Дъщерята на Немцов: Руската пропаганда убива

Жанна Немцова, голямата дъщеря на убития тази пролет опозиционен лидер Борис Немцов и водеща в телевизия РБК, е напуснала Русия и засега не казва дали има намерение да се върне. В събота британският в."Таймс" разказа, че тя редовно е получавала заплахи и цитира една от тях, изпратена през социална мрежа: "Не се бутайте в политиката, ако искате да живеете нормално! Не само в Русия, а изобщо!!! Баща ви стори достатъчно, за да го ненавиждаме ние – 139 милиона души."

Деловият всекидневник "Ведомости" публикува в днешния си брой коментар на Немцова, който достатъчно добре обяснява мотива ѝ да напусне родината си. Предлагаме ви текста под оригинално заглавие "Пропагандата убива: Държавната телевизия сее ненавист и вражда" (преводът е на "Дневник"):

Руската пропаганда убива. Тя убива не само разума и здравия смисъл, но и буквално убива хора. Трагичната гибел на баща ми на 27 февруари 2015 г. е политическа разправа, персонална отговорност за която носят и служителите на федералните телевизионни канали (телечиновници), дълги години методично раздухващи ненавист към него и другите опозиционери, на които бе създаден образ на "националпредатели". Сама по себе си пропагандата не е престъпление. Това е част от информационната реалност на съвременния свят.

Престъпление е да се използва пропагандата за подстрекателство към незаконни действия, насилие и война. Именно за това комисията по денацификация на следвоенна Германия е осъдила десетки нацистки пропагандисти. Именно за това в началото на ХХI век международният трибунал осъди подстрекателите на етническото клане в Руанда. За разпалване на ненавист чрез средства за масова информация на доживотген затвор бяха осъдени основателят и директор на "Свободното радио и телевизия на хилядата хълма" (RTLM) Фердинанд Нахимана и редакторът на вестник "Кангура" Хасан Нгезе. Радиоводещият Жорж Руджу, отправял призиви да се избиват тутси, получи 12 години затвор.

Кое е общото между африканска Руанда и уж европейска Русия? През последните години в страната ни се провежда същата държавна кампания за масово промиване на мозъците, насъскваща една част от населението срещу друга. Геноцидът срещу тутси бе възможен включително благодарение на професионалната работа на "Хиляда хълма" и "Кангура" по обезчовечаване на представителите на тази народност. В радиоефира и във вестника тутси бяха наричани "хлебарки". През 1991 г. бяха формулирани десетки заповеди към хуту, според които всеки, който е имал нещо общо с тутси или е осъждал национализма, е предател. "Кодексът на честта на хуту" беше публикуван на страниците на "Кангура" и неведнъж бе разказван в ефира на RTLM.

Много текстове на контролирани от Кремъл медии напомнят риториката на африканските пропагандисти. Мястото на тутси в тях е заето от либералите, опозиционерите, Запада, "киевската хунта", а ролята на хуту се изпълнява от "патриотите на Русия". Твърде дълго цивилизованият свят не реагира на случващото се в информационното пространство на Руанда (историята се повтаря и с Русия) и далеч не веднага призна за престъпление дейността на руандийските пропагандисти.

Не става дума само за недобросъветстна работа на някои медии. Путинската информационна машина, подобно на нацистката и руандийската, използва престъпни методи за пропаганда, сее ненавист, пораждащи насилие и терор. Главният прийом е обезчовечаване на нападаната група. В путинските медии опозиционерите се представят за "чужди" по аналогия с чудовището от екшъна "Чужденецът" (българското заглавие на филма на Ридли Скот е "Пришълецът" - бел. ред.). Дехуманизацията позволява да стане много елементарно прекрачването на моралната граница, да бъде снета вътрешната забрана за убийство. От отношението към групи от населението не като към хора, а като към "чужди", "хлебарки" или "национал-предатели" има една крачка до убийството на неудобните.

Още в предишното десетилетие държавата в Русия с всички позволени и непозволени средства концентрира в ръцете си ръководството на електронните медии. Беше създадена мощна пропагандистка машина, работата на която – поне според мен – напоследък стана откровено престъпна. Тя е насочена към предизвикване на ненавист и вражда, унижаване на достойнството на хората по национален или социален признак – срещу руските опозиционери, противниците и критиците на политиката на Путин, украинците, американците, европейците. Тези действия се извършват публично с използването на медии от организираната група служители на федералните телевизионни канали. Това е престъпление, описано в член 282 от Наказателния кодекс, при това с утежняващи вината обстоятелства.

Разбира се, не става дума само за телевизията, а за работата ѝ като оръжие за масово поразяване. При това в реалността нищо не застрашава путинските пропагандисти в Русия. Въпросният член 282 се използва основно за преследване на критиците на режима. А на участниците в настоящата организирана престъпна група, настанили се в телевизионните канали, властта раздава ордени и медали.

Пропутинските медии фактически подстрекаваха и към други престъпления: наемничество, участие във войната в Източна Украйна, насилие срещу руската опозиция... Резултатът е гибелта на хиляди хора в Донбас, нападения срещу опозиционери и правозащитници в Москва, Грозни и др. Баща ми стана жертва на тази пропаганда на ненавист.

Като информационна война започна и агресията срещу Украйна, продължена с други, военни средства. Отначало руските провластови медии проведоха истерична кампания срещу украинската революция и новите власти в Украйна, които без каквато и да е връзка с реалността бяха обявени за нацистка хунта. Сред рускоезичните жители на Украйна (а повечето от тях гледаха руска телевизия) бяха съзнателно разпространени панически слухове, че новите власти възнамеряват за започнат срещу тях репресии и дискриминация. Населението на Русия бе призовавано да защити рускоезичните братя. Това провокира сепаратисткото движение в Украйна и военно-доброволческата му подкрепа от Русия. Хиляди руски граждани, нагледали се по телевизията на инсценирани ужаси за "зверствата на бандеровците", отидоха да убиват и да умират в Донбас.

Започнатата от държавата агресивна информационна кампания е опасна и с това, че е способна да породи нова вълна на насилие, което вече никой няма да е в състояние да контролира. Хората, заразени с ненавист, ще започнат да извършват нови престъпления вече по собствена инициатива. Така е било, например, по време на големия терор в СССР, когато пропагандната машина срещу "враговете на народа" е предизвикала лавина от лъжливи доноси и нова спирала на репресиите.

Има едно усещане, че и сега в Русия е в ход процес на насаждане на ненавист и агресия, излизащ извън контрола на предизвикалите го. Медиите създават реалност, а не я отразяват. Отначало властите с помощта на средствата за масова информация предизвикват агресия и ненавист в обществото, а след това са принудени да се съобразяват с тези настроения и да коригират политиката си.

При пълната безнаказаност на престъпната пропаганда в страната единственият способ някак си тя да бъде обуздана могат да бъдат международните санкции, включително забрана за влизане на особено отличилите се пропагандисти в ЕС и САЩ. Сериозно наказание за псевдожурналистите може да стане и замразяването на активите им зад граница. Информационният терор трябва да бъде спрян, иначе последствията ще са още по-страшни: няма нищо по-опасно от спонтанното избухване на огромния потенциал ненавист, натрупан в руското общество. Ето защо в свое изказване в Полша неотдавна предложих да бъдат наложени санкции срещу служители на водещите руски телевизионни канали, контролирани от властта.