УОЛТ ДИСНИ, РОНАЛД РИЙГЪН И СТРАХЪТ ОТ ХОЛИВУДСКИ КОМУНИЗЪМ

По-възрастните българи, живяли по времето на живковия феодализъм, може би си спомнят, че  от 1944 година до самия край на целия този унизителен период в България нито веднъж не е пускан по екраните филм на Уолт Дисни. И това макар че в известния тогава филмов архив е имало доста голям избор на филми от този голям американец,признат за гений на анимационния филм за детския свят.

В същото време филмите на Чарли Чаплин, известен като симпатизант на комунизма, бяха сравнително добре представени на българския зрител. В архивното кино дори водеха за развлечение групите съветски туристи, главно жени, ако не се считат един-двамата куцички ветерани от войната, всички придвижващи се из София в колони по двечки и подръчка, под строй.

Ефектът от тия филми върху тия обикновени хорица беше доста любопитен – те излизаха с впечатление, че България е наистина «западна» страна в сравнение със Съветския съюз.

Да, концлагер България беше малко по на запад, отколкото Съветска Русия! Колкото до Уолт Дисни, комунистическата преса не пестеше храчките си срещу неговия антикомунизъм и от време на време пускаше по някоя и друга злобна статия по негов адрес, но никога не обясняваше защо. Съветският съюз го мразеше, защото той мразеше комунизма.

В 1959 година, по времето на посещението на Никита Хрушчев в САЩ, Дизни не  допуска Хрушчов в Дисниленд, въпреки че посещението е било включено в програмата, под предлог че не е осигурена адекватна сигурност. Хрушчов определено изразява недоволството си от това – Дисниленд е една от легендите за Америка, която в Съветския съюз е добила масово разпространение. Слуховете обаче са че Дисни нарочно е отказал визитата на Хрушчов.

За пръв път филмите на Дисни се появяват в Москва в 1988 година когато делегация от студиото за анимационни филми на Дисни посещава Москва и представя на московските деца филма «101 далматинци». Децата са главозамаяни от възхищение.

В 1947 година, тоест 40 години преди това, по време на така наречения «втори страх от червените», специална комисия за антиамериканска дейност започва публично разследване на комунистическото проникване в кино-индустрията. («Първият страх от червените» е в годините веднага след руската революция от 1917 година поради декларираните амбиции на болшевизма за световно господство и за проникване на комунистически и анархистични идеи в американските профсъюзи).

Вече твърдо под ботуша на Сталин, България не може да знае, че това става защото на 5 септември 1945 година шифровчикът към съветското посолство в Канада Игор Гусенко иска политическо убежище и носи със себе си огромен списък на съветски шпиони във всички области на живота в Америка, Англия и Канада. Така започва периода на «Студената война» и «втория страх от червените»». Шамарът, който Гусенко шибва на Сталин, е един от най-големите до края на живота на този касапин.

Западните съюзници разбират подлите методи на сталинското КГБ и от доверен съюзник Сталин става особено опасен враг. Западните служби за сигурност от двете страни на океана започват спешни тайни консултации. Следват детайлни чистки на всички нива.

Движени от възможността, че комунистическа пропаганда ще проникне в холивудските филми, отделно от вербуването на американци за работа в полза на комунизма, комисията привиква 40 актьори, режисьори и сценаристи и ги подлага на подробен разпит за политическите им убеждения, както и за връзките им с други комунистически ориентирани кинодейци.

Извън работата на комисията 80 известни кинодейци и звезди, между които Лорен Бакол, Хъмфри Богарт, Джин Кели и Джон Хюстън, подписват петиция, отхвърляйки самата комисия като антиамериканска.

Някои от призованите обаче започват да разкриват подробности от про-комунистическите настроения в Холивуд. Един от Тях е Роналд Рейгън, на който по-късно се пада честта да забие последния пирон в ковчега на комунизма. Той описва пропагандната дейност на клика комунисти в актьорската гилдия. От своя страна Дизни обявява публично комунистите, които са предизвикали стачка в неговото студио.

Десет от призованите отказват да дават обяснения с аргумента, че  първата поправка към американската конституция гарантира правото им да членуват в каквато искат политическа организация. Комисията обаче съвсем не гледа на проблема по тоя начин и само след месец десетимата са осъдени на една година затвор за всеки.

Един от тях, на име Едуард Дмитрик, свидетелства още веднъж в 1951 година, вече по времето на разследването от сенатора Макарти. Той, отделно от другите, вади публично списък с 26 членове на компартията и дава най-доброто описание на организираната от комунистите «Операция «Холивуд»: «Това е предателство, партията извършва предателство. Затова аз искам да кажа всичко. Комунизмът трябва да бъде изкоренен».

За съжаление, в България и днес няма такава комисия, никой не е осъден, никой не е разпитан. От екраните и днес ви гледат нахални комунистически мутри, надяващи се преди всичко на безкрайното търпение на българите, или по-скоро на страха, който са вселили в тях самите те.

И това след като тази човеконенавистническа система отдавна е призната за престъпническа!