Гръцкият отлив да бъде компенсиран с украински прилив в ЕС

От известно време ми се искаше да поставя въпроса защо едно излизане на Гърция от еврозоната да не бъде справедливо компенсирано с ускорено приемане на Украйна в ЕС. Поколебах се заради това, че нямам претенцията да мога да изчисля чисто икономическия риск от подобно начинание. Но ето че една достатъчно компетентен европеец застава зад тази идея.

Европейският съюз прахосва прекалено много усилия, за да разреши проблемите на Гърция, и същевременно прави твърде малко за Украйна. Това заяви шведският икономист Андерс Ослунд, цитиран от германския вестник Capital.

Европейският съюз подкрепи четиригодишна програма за помощ на Гърция от Международния валутен фонд в размер на 17,5 млрд. долара, въпреки че валутните резерви са повече от оскъдни. Същевременно Украйна, която има четири пъти по-многобройно население, и играе стратегически важна роля за Европа, е получила зелена светлина за кредит на стойност едва пет млрд. евро- съвсем скромна част в сравнение със сумата, която европейските партьори изляха в Гърция.

Шведският икономист от Института за световна икономика във Вашингтон не вижда смисъл в действията на Брюксел. Причината: Украйна се реформира, докато Гърция години наред не правеше нищо.

„След като ЕС де факто загуби Гърция, сега той се нуждае от успех – и Украйна може да му го осигури. Но това предполага необходимото внимание и много ресурси“, обясни Ослунд. ( Faktor.bg)

Към казаното от шведския икономист бих добавил най-съществения аргумент с акцент върху справедливостта. Та нали тъкмо в името на справедливостта, както я разбират мнозинството гърци, мнозинството украинци настояват да станат граждани на ЕС без дискриминация заради руското вето! Защо гърците да се смятат за нещо повече от украинците от гледна точка на демократичното им право да избират пътя си пряко волята на Европа, а украинците да не могат да упражнят същото право, но за присъединяване към ЕС?

Гърция има съмнителната претенция да е родината на демокрацията ( само за привилигировани избиратели насред робовладелското общество по времето на Солон, когато за пръв път е приложен принципът на гласуване един човек един глас).

Украйна няма нужда да доказва абсолютно безспорния си европейския характер в друго отношение: тя е географският център на Европа. А и се превърна в реформаторски център на онази част от континента, която е газена от десетилетия от съветския и постсъветския тоталитарен и авторитарен ботуш. Сигурно е пресилено да се каже, че Гърция се е запътила натам, откъдето Украйна се връща. Но че украинската енергия за промени е обратнопропорционална на гръцката енергия за запазване на статуквото в една страна, която бунтарството всъщност се стимулира от консуматорски апетити това статукво да продължава, е факт, виден с просто око и от всеки прост съсед на Гърция.

По израза на Маргарет Тачър комунизмът свършва тогава, когато свършат чуждите пари ( получени наготово за разпределяне). По тази формула излиза, че Гърция досега е живяла в нещо като комунизъм, разпределяйки пари, които нейната икономика не е спечелила. Една Югославия правеше нещо подобно, заигравайки с Изтока и със Запада едновременно, за да получава заеми и инвестиции от двата лагера. После, когато свършиха чуждите пари, се разпадна.

Днес Украйна, която се стреми към членство в ЕС, показва огромна воля за промяна. Тя трябва да бъде уважена и поощрена . Колкото до Гърция, ако волята на следовниците на своя Херострат си вярват, че могат да запазят досегашния си начин на живот на заем, без да направят исканите от тях жертви, нека опитат ”меда и жилото” на живота извън реалностите на финансово-икономически скачени съдове. Един път стомна за вода, втори път…Скаченият съд може да се счупи и Гърция да остане „на сухо” по отношение на „сухото”.

В България вече се е случвало несъгласните с комунистическите илюзии да бъдат кърваво смазани. И в Гърция се ля кръв в една гражданска война по разлома ляво-дясно. Само че прозападните сили в Гърция получиха подкрепа от Запада тогава, а България беше оставена на съветската мечка да си прави с нас каквото иска. Дали и този път очертаващото се малцинство прозападни гърци ще получи подкрепата на Запада, докато страни, като Украйна ще бъдат оставени на произвола на Москва?

Въпрос на принцип е това да не се повтаря. Имах възможност да го кажа лично на унгарския президент Янош Адер, когато на една конференция в София на 11 ноември миналата година го попитах дали смята за редно днес да постъпим егоистично с Украйна така, както Западът, който не се спаси Унгария от съветските танкове през 1956 г. – нещо, от което той се оплака в речта си. Президентът Адер конфузно отказа да отговори на въпроса ми с „аргумента”, че нямал време да развие тезата си.

Дошло е време обаче Украйна да се сложи на везните не само като противотежест на руската антиевропейска интрига, но и поради самата справедливост, в името на която всички се кълнат в случая с Гърция. Колкото е справедливо Гърция да има право на самоопределение ( при това за сметка на ужилените кредитори), толкова повече подобно право да избере европейския път има и Украйна, нали!