Скъпо огромно мнозинство...

-- Понеже (вече и отдавна) нямам абсолютно никакви властови амбиции; и

-- понеже виждам как постоянно избираните от мнозинството, от голямото мнозинство български граждани (и не само и не толкова граждани) управляващи упорито и еднопосочно водят България към дъното на всички позитивни и към върха на всички негативни класации в Европа; и

-- понеже всяка следваща власт непрекъснато угажда и върви по гайдата на това голямо мнозинство от народа ни; и

-- понеже въпросното голямо, даже огромно мнозинство у нас неизменно охулва, обижда, осмива, мрази, нарича как ли не и дори с все по-грозни и по-груби, все по-неестетични и по-нецензурни думи онова малцинство, малко малцинство, все по-малко (защото емигрира на Запад) малцинство българи (и не само българи, но и арменци, турци, евреи и малкото, ала имащи ги просветени цигани),

само защото това топящо се и претопяващо се малцинство дръзва
да мисли другояче,
да вижда иначе,
да не се храни само с минало, но и да гради бъдеще,
да не смята, че винаги и с мазохистична страст трябва да навираме в очите на децата си и чужденците колко сме били роби, бити, изнасилвани, ослепявани, унижавани,
да желае и да се стреми към друго битие и съзнание за България,
да вярва, че хората могат да бъдат и по-смели, и по-свободни, и по-либерални, и по-принципни, и повече уважаващи различността и другостта,

то ми иде, ще ми се (но вероятно няма да го направя, защото все повече виждам все по-малко смисъл в това)

да ревна гороломно с глас меден, задгорски следното:

Скъпо, драго, мило и безценно огромно мнозинство българско народонаселение!

След като толкова дълго време се налагаше твоето разбиране

за клета майка България,
за национализма,
за политиката, икономиката, културата, изкуството, паметниците, чалгата и спорта у нас,
за народните врагове,
за антибългарските заговори и световните конспирации срещу отечеството ни,
за българщината, историята и паметта ни,

то, моля те, уважавано и уважаемо огромно мнозинство, горещо те моля, искрено те умолявам - защото не искам стотици и стотици хиляди мои сънародници да бъдат на моето и на моите приятели, колеги и съседи дередже – да си разговарят с пръснатите из Европа и САЩ (т.е. из гнилия Запад) деца – за следното:

Позволи, обично наше огромно общобългарско мнозинство, позволи на малкото и намаляващото, ужасно ненавижданото от теб българско малцинство от също така загрижени за България граждани,

да поеме за известен период съдбините на страната в ръцете си, да се опита да помогне на България тя да оцелее, да се развива, да се модернизира, да се демократизира, да се европеизира!

Дай шанс на това мъничко българско малцинство – да подреди държавата ни, да й вдъхне живот, да й даде глътка въздух!

Повери най-сетне съдбата на България на него, стига си ни натрапвало своите страхове, комплекси, приземявания и ослушвания, проби и грешки, жизнени правила и житейски принципи като: да би мирно седяло, не би чудо видяло; склонена главица сабя на я сече, аз ли ще оправя света и т.н.!

Всичко вече опитахме, само това ни остана – да осъзнаем, че макар при демокрацията да са прави тези, които са повече (и понеже са повече, те започват да се смятат за единствено правите, за притежаващите истината от последна инстанция), никога в човешката история прави не са били тези, които са повече!

Винаги прави са били неколцина, малцина, шепа хора. Тях са ги разпъвали на кръст, изгаряли на клада, обезглавявали на дръвника или ешафода, но после мнозинството, огромното мнозинство е приемало техните идеи, виждания, позиции и програми!

Никога досега нито един ключов въпрос на човешкото съществуване и просперитет не е решен с гласуване, с простото мнозинство на онези, които са повече, които са много повече!

Затова ти, оперирано от съмнения и самокритичност огромно мнозинство от нашия народ - опитай се да си признаеш, че с твоите гласове България стигна дотук, на 3 километра от кривата круша!

Нищо повече не можеш да загубиш, нищо повече не рискуваш, дай да ти помогнат – да помогнат на теб, на децата ти, на държавата ти малцината, малцинството – дай да ни помогнат знаещите и можещите, талантливите и креативните, виждащите отвъд хоризонта и живеещите в 21-и век и в Европа, а не в миналото и в Ориента, светли души и търсещи умове!!!

Нищо, че изпадаш в гняв и бесове от начина, по който те светоусещат, от това – как те преживяват не като теб твоите национални травми и исторически рани.

Нищо, че така брутално им демонстрираш своето презрение към тяхното мислене, към тяхното отношение към етнографските калъпи на сакралността ти.

Нищо, че нямаш сили да преглътнеш полифоничността на техните ценности и разнопосочността на техните индивидуалности.

Нищо, че те според теб не са – виждате ли – достатъчно патриоти, само защото осмислят родолюбието си с малко по-постмодерен, а не толкова регионално-диалектен език.
.....

Може би не съм поживял все още достатъчно дълго, но съм живял вече необходимо дълго, за да нямам илюзии, че подобен глас би бил глас в пустиня. И ще бъде така, докато робуваме на жестоката илюзия, че гласът народен бил глас Божи... Поне у нас и поне през последните десетилетия гласът народен се оказа нещо като бич Божи.

Гласът на разума е глас божи, но ние открай време предпочитаме да бъдем неразумни юроди...

Затова, навярно, заслужаваме ориста, участта и съдбата си.