Николай Флоров
БСП в Лондон? Брех, мама му стара, и до Лондон ли е стигнало нашто родно БСП? Кои са тия наши родни момчета социалисти, заседнали в леговището на класическия капитализъм? Дали това са децата на нашите родни соц-комунисти? И не се ли страхуват те от капиталистическата експлоатация и от загниващия всяка минута «империализъм като последния стадий на капитализма» (по думите на другаря Ленин)?
А сега да попитаме тия наши красавчета нещо много по-важно: защо те изобщо са в Лондон? Дали защото в този център на капиталистическия ад им харесва образованието, или пък възможностите за бизнес?
А може би те са там от чисто сантиментални съображения, а именно да поднасят цветя на паметника на Маркс? Да ни обяснят какво точно прави секцията БСП във Великобритания, за да можем да им скроим капа! И както са тръгнали да пренасят всякакви мощи в България, може би наште соц-хубавци и хубавички утре ще поискат от Камерън да пренесат и мощите на Маркс в София!
Зер в Англия, където английския пролетариат съвсем не е лапнал идеите му като шаран и го е разочаровал, той е погребан в присъствието на трима (3) души. А на гроба му още пише: «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!» (Ние говорим тук за щастливото бъдеще!)
А сега и още един много важен въпрос: защо, аджеба, нашите бесепари са изобщо в Лондон, а не в Москва например? Защо така – дали пък Москва (или Русия) не им харесва? Ето например Жерар Депардио силно я харесва! И Едуард Сноудън! И Румен Петков! И Георги (Гоце) Първанов и цял билюк български енергетици, яко подплатени с путински петрол! А и Съветският съюз се завръща! Не – вече е там!
Не е ли умилително, че самият президент на ПЕС, другарят Станишев – пролетарий до мозъка на костите – ги е подучил да пишат писма и да отчитат активност в лондонската соц-секция, да заобикалят Евразия и да се пишат НАТО-вци и европейци!
Ние искаме да знаем колко са тия другари активисти на фона на стохилядната българска общност в Англия? Може би ще са достатъчно демократични да ни съобщят и имената си, та да припознаем татенцата им в България и успехите им в партийното движение за присвояване на общественото през прехода? Да ни разкажат по-подробно за соц-инициативите си, пеят ли задружно «Интернационала» или «Ех, рябина кудрява»? Тъгуват ли да положат цветя на Бузлуджа и четат ли трудовете на другаря Тодор Живков, или просто чакат момента да изпълзят от търбуха на дървения кон и да отворят вратите на Троя?
И още нещо: защо не и българска соц-секция във Вашингтон? В края на краищата в САЩ има 250,000 българи и още 30,000 студенти? Все ще се намери някой и друг да основе една!
Ако се съди само по тия умопобъркващи бройки, всички млади социалистически отрочета ще трябва да са се пренесли в «страната на жълтия дявол» (по Горки). Пусти комсомолци! Защо да не видим и социалистическо съревнование между българските соц-секции в Лондон и Вашингтон в принадлежността им към НАТО и атлантическите ценности!