Падна “тайната” за руската намеса в България

Много пъти см писал, включително в „Течна дружба” (чиято първа част от трилогията предстои до дни да бъде преиздадена поради голямото търсене) , че специалистът в областта на руския антибългарски шпионаж генерал Леонид Решетников трябва да бъде демаскиран пред българската публика и изобличен като генерал в руската хибридна информационна война срещу България. Генерал не от запаса на КГБ, какъвто също е, но именно в действащата на фронта на пропагандата армия от руски агресори и техните подкупени български агенти.

Никога обаче не съм успявал толкова кратко и ясно да докажа с факти твърденията си за него и поверения му лично от Путин Руски институт за стратегически изследвания РИСИ (който най-легално дефилира със свой щанд с пропагандна литература срещу България, прославяща православната и панславянската руска имперска пропаганда в духа на 19 век по време на панаирите на книгата в София в НДК), както самият той прави в свое интервю за списанието на концерна „Газпром”, цитирано днес от сайта Faktor. bg.

Ето какво казва специалистът по изработване на антибългарката политика на Кремъл:

„Не е тайна, че РИСИ активно ( курсивът мой- бел. авт.) участва във възстановяване на руските гробища и църкви, в откриването на паметници на територията на България…”.

В друго изречение генералът се хвали с финансирането и на всякакви проруски форуми в България – на конференции и кръгли маси. Можем да се обзаложим, че и масите с кебапчета по време на проруското сборище всеки септември, където големи маси хора биват извозвани от цяла България край язовир Копринка, е сред най-важните „меропрятия”. Това е направо уникална форма на подкуп – с малко пари ( като за едно петролно шейхство) , вложени в транспорт, разгласяване по села и паланки на поканата за безплатно пътешествие, и в организация, се постига голям шум в полза на руското влияние.

„Руски църкви” , казва Решетников?

Интересно самопризнание! Най-новият случай е порусначването на Църногорския манастир край софийското село Гиген, чиято църква тихомълком възприе руски светец за свой патрон. На терена на манастира ( в нарушение на българската конституция, която забранява полувоенни организации) демонстративно се настаниха униформени руски казаци, които се държат като лична охрана на българския патриарх Неофит при неговото посещение миналия май в реставрираната с руски пари ( уж) българска обител.

Генералът от КГБ, назначен да ръководи операциите по изкуственото поддържане на руското влияние в България, където по най-актуални статистически данни само 6 на сто от населението определя Русия като модел за подражание ( спрямо милион и половин българи, избрали да живеят, учат и работят на Запад след освобождението на страната от СССР), потвърждава многогодишните ми твърдения за абсолютно същото: Петата колона у нас се финансира и командва от Москва и това не е никаква тайна, освен за българските тайни служби, които се крият от обществото, пред което са длъжни да дадат отчет защо не противодействат на руската пропагандна агресия.

Да видим още колко лъжи, покрай изречената в изречението истина за „тайнат”, се събира на върха на острието на руската хибридна война срещу България.

Не случайно почертавам думата „активно” в признанието на генерала. Точно така, активната страна тук е руската, а туземците участват за прикритие, включително като имитират „дарителски” кампании за реставриране на стари монументални опорни руско-съветски опорни точки в България и в създаването на нови. Генералът приписва на САЩ обвинението , че са …окупирали България. Това е толкова „вярно”, колкото и претенцията, че България е била освободена от Червената армия, както пише с позлатени букви на Монумента на окупационната червена армия МОЧА, извисяващ се без да бъде оспорен дори от властите над всичко в столицата на днешна евроатлантическа България.

Решетников, типично за руската тактика да се опакова заедно руската и съветската история за целите на днешната руска хибридна война, обобщава за „руските” гробища, но всъщност първата грижа на Петата колона е да обгрижва съветските монументи, издигнати в чест на лъжата за „освобождението” на България чрез окупация. Те нямат нищо общо с гробища защото тук няма убити ( от българи) червеноармейци, а изключението след една битка с германски ариегард край северозападното гранично градче Кула през септември 1944 г. само показва, какво би станало, ако България не бе прогонила германските войски от своя територия и бе решила да окаже съпротива на Червената армия по аналогия с отблъскването на руската агресия през 1916 – 1917 г. , когато хиляди руски агресори оставят костите си, разбити от българската отбрана до пълно поражение.

Лъжа е внушението за руски гробища по няколко причини и в няколко аспекта.

Руски гробища в България не са били разрушавни, нито изоставяни, ако става дума за следите от руско-турската война.

Масови гробища на хиляди руски бегълци от болшевишката им родина би трябвало да има в самата Русия. От България в СССР наказателните части на Сталин СМЕРШ отвличат по списъци още в първите дни на окупацията през есента на 1944 г. 4000 ( четири хиляди) души, много от които български граждани с руски произход, вкупом обявени за „шпиони”. Този факт ( без никакви последици до днес – при пълно премълчаване в българската публичност) , съобщавам за първи път в книгата си „Течна дружба” ( 2011 г) по свидетелство на българския посланик в Москва Василий Такев. Дядо му е между отвлечените и безследно изчезналите в съветските лагери на смъртта нещастници, намерили пристанище в България преди това, спасявайки се от крушението на тяхната Русия.

Фактът, че днешна България продължава да си подвива опашката пред руската мечка за това масово убийство е сред най-ярките потвърждения коя чужда държава в действителност си разиграва тук троянския кон. „Само” тези 4000 хиляди жертви са на глава от населението за България не по-малко, отколкото са полските жертви в Катин за Полша , приписвани повече от половин век на германците от съветските лъжци. Може ли някой да си представи Полша да беше премълчала Катин, както тук се мълчи за съветските зверства спрямо хиляди български граждани? Не, нали- защото в Полша историята работи срещу днешната руска пропагандна война, докато в България тя е в основата й в битката срещу умовете и сърцата на европейските българи, и се води чрез армии от туземни наемници, за които предателството на българския интерес е перверзно прокламирано като висш стадии на патриотизма.

А какво да кажем за също така отвлечените поне 2000 хиляди таврийски българи ( точният им брой остава неизвестен, но те като минимум са било около 2000), които в началото на 1944 г. с завръщат п своя воля в старата си родина България, но след това биват насилствено депортирани в конски вагони като добитък обратно в СССР от „освободителите”, които ги обявяват за предатели на социалистическото отечество – включително децата и старците, преобладаващи впрочем сред тях ( подробности по темата в „Течна дружба 2”).

Ами неуточненият брой, но измерван с десетки хиляди избити без съд и присъда български граждани, изклани, разстреляни, изгаряни, хвърляни от планински скали българи, умъртвявани от Петата колона на окупационната Червена армия в България? Къде са гробовете на всички тези хора, за които няма държава, която да се погрижи? Името на тази държава, която Решетников обявява за окупирана от САЩ, е България – територия, където бившите окупатори се разпореждат като у дома си, инвестирайки отново и отново във влияние чрез нови и нови монументи.

Като става дума за таврийските българи, шепа български патриоти, сред които познатият на читателите на този блог Георги Чунчуков, от години се борят срещу Петата колона за правото в града ( преименуван на командващия окупационната Червена Армия генерал Толбухин) да бъде издигнат скромен паметник на хилядите вторично поробени в СССР таврийски българи. Шепата български патриоти се натъкват на всякаква съпротива на всякакви нива. Подлагат ги на „гонка но устав”, като се казва в казармата. Дали подобна институционална инквизиция се прилага спрямо дейците на Петата колона, които с руски пари се надпреварват да увековечават руско-съветското влияние с нови и нови монументални знаци в цяла Българя.

Само през последните месец в София се появи медна плоча на предателя Драган Цанков, поставена върху строителния техникум на едноименни булевард. „Драган Цанксо, русофил”, пише на плочата подигравателно спрямо факта, че няма друг по-емблематичен просител на руска пари и подкрепа за русофилската война срещу младата България чрез пропаганда и въоръжени терористи, от въпросня Драган Цанков ( разкритията за това по документи дължм на …Сталин, който нарежда на българските комунисти да изобличат руската царска намеса в България преди да се досети, че това трябва да с забрани).

За броени седмици напоследък в гр. Стрелча издигнаха бюст на кървавия съветски маршал Жуков, награден вклчтелно за смазванто на анткомунстичскто въстание в Унгария през 1956 г.

По същото време, край Казанлък, изникна и паметник на съветските жертви във Втората световна война, наричана в Москва „отечествена”, макар тъмно в нашето бългрско отечство такива жертви да няма. И т.н.

Дали инквизационните дългогодишни процедури, прилагани с цел да не се позволи паметник на таврийските българи, се прилагат и за въпросните руски инициативи , платени с руски пари ( както се подразбира от признанието на Решетников.

Ако България наистина беше „окупирана” от американците, като твърди Решетников, картната щеше да е друга. Но тя е такава, каквато се вижда т фактите: руска полуколония и днес.