Гърците не искат да излизат от евробюфета

Наказват първо тези, които вземат мъдри решения

Гари Каспаров

Само преди няколко дни бях в Гърция. Макар да бях там да популяризирам прекрасната инициатива за шахмат в училище на фондация "Ставрос Ниархос", и на шахматната фондация "Каспаров", много от въпросите на пресконференцията бяха за Гърция, ЕС и Путинова Русия. При обсъждането на гръцката криза с много икономисти и политици мненията ми се основават на ценностите на капитализма и демокрацията. За да работи капитализмът, трябва да има последици за лошите решения. Нито една компания, нито една нация могат да бъдат "прекалено велики, че да се провалят". В противен случай няма причина да бъдат взети мъдри решения. А всъщност биват наказвани преди всичко тези, които вземат мъдрите решения.

Така че е тъжно да гледаме как капацитети в икономиката като Пол Кругман или Джефри Сакс хвалят гръцкия вот, а неизбежния фалит - като добър резултат и "победа на демокрацията". Демокрацията е повече от едно обикновено гласуване. Тя е процес, който зависи от върховенството на закона, което важи за всички. Ако правилата могат да се променят с едно хрумване и ако не всеки може да повярва в справедливостта на системата, гласуването е нещо малко повече от анархията или, като в Путинова Русия, е гатанка с цел замаскиране на репресиите и диктатурата. Без върховенство на закона най-ясното изражения на демокрацията е линчуването от тълпата.

Гърция влезе в евробюфета и напълни чинията си с всички ястия, след което се върна за десерта. Два пъти! След това гърците осъзнаха, че яденето не е безплатно и че нямат пари да си платят сметката. Те започнаха ва вземат нови и нови заеми и така и не излизат от бюфета, ако не ги извлекат навън. Това бяха много глупава инвестиция от страна на кредиторите и престъпно тъпа серия от решения от страна на длъжниците. И двете заслужават наказания, които капитализмът раздава за такава лакомия. Ако не, какво става в Италия, Ирландия и Португалия, където нивата на дълга също са много високи? Да им казваме, че няма повод за притеснение, че няма причини да се променят, понеже винаги има друг спасителен заем, друго удължаване на срока? Това е рецепта за по-дългосрочни катастрофи като тази, която наблюдаваме в Гърция. (Макар да не са в класациите, в момента дългът на САЩ е 100 процента от техния брутен вътрешен продукт).

Никой не иска някой да страда. Но лошите решения, лъжите и забавянията са истинската причина за страданията, а не икономиите. За да изградим един по-благоденстващ свят, имаме нужда от функционираща система, а не от такава, която казва, че свободните пари могат да разрешат всички наши проблеми. Колко от трилионите долари, които САЩ, ЕС и Япония отпечатаха и наливаха в гигантски количества, свършиха в гръцки ръце? Колко в Пуерто Рико? Лесните пари изискват дисциплина и ние виждаме какво се случва, когато тази дисциплина се проваля.

Има да се водят много комплексни спорове дали Гърция изобщо е трябвало или не да се присъедини към валутния съюз, дали трябва да е в него днес, най-вече дали това изобщо е била добра идея. Но аз съм убеден, че тази криза не е провал на капитализма или демокрацията. Капитализмът бе провален от нашите политици, които погазиха неговите принципи и се опитаха да го превърнат във вечна машина за пари. Ще има много други такива катастрофи, докато следваме тези фалшиви ценности, които ни казват, че самоконтролът, саможертвата и поемането на риск са отживелици.

------

* Авторът е бивш световен шампион по шахмат и един от лидерите на руската опозиция. Препечатваме текста от профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.