Александър Спасов
„Изминалите 10 месеца от въвеждането на специалните икономически мерки /ответните санкции към ЕС и САЩ/ доказаха главното – Русия може да се самоизхранва”. Това са думи на премиера Медведев, които прочетохме в „Газета.ру”.
Изумителна констатация! И показателна за начина на мислене на този човек. Самият факт, че тази грамадна държава, разположила се на площ от над 17 млн. кв. километра, би трябвало да не поражда и най-малкото съмнение, че там може да има глад. Та дори и да преминат към хранене само с дивеч и риба, тези хора трябва да преяждат. Но ако погледнем в исторически план няма да е трудно да разберем защо Медведев изпитва чувство на национална гордост от това, че в магазините все още се намират хранителни стоки, макар че за една година те поскъпнаха с 15 до 50%. Защото в Русия все още е жив споменът от гладомора през 30-те години на 20 век. Да се чуди човек как с нечовешки усилия можеш да превърнеш потенциалното изобилие в недостиг.
Защо се получават подобни парадокси. Защото е парадокс да имаш претенции да си велика сила, а в същото време да се биеш по гърдите за това, че и днес си сложил нещо в чиниите. Ами, това е стереотип на мислене. Ето в същия вестник и във вестник „Независимая газета” четем, че шефът на Комитета по външните работи на техния парламент Алексей Пушков се удивлява, че Канада е член на Г-7, а Русия, Китай, Индия и Бразилия не са. Нека припомним, че групата беше в друг формат Г-8, но Русия отпадна от нейния състав заради кримската авантюра и последвалите я размирици в източна Украйна. Но Пушков не казва, че Франция и Великобритания са предложили разширяването на групата с включването на Бразилия, Китайската народна република, Индия, Мексико и Република Южна Африка. И няма да каже, защото това ще е такава оглушителна плесница за режимът на Путин, че дори и да им осигури вечеря гурме всеки ден, руснаците ще са унизени така, както не са и си помисляли, че може да стане. Изолирането на Русия едва сега започва.
Какво да очакваме в близко бъдеще? Нищо добро. Рейтинговата агенция Standard&Poor’s констатира тези дни, че много от руските региони са изправени пред банкрут. Тяхният дефолт практически вече е факт. Дори и в такава област, каквато е Самарската, масово се освобождават заети в самолетостроенето, ракетно-космическия отрасъл, та дори и във военно-промишления комплекс. Да се бориш с тези тенденции с президентски укази, с които неразумно раздуваш социалните разходи, както прави Путин, можеш до време. Резултатът е, че задлъжнялостта на регионите нараства лавинообразно. Сега те ядат от бъдещето си. А да се лишаваш от него е престъпно. И не само престъпно. Това е садизъм от най-висша степен. И всичко това за да си купиш малко настояще.