Ивайло Дичев, http://www.dnevnik.bg
В центъра на националното пространство ще се издигне паметник на Самуил - един цар, който свързваме с поражение и с края на Първата българска държава. Нали си представяте държавните и военни ритуали, които ще се правят наоколо - и всички ще чувстват могъщия символ: няма държава, свършено е с нас, отидохме по дяволите. Националният мазохизъм ще получи нов източник на вдъхновение.
Защо тъкмо на този владетел да се вдига 6.2-метров монумент? Обясняват ни, че нямало негов паметник, откъдето логичното разсъждение, че в скоро време трябва да очакваме площадът пред "Св. Александър Невски" да се напълни с бронз. Като не забравяме великия хан Умор, царувал 40 дни в годината дилом (на змията) в месец тутом (четвърти) и свален геройски от брат си Баян. Знам че се състезаваме с македонците, които си присвоиха нашия Самуил чрез пластическа акция - това е една прозрачна комплексарщина, първо от тяхна, сега и от наша страна.
По-страшен ми се вижда принципът на неудържима мултипликация на културните феномени, който очевидно вече не можем да спрем. Една крепост, втора, трета, 30-а... Един Левски, втори, шести... сто и петдесети. Възстановка на Априлско въстание, на римляни, на рицари... Един Орфей, втори, трети, седми... Така беше при комунизма с партизани и хайдути, които осеяха градове и паланки, така продължава и до днес.
Какъв е механизмът на културния балон? Случаят със Самуил е типичен. Един автор си намира частен спонсор, убеждава го в необходимостта на начинанието - после двамата тръсват проекта на общината: не искаме финансиране от вас, само ни дайте място. После идва патриотичният валяк. Върви, че възрази на едно такова възвишено занимание - веднага скачат националните аятоласи с ятягани между зъбите - не искаш да почетем нашия цар? Предател, ще те дадем на медиите... И поредната глупост тръгва по реда си. Разбира се много граждани харесват такива неща, както тук, така и в Дисниленд-Скопие. Дето се казва, по-добре да има нещо, отколкото нищо. По-образованата част от публиката реве: какви са тия глупости, в кой век живеем... Но властите са отработили пилатовската хватка: бяха изразени различни мнения, едни са за, други против, значи правим каквото сме си решили.
Статуята, разбира се, е тежък кич - някак представям си такива фигурки като сувенири по гарите на централна Европа. Но може пък София - след като не се класира за културна столица - да е решила да стане европейска столица на кича? Ами какво пък, и това е идея. Ще идват туристи, ще се снимат с най-кичозния паметник, пред най-грозните метростанции, най-абсурдните сгради... В един такъв случай заветът на г-н Вежди Рашидов ще бъде буквално изпълнен: малко бутафорийка ще донесе приходи на туризма.