Трябва ли още някой да бъде убит?

За да се задейства държавната машина у нас, някой трябва да загине

Парадоксално, но факт! За да се задейства държавната машина у нас, някой трябва да загине. При това не един, а поне двама. И най-добре случаят да се повтори и даже да се потрети, за да е налице ясна тенденция. Иначе защо да си прави труда държавата да се намесва?  

Хубаво, но в 21 век така не се живее. В България даже изобщо не се живее! Ако не те залее придошла река,  ще се намери някой да те наръга в парка, за да сложат трупа ти на първа страница. Или пък, не дай си Боже, да те смачкат от бой в родилното докато си още в пелени. 

Излишно е да казвам, че всичко, което се случи  навръх цветния Ден на детето и в навечерието на почетния 2 юни е убийствено безхаберие. Жалко е, че човешкият живот у нас не струва и пукната пара на фона на милиардите в държавата. Всъщност, изобщо не сме чак толкова богати, че да си позволяваме човешки загуби с толкова лека ръка. Проблемът е, че собствената ни държава мисли само за днес, вместо да планира бъдещето.

Какво ни каза Министерството на здравеопазването, например, след като понижи нивото на компетентност на 10 родилни отделения в страната? Призна, че точно там, където започва животът, свършва отговорността. Съгласи се, че своеволията в българските АГ болници, от които не за първи път и не една родилка се е оплаквала, са факт. И че в продължение на години никой нищо не е направил, за да предотврати днешните трагедии. Трябваше едно невръстно бебе да пострада, а друго да си отиде от този свят (заедно с всички останали неогласени случаи), за да се сети администрацията, че има нещо гнило в родилните ни отделения. Кой им е дал високите оценки и кой ще плати цената на загубените човешки животи в зародиш са въпроси, които будят само мълчание.

По същия начин убийството на младо момче в Борисовата градина се превърна от криминално престъпление в злободневно събитие, коментирано от 16-годишни травмирани хлапета по националните ни телевизии. Благодаря! Но не искам да гледам окървавения труп на дете! Искам министърът на вътрешните работи от телевизионния екран да ми обясни как е възможно човек да загуби живота си на обществено място в центъра на европейска столица при наличието на общинска охрана, за която всички плащаме с данъците си. Не искам да знам как се чувстват приятелите на момчето, защото и сама мога да се досетя за шока, в който се намират. Искам полицаите на смяна да кажат дали им тежи на съвестта неизпълнението на собствените им служебни задължения.  И не желая медиите да ме занимават с трагедията, а да открият къде са сбъркали властите, че да умираме по парковете.  

Накрая се питам кога ще започнем да мислим за другия така, както мислим за себе си?  Нарича се алтруизъм и ако някой не е чувал термина, това е „готовност безкористно да се действа в полза на другите, като се пренебрегват личните интереси” (според тълговния речник на българския книжовен език – б. а.). Свързано е с  любов към човека и безкористно желание да му подадеш ръка дори в случаите, когато ти самият можеш да пострадаш.

Трябва ли още някой да бъде убит, за да се сетим, че трагедиите са предотвратими? Нужна е съвсем малка жертва. Но цената ще е цял човешки живот.