КАК ДА ОБИЧАМЕ РУСИЯ?

«Опознай врага, ако искаш да победиш!» - стара истина, особено вярна за руския (пардон – съветския) посланик в София. Ако България иска да победи, тя не трябва да поведе армията си срещу неговата Русия – тя просто трябва да  му запуши устата с предупредителна нота да се държи подобаващо в чужда държава, членка на НАТО и Европейския съюз, а не да раздава зле завоалирани заплахи от сорта: «Санкциите срещу Русия ще ударят като бумеранг Запада!»

Да припомним на господин Исаков - защото той изглежда страда от дименция, че днес България е част от тоя Запад, че самолетите на неговата Русия обхождат черноморското крайбрежие за да демонстрират бабаитлъка на нейния президент-хулиган и че той не трябва да се прави на ударен.

Да напомним още, че пред очите му в самия център на София и до днес стърчи като руски х-й най-безсмисления и най-грозния символ на сталинизма, донесъл образцова система на концлагери, пренесена в наивна България и избила хиляди по примера на нейния «баща на народите».

Според господин посланика, неговата Русия «винаги е поставяла въпроса за хармонизиране на интеграционните процеси от Ламанша до Тихия океан». Изглежда посланикът бърка думата «хармонизация» с «асимилация». А може би той мисли да накара Европа да усвои нагайката като хармонизиращ елемент, с която да шиба анти-путински рок-групи, които сатиризират неговия президент!

Може би господин посланикът ще ни осветли – пак в интерес на хармонията – с какви рубли субсидира комунистическите русофили в България и тяхната де-хармонизираща роля?

Когато българите говорят за така наречената  руска «пета колона», те имат предвид граждани на неговата Русия, действащи като агенти срещу суверенитета на България за откъсването й от ЕС и привличането й в евразийската душегубка на Путин.

Българите бягат на Запад с хиляди, учат на Запад с хиляди и спасяват децата си не от друг, а от последиците на сталинската «хармонизация» на Източна Европа. Българите бягат на Запад, защото бягат от неговата Русия – предишна и сегашна. Докато пред очите ни се разиграва фарса на реваншистката руска империя срещу Украйна, посланикът би трябвало да упражнява много повече дипломатическо благоразумие и да държи устата си затворена, ако иска  мисията на неговото посолство да предизвиква по-малко отвращение в преситената от  отвращение към неговата страна София.

Тия дни неговата кремълска хунта страда от липса на любов (и то генетична) и господин посланика я търси в примера на юнак Сидеров и неговите кафяворизци. Какъв смях! Каква самозабрава! На господин посланика трябва да му се поднесе списък с неща, които Русия дължи на България не само като окупатор, но и като крадец за десетки години. А след това и извинение.

Днес България има избор кого да обича и Русия далеч не е напред в списъка, особено генетично.