се страни няма да позволят на територии под техен контрол “никаква полска агитация” и карта, която, за разлика от Пакта, подписва не Молотов, а самият Сталин, със своя 58-сантиметров почерк, който започва в Западна Беларус, пресича Украйна и влиза в Румъния.

В съветските кинотеатри триумфално върви филма “Трактористи” с известната песен “Чужда земя, ние не искаме нито педя”.

Молотов, даже 40 години по-късно лъже своя биограф Феликс Чуев, твърдейки, че не е имало тайни протоколи, въпреки че документите са били съхранявани в специална папка на Политбюро, и съществуването им е известно на всички съветски лидери от Хрушчов до Горбачов.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional