ДА МРАЗИШ ЗНАЧИ И ДА СЕ ПАЗИШ

         Напоследък  агентите на мамушка Рус са активизирани едва ли не да скочат и да поемат курс към въоръжена борба. Агонията на путинския режим вече се усеща и мирише, а нашите патриоти на съветска служба се мъчат с дрънканици и крясъци да надвикат дори и самия вожд на световното мракобесие Володя Путин, руския орел.

         Това пищене е възможно единствено в една отделно взета държава, както учеше другия Володя; и естествено тази държава е България.

         Една от опорните точки за врещенето и пищенето им е, че отделно взети личности и цели групи сме били русофоби.

         При това думата русофоб я изричат с фобия, много по-силна от евентуалната наша русофобия. Ами така е, цял живот партията ги е учила да мразят класовите си врагове. Нищо, че сега ние все още сме пролетариат, а те се чудят в коя банка да кътат богатствата си. Които – защо ли? – никога не са в рубли.

         Е, нека си ни мразят. Това даже е здравословно. Оправдава донякъде и нашите чувства, а те не са дотам християнски. А когато и цялата руска държава със свойствената й деликатност и дипломатичност ръмжи срещу българите, които открай време счита за своя рая – тогава фобията е предизвикана и неизбежна. Русия се държи нагло с всички – Господи, как ми напомня съществото Пеевски! – но към нас изпитва и злоба. Защото се изплъзваме, колкото и нашите долнопробни управници да се кълчат и кривят. Просто няма накъде. Иначе чашата ще прелее и най-сетне ще грабнем метлата да ги натирим към любимия им Кремъл. Там много ще ги уважават и ще ги пускат в мавзолея да гледат чучелото, без да чакат на опашка.

         Не е хубаво да мразиш; но когато те предизвикват, омразата се самозаражда. Защото при разумните същества тя значи преди всичко да се пазиш. Тя е акт на самосъхранение, а не на насадена емоция. Кретените от цесека мразят по кретенски начин кретените от левски; но тези първобитни чувства нямат нищо общо с опасенията на мислещото общество. Ние трябва да се пазим  - непреклонно, умно и достойно; а фобиите ще ни поддържат будни. Не срещу руския народ – той си има управниците, които заслужава, както и всеки друг народ. Хич, ама никак не ме интересува нито бъдещето му, нито как живее – стига да си стои мирно и кротко в границите. Фобиите ни са срещу последния империалистически режим на земното кълбо с неговите бълнувания за могъщество – отново и отново, за кой ли път. И тези фобии ще ни пазят. А путинските подлоги не само заслужават презрение и отвращение. Не е зле да им се предложи официално да прочетат Наказателния кодекс. Или просто да хванат пътя за Русия – чувам, че доста милиони руснаци са избрали свободата,тъй че набирането на нови роби там върви с пълна пара. Нека там се нарадват на воля на старата си любов, на славянските прегръдки и прочие платени дивотии, начело с най-всеотдайните от българските путинолизци – варненските.

         Пък може и да се прочуят като дебелия френски глупак, единствения руски имигрант в новата история, който като нищо ще влезе в путинските учебници. Пък като му писне в русия, може да се пресели в северна корея. Там пък изобщо няма данъци – просто защото няма и доходи.

         Тъй че – нека ни наричат русофоби. Нищо обидно няма в това. Както са я подкарали ония... Защото едно е да си просто кротък дебил, друго е да си луд за усмирителна риза. Тъй че - може дотам да я докараме, че да се гордеем с русофобията си. И нека нашата омраза – съществуваща или не - ни пази!