Ромите и робите еднакво не си падат по свободата

При цялото ми уважение към различията между хората, у нас между ромите и българите няма разлика по един много съществен за всяко човешко същество въпрос, стига най-човешкото в него да не е мачкано целенасочено няколко поколения наред и да не е закърняло.

Става дума за естествения стремеж на човешките същества към свободата.

Ромите ( или циганите, за онези, които предпочитат да ги\се наричат така) , по нищо не се отличават от българите, които си мечтаят носталгично за несвободата.

Вчера един такъв циганин по душа възкликна пред телевизионните камери, че „преди” тези ужасни 25 години ромите били интегрирани. Както и българите, които бяха интегрирани в СИВ,във Варшавския договор и изобщо в големия соц(конц)лагер, в който се стреляше не срещу някакви нашественици, а срещу желаещите да го напуснат, защото са избрали свободата.

Въпросният носталгичен циганин по манталитет не е кой да е. Казва се Михаил Миков. Поверена му е Българската партия на свободонелюбието, БСП. И той, както ромите, въздиша по времето на несвободата.

Малко преди него, пак пред телевизионните камери, една ромка от софийския квартал, чието название предизвиква в софиянците мисълта за смърт и погребение, каза практически същото : „при Тодор Живков имаше работа за нас ( т.е. били сме интегрирани- бел. на преводача), а при демокрацията има расизъм”.

Романтичната представа за ромите се свързва със свободолюбието. Помните ли съветския филм „Таборът отива в небето”? Каква ромска романтика имаше в него- песни, танци, любов, омраза, малко клане! Като казвам “малко”, не преувеличавам: може ли да се сравни едно наръгване с нож с масовото, многомилионно, октомврийско, болшевишко самоизбиване, което тържествено отбелязвахме и ние тук като национален празник.

Абе отвсякъде струеше една освободеност от този съветски филм, чак да им завидиш на руско-съветските роми, показани такива, каквито българите можеха само да си мечтаят, ако случайно са свободолюбиви.

Обаче съветската свобода се изчерпа някак си и ето , че дойде несправедливата демокрация. Ромите, както и робите от друг етнически произход, се размечтаха не за бъдещето, а за миналото. Тъгуват по несвободата и това си е!

А вие се чудите къде били корените на злото при днешното етническо напрежение!