Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

De Profundis: По списък към мъртвите сибирски полета

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Пламен Асенов, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

Много харесвам списъци и обичам да попадам в тях.

специално за Faktor.bg

Много харесвам списъци и обичам да попадам в тях.

Изглежда това ми е навик, останал от комунистическо време, когато за всяко нещо си имаше списък и човек се оказваше набутан в един или друг, независимо по желание или по нареждане. Бил съм в какви ли не списъци, но, слава Богу, винаги съм се измъквал сух. Е, почти сух, ако не се броят психическите отклонения, които гледам, че всички носим като дамга от онова време…..

Най-разпространени тогава бяха списъците за пазаруване. Времето на комунизма не беше обикновено време. Имам предвид, то беше славно време, в което не можеш просто да отидеш в месарницата и да кажеш - завийте ми, моля, кило салам. Щяха да ти се изсмеят, не само магазинерите, а и дългата опашка чакащи зад теб. Първо, салам няма. Второ, дори да има, той е „кучешка радост” - с много чесън, за да се прикрие силната миризма на чесън в него. Трето, такъв-онакъв, но ще ти резнат най-много 250 грама да се облажиш, защото и други чакат. Четвърто, ако физиономията ти не се хареса на месаря, няма да ти резнат изобщо, а ще те арестува родната милиция, задето създаваш безредици.

Тогава не клиентът, а месарят винаги имаше право…..

Още по-малко пък по ония времена можеше да отидеш до магазина на ъгъла и да кажеш – дайте ми един хладилник, че бързам. Или телевизор. Такива буржоазни глезотии в търговията от онази епоха нямаше. Всичко ставаше по списък и чрез спазване реда на чакащите. Разбира се, след като се задоволи редът на онези, които никога не спазват реда на чакащите, защото, по някаква причина, имат право да не го спазват.

Никога не разбрах това тяхно право как, откъде и защо се получава, но явно не бях само аз недоразбрал, имаше и други нещастници. За идиотите като нас лекарството беше да се записваш в колкото може повече списъци за всеки случай – и ако пуснат нещо, да вземеш, к`вото пуснат.

Помня например, че в някакъв момент се оказах в списък на чакащите да си купят прочутия руски автомобил „Москвич”. Нито пари имах, нито шофьорска книжка, но това не ме спря. Разбира се, когато ми дойде редът, никакъв „Москвич” не си купих, заради което мнозина и досега ме смятат за будала.

Включвал съм се - и съм бил включван, разбира се - в далеч по-смущаващи листи.

Сега например със сигурност знам, че съм бил в разширения списък на някои девойки, за които тогава наивно смятах, че имат само кратък. Бях също в списъците на смелите родни разузнавачи от ДС, които и досега твърдят, че са служили достойно на родината, като ми подслушваха телефона и ми пращаха провокатори да ги поя с водка и да им разкривам душата си.

Макар че тук поне подозирах каква е работата - за разлика от девойките, които явно се прикриваха доста по-добре от разузнавачите…..

Един от най-готините списъци, на който съм попадал през живота си, е онзи, който нямах право да видя, независимо, че работата ми е пряко свързана с него. Чудите се как е възможно това ли? Ами представете си - има списък на фактите и темите, които подлежат на цензура. Официално тя не се нарича така, а държавна тайна или нещо подобно. Ако си журналист, не можеш да пишеш например за броя на девиците в даден регион. Или каква е реколтата от моркови тази година, все едно. Има един-двама души в редакцията, които получават допълнителни пари, за да четат предварително всеки предложен журналистически текст, а после да докладват където трябва – този и този постоянно нарушават закона за държавната тайна.

Номерът обаче е, че никой друго, освен тях, не знае предварително какво не може да пише, за да не го пише. Тоест, самият списък за държавната тайна е държавна тайна и се съдържа в себе си. Не е ли красиво…..

Сещам се за всички тези истории покрай радостната новина, че все пак един достоен българин, Илиан Василев, наред с още осемдесет и кусур нормални европейци, намери място в официален руски списък, който му забранява да влиза в Русия. По навик очевидно от комунистическите времена, Василев е включен там без обяснения защо. Но, както правилно предполага Кремъл, той си знае.

`Ма и ние знаем, бе, Кремъл!

Всички всичко знаем – не го пускате в Русия, за да го накажете, че с лъжливите си писания и интервюта, пречи на истините от вашата пропагандна война да стигнат до ушите и душите на колкото може повече наивници в България. То е толкоз просто и логично. Само човек винаги трябва да има предвид истината, че единствено вие казвате истината, а всички останали лъжат…..

Малко му завиждам на Илиан Василев, де. Като единственият българин, с когото Русия официално не иска да има нищо общо, той вече е свободен човек. Първият. Остава в подобни списъци да влезем и останалите 7.5 милиона, тогава вече с чисто сърце ще можем да кажем, че Русия е наша истинска освободителка. Даже си струва тогава и паметник да издигнем на Матушката от благодарност, задето така щедро ни е освободила от себе си.

Освен списъците, паметниците са ми друга любима тема напоследък.

Нищо лошо не искам да кажа за бюста на Путин, изобразен като римски император, който банда смели казаци издигнаха в Касимово, край Санкт Петербург.

Защо не като руски, а като римски император?

Самите казаци отговарят така: „Образът на римския император е образ на мъдростта”. От което приличните хора вадят логичния извод, че мъдростта по никакъв начин не е част от традиционния образ на руския император, ето защо казаците са предпочели образа на римския.

Иначе самият паметник, както го описват, според мен напълно съответства на живия, оригинален руски император Путин – висок е 50 сантиметра и е направен от „не много скъпа пластмаса”. Какво повече да добави човек?

Е, ако някой се разрови, нищо чудно да стигне до извода, че, освен дето самите паметници често изобразяват кръгли идиоти, ами и около тях постоянно се навъртат такива. Какво да кажем например за светлата идея на кмета на Стрелча да увековечи 70-годишнината от Втората световна война, като издигне в града паметник не на друг, а на маршал Жуков.

Поради дългогодишните усилия на съветската пропаганда, за мнозина и до днес този престъпен тип е нещо като еталон за добър военачалник. Истинската информация за дейността му, която излиза през последните години обаче, показва нещо съвършено различно – той и неговите генерали по най-брутален начин и често напълно излишно, жертват живота на стотици и хиляди руски войници. Достатъчно е да се спомене само атаката срещу Берлин, когато хората са принудени с телата си да проправят просеки за танковете през минните заграждения. Но пък нали Жуков иска да даде на бащицата Сталин ценно предимство – първи да влезе в германската столица, преди западните съюзници, за да прибере навреме всички архиви, които иначе и до днес щяха да разказват на света колко наистина дълбоко и гнусно е сътрудничеството между комунизма и нацизма за завладяване на същия този свят.

Но не само по време на войната пишман маршалът Жуков устройва подобни героични саможертви на другите. После, в епохата на Студената война, когато Русия по най-горещ начин прави изпитания на ядрени бомби върху живи хора, той пак се проявява твърде достойно…..

Та на този сатрап героите от Стрелча, начело с кмета и тъй нареченото Движение „Русофили”, издигат паметник. И се гордеят с това в европейска България. А, освен паметника на Жуков, в градския парк издигнали и зоокът за радост на децата – с европейски пари, русофилите там не участват.

Ако аз бях ДАНС, щях отдавна да проверя откъде въпросните русофили разполагат с пари, които не само да папат, а и да раздават, при това все за антибългарски каузи. Но тъй като не съм ДАНС, няма да проверя.

Само ми се ще да напомня на избирателите в Стрелча, че ако продължават по същия начин да си избират русофили за кметове, утре някой от тях ще им издигне паметник и на Сталин, а вдругиден ще ги подкара вкупом на пионерски лагер към мъртвите сибирски полета.

По списък ще ги подкара. 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional