Олигодеби, дебилофрени и нещо друго

Намирам за ирационален възторга на някои сънародници от референдума в Гърция. Натриха им, значи, високомерните европейски носове на тия кредитори, дето най-нагло искат след време да получат каквото са дали.

Скъпи сънародници, възхищавате ли се по същия начин на ромите, които не плащат или крадат ток, и които си строят колиби и вдигат шум като за световно. Не казвам, че държавата ни не е причина за конкретния проблем у нас, но амбицията да живееш на чужд гръб и убеждението, че никой няма право да ти го оспорва, хвърля мост между „охи”-тата и родните муфтаджии. Те смятат, че светът им е длъжен с нещо, без да полагат никакви усилия. Искат той да се съобрази с желанието им да са волни птички без отговорност, но с гуша като на хибрид между прахосмукачка и пеликан. Още и още, фашисти такива. Давайте.

Ма получават ли си високите пенсии и живеят ли си царски, радват се наши сънародници за гърците. А тук при нас не са такива пенсиите и заплатите, а ние искаме да е така. И щото гадната Европа ни пречи, хак й е да й се опълчи Гърция и от наше име. На клета майка България.

Ами честито на тези сънародници. Удрят джакпота в един твърде показателен синхрон на мнения.

Първо. 88-годишният Фидел Кастро поздрави гръцкия премиер за резултатите от референдума, като похвали страната му за нейното мъжество да отстоява своята идентичност и култура пред лицето на външната агресия.

Супер. Примерно, аз ще ида в някоя кръчма. Ще ям и ще пия на провала, но дойде ли сервитьорът със сметката, аз ще опищя орталъка, че това е агресия срещу моята идентичност и култура. Също така ще настоя да продължавам да ходя в същата кръчма и да ми сервират безплатно ядене и пиене. Ако той любезно се опита да ме убеди, че е редно да си платя, ще го нарека фашист, ще развея трибагреника и ще се опия от национална гордост в компанията на себеподобни двуноги. Чуваш ли ме, Ангела? Чуваш ли ме, Меркел?

Второ. Михаил Миков казва: „Гърция ми дава надежда за възраждането на социална Европа.” Опазил бог Европа от представата на преименуваните родни комунисти за Европа. Те, защото България я „възродиха” последователно и неотстъпно до три национални фалита. А сега се загрижили за Европа. Жална й майка.

Трето и най-показателно. Руският президент Путин симпатизира на гръцкия избор срещу „деспотичната” Европа.

Е, след подобна тристранна ос има ли смисъл да чакаме подкрепа да заявят още откъм Северна Корея и части от Латинска Америка.

Олигодеби ли сме или дебилофрени. Дай боже да е нещо трето.

А може би Гърция заслужава съдбата, която я подминава след Втората световна война, във вид на „освобождение” като в България.

Завършвам с напомнянето от Даниела Горчева какво е казал американецът от гръцки произход Бил Фреца: „Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават и този път удря часът на Гърция.”

Ненастъпилите мотика са се устремили да разберат какво е усещането.

Ние, които сме я настъпвали многократно и познаваме усещането – било чрез окупация-освобождение или съответно гласуване, май си харесваме усещането.

А и октомври наближава.