“AND NOW WHAT?”

Един американец, попаднал на срещата на Моника Макавей, зададе тоя въпрос към всички участващи. След всички изказвания и многословия, които показваха завидно познаване на ситуацията, в която е българската правосъдна система, след «Той Лъже!», след като се разбра че трябват дела, но никой не каза какви, американецът стана и попита: «AND NOW WHAT? WHAT ARE YOU GONNA DO ABOUT IT? ANY PLANS FOR ACTION?”

Явно без да е изненадан, той не получи отговор. Явно той знаеше нещо за българите, а именно страстта им да бръщолевят и малко да вършат. Не, по-правилно е не малко да вършат, а нищо да не вършат, а след това да обвиняват другите.

Пречи им не само правосъдието, но и комунистически манипулираната преса. Оплакват нейното манипулиране, лъжите и пропагандата, мръсниците които я владеят, но никой не смее да си изпружи врата и да направи нещо.

Минаха десетки години откак печалният вестник «Демокрация» прекрати съществуването си и никой не си мръдна пръста да направи поне една крачка към свободна опозиционна преса! Никой!

Можеха да направят подписка за дарения, партийно участие с кампании за каузата, можеха да търсят помощи отвън и от всякъде, от съпричастни бизнеси и дори от правителството със съзнанието, че ако няма  политическа опозиция, няма не само свобода на пресата, но и свобода изобщо.

Затова когато американецът зададе въпроса си, той изглежда е знаел, че когато стане дума за дела, дебелата глава на българина служи много добре за едно нещо – да се почесва.

И така, американецът попита и поне половината зала се почеса по главата.