НАЙ-БОЛИ “SWIFT”

Владимир Путин, когото безмилостния български форумец знае като «плешивия ботоксов гном», изпищя най-истерично когато чу, че SWIFT се кани да го елминира от членството си.

Какво е SWIFT? За многоезичният български европеец названието е лесно разбираемо и без превод: SOCIETY FOR WORLDWIDE INTERBANK FINANCIAL TELECOMMUNICATION. Това е кооперативна организация, осигуряваща мрежа, чрез която финансови институции в целия свят могат да изпращат и да получават сигурна, стандартизирана и достоверна информация за финансови трансфери.

Повечето международни междубанкови съобщения използват тази мрежа. Към 2015 година над 10,000 финансови институции в 209 страни и територии обменят ежедневно над 20 милиона съобщения. SWIFT поддържа съобщителната си мрежа  с изключителна сигурност, но не държи сметка за членовете си и не урежда никакви договорки, нито пък  прехвърля финансови средства. За да използва тази финансова информация и да прави финансови трансфери, всяка финансова институция трябва или да е банка, или да е свързана с друга (или повече от една).

SWIFT е организация на кооперативен принцип съгласно законите на Белгия и включва като членове финансови институции с бюра по целия свят. Централата на SWIFT е близо до Брюксел. Нейн президент е пакистанеца Явар Шах, а изпълнителен директор е холандеца Годфрид Лайбранд. Организацията провежда конференции всяка година. Основана е още в 1973.

От самосебе си се разбира огромното значение на тоя вид услуги в един изключително динамичен модерен свят и неговата жажда за бързи и сигурни финансови комуникации.

Очевидно отначало финансовите момчета на московския тартор са били шашнати от възможностите, които такива организации предлагат за техните операции по света и са се включили с всички сили да използват тези улеснения. Когато обаче руският самодържец изби на «велика Русия», оттук-оттам започнаха да му подрезват перцата. Русия се оказа в самоизолация. Между многото шамари, които Путинската икономика получи, особено след агресията в Украйна, беше и заплахата, че SWIFT ще я лиши от услугите си.

Това, изглежда, дойде неочаквано за неговите съветски олигарси: възможността да се окажат финансов примитив, лишен от бърза и ефектна комуникация, беше прекалено болезнена перспектива. За значението на тази организация в Русия не е нужно да се търсят специални информационни източници – просто вижте как обяснява проблема вестник The Moscow Times:

«...Мрежата на SWIFT е главния инструмент за функционирането на руската финансова система откак в 1989 Русия започва да я използва. Според Роман Чернов, директор на SWIFT в Русия, в страната се осъществяват 360,000 комуникации  на ден, което прави Русия втория по интензивност клиент на SWIFT. Повече от 600 финансови институции използват услугите на организацията с увеличение от 40 процента в 2014. Деветдесет процента от всички изплащания от Русия на чуждестранни клиенти в момента се осъществяват чрез улесненията на SWIFT. Прекратяване на услугите на SWIFT в Русия няма да предизвика нейното сриване, но ще наруши жестоко международните разплащания на Русия. Това би било връщане назад  във времето с 20 или 30 години. Друга подобна система не съществува и ние ще трябва да отворим сметки в китайски банки и да работим чрез тях. Една възможност би била използването на интернета с цялата му несигурност.  Всяка връзка в повече ще ни струва време и допълнителни загуби.»

С други думи, назад към времето на телексите. The Moscow Times обаче е предназначен за англоезичната публика в Москва и всички знаят, че путинската мечта да си създаде свой SWIFT прилича повече на поговорката «Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак».

Нещо повече – той наистина вярва, че може. Пред него обаче е кошмарната перспектива на иранското ядрено фиаско, когато Иран, финансово изолиран, беше принуден да седне на масата за преговори.